Днес няма кой да се хване на тази въдица. Борисов с чекмеджето с милион евро, златни кюлчета и пищов няма нищо общо с обикновените хора. Между тях зее огромна пропаст, прокопана от милионите в сакове, отмъкнати разбойнически от магистрали, язовири, Руски/Турски поток, ремонти, европроекти, саниране и чрез други корупционни хватки. Слушайте какво ви говоря, а не гледайте какво върша. Този съвет се приписваше на партийните секретари по времето на социализма. Борисов продължава да го прилага с идеята, че народът прост, прост, прост… Заблудил се е, хората прогледнаха. Най-вече през 2020 година.
Под колоните, по време на протестите тогава, бяха пребивани млади хора и влачени по арестите. МВР на Бойко Борисов изля срещу обществото тази агресия. Той наричаше протестите мафиотизирани, платени, превратаджийски и какви ли още не. Така и не разбра, че това е новото поколение българи, които ще управляват страната през следващите десетилетия. Не схвана дори, че родителите, бабите и дядовците на тази млада вълна ще подкрепят своите деца и внуци. Защото така е устроен светът, така е логично и правилно да бъде.
За седем месеца правителството „Петков“ показа, наред с многото грешки, че грабежът от държавата се ограничава и може да бъде спрян в голяма степен. Това изнервя, не, вбесява Борисов. 12 години с пот на челото градил олигархо-мафиотски модел и изведнъж някакви харварди го разтурят. Не, не и не! Затова залага отново на лакърдията, как бил прост и другите били прости и трябва народът пак да му даде властта в ръцете. Дайте ми я, тръби той по градове и села, че без нея може и при бай Ставри да се озова. Пък ви обещавам всичко. Защото знам, че бързо ще забравите какви съм ги говорил и вършил. Така де, нали сте прости…
Българите обаче вече знаят, че ги нарича прости, за да ги предразположи към него, а всъщност ги смята за балъци и олигофрени. За да върне управлението на краденето. По айдушки.
Кулминацията на този сюжет ще е на 2 октомври. Тогава ще бъде обявена победата на „Продължаваме промяната“ и Борисов ще потъне в траур. Така става винаги, когато някой вярва, че другите са по-прости от него – краят е фатален.
Емил Азар