Политическата ни система се раздели на два лагера – евроатлантици и путинофили, предвид противопоставянето на ЕС и НАТО с Русия заради войната в Украйна. В размирните месеци изникнаха неочаквани путинофили, а други от същия лагер надянаха евроатлантически камуфлаж, за да се докопат до властта.

Услуга на Путин

Бившият охранител на комунистическия диктатор Тодор Живков и виден „борец“ срещу комунизма Бойко Борисов пръв заговори след изборите за съставяне на евроатлантическа коалиция.

„Ако тласнем държавата към нови избори, това е идеално за Путин“, врачува лидерът на ГЕРБ.

Като евентуални партньори той изреди „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и ДПС, които също били евроатлантици.

Подадената ръка на Борисов към опонентите му ПП и ДБ бързо беше отхвърлена като токсична. „Няма да участваме в коалиция на кражбата“, категорични са Кирил Петков и Асен Василев. Истината е, че дори и лидерите на тези партии да имат скрити мераци за подобно коалиционно управление, избирателите им бързо ще ги захвърлят на боклука при нов „исторически компромис“ за управление с ГЕРБ.

Още повече че мантрите за евроатлантизма на Борисов трудно хващат дикиш след 12 години начело на държавата, през които немалко пъти се постави в услуга на Путин за сметка на националния интерес и интереса на Европа.

Благодарение на ГЕРБ всеки български гражданин плати от джоба си за намеренията на Кремъл да отприщи завоевателна война в съседна Украйна.

За толкова време Борисов като премиер не успя да построи газовата връзка с Гърция, за която беше осигурено европейско финансиране и реално допринася за диверсификацията на енергоизточниците ни.

Само за година обаче построи „Турски поток“ за 3 млрд. лева. Както се видя, значението на транзитната тръба не е икономическо, а по-скоро геополитическо.

Българската държава няма да си възстанови милиардите, които потънаха в руския проект въпреки прословутите транзитни такси, с които Борисов аргументира строителството му. Нито пък ще може да използваме газа, тъй като газопроводът няма отбивка на българска територия, а „Газпром“ е блокирал почти целия му капацитет до 2039 г.

От самото строителство отново пряко спечели Русия, тъй като тръбите бяха доставени от руския завод ТМК, а над 2000 строителни работници бяха командировани тук от Русия и Беларус.

Правителството на Борисов впрегна армията да помага за транспортирането на строителна техника, нареди да се издадат всички необходими разрешителни и екологични оценки в невиждано кратки срокове, позволи замърсяване на питейните води на Плевен, както и унищожаване на речни корита и земеделски площи.

Въпросът е знаели ли са ГЕРБ, че поставят държавата в услуга на Путин. Отговорът го дава контраразузнаването ни, което през 2017 г. изготвя справки за рисковете, които крие „Турски поток“, разкри сайтът BIRD.

Преди 5 г. ДАНС е уведомила тогавашния премиер Борисов, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и президента Румен Радев, че основната цел на този проект всъщност е „евентуално преустановяване на преноса на газ през Украйна“, а икономическите ползи за България са нулеви.

Така че бившите управляващи са били наясно, че помагат на Кремъл за евентуален военен конфликт в Украйна.

Именно през 2017 г. обаче беше подписана т.нар. Пътна карта с „Газпром“ за промяна на газовите потоци и изграждането на трасе през България, което да заобиколи Украйна. Този документ изненадващо изчезна от архивите на държавните институции, след като ГЕРБ падна от власт.

Бившият енергиен министър в кабинета „Петков“ Александър Николов обясни, че дори ДАНС и МВР не могат да открият въпросната карта. Затова Николов е поискал „Булгартрансгаз“ да изиска копие от документа от „Газпром“, но отговор от руската компания все още не е известно да има.

Ослушване за руските шпиони

Евроатлантикът Борисов не направи абсолютно нищо и срещу руския шпионаж в България.

По време на управлението му се случи безпрецедентен терористичен акт срещу българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев, който заедно със сина му и производствения директор на завода „Емко“ бяха отровени с бойно отровно вещество от групата на новичок.

По-късно се разбра, че това всъщност е било репетиция за отравянето на дезертиралия руски шпионин Сегрей Скрипал, който замалко да бъде убит от руското военно разузнаване ГРУ във Великобритания през 2018 г.

Именно покушението срещу Скрипал и неговата дъщеря Юлия в Солсбъри разобличи управлението на ГЕРБ като верен съюзник на Кремъл. Повече от 20 държави се солидаризираха с Великобритания, на чиято територия се случи опитът за убийство, като експулсираха руски дипломати.

Борисов тогава взе решение, че няма да се присъедини към този акт на европейските ни партньори, защото нямало достатъчно доказателства за руска следа в отравянето на Скрипал.

Както стана ясно, доказателствата са солидни и дори третият заподозрян е участвал и в отравянето на Емилиян Гебрев на българска територия. Става дума за агента на ГРУ Денис Сергеев с фалшивата самоличност Сергей Федотов.

Далеч от НАТО

На тема „Сигурност“ ГЕРБ неведнъж засегна интересите на НАТО. През 2016 г. страната ни блокира инициативата за общ флот с Румъния и Турция в Черно море. „Казах и на румънските колеги вече два пъти, аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи, мир и любов.

Не искам в курортите ни да се разхождат военни фрегати напред и назад. Такъв зор и толкова инвестиции направиха и частният капитал, и България в тези курорти”, заяви тогава Борисов. Ройтерс от своя страна определи думите му като „поддаване на руския натиск“.

През 2019 г. пък лидерът на ГЕРБ отново поряза надеждите на Алианса за отбранителна линия на Черно море. „Черноморска база на НАТО на територията на България няма да допусна“, каза Борисов точно преди срещата си с тогавашния американски президент Доналд Тръмп.

По този начин страната ни отново постави под въпрос дали е лоялен член на евроатлантическия съюз, като балансира между Запада и Русия. Още повече че няколко години преди това Путин насилствено анексира Крим, който стана точка за военно влияние на Кремъл в Черно море.

Санкционираният евроатлантик

Далеч по-комични са опитите на ДПС да се представят за лоялни евроатлантици. Партията на Ахмед Доган, която ГЕРБ счита за естествен партньор заради европейската ѝ ориентация, всъщност трудно може да се нарече евроатлантическа.

Докато сараят на нейния лидер стърчи на бивша земя на руската компания „Лукойл“, сивият кардинал на ДПС Делян Пеевски дори няма право да стъпва в САЩ. Той стана първият българин, санкциониран по закона „Магнитски“ за корупция.

Санкциите срещу Пеевски бяха разтълкувани като удар на администрацията на Джо Байдън по руските интереси в България.

Впрочем, санкциониран от САЩ беше и видният кадър на ГЕРБ Александър Манолев, който беше назначен от Борисов за зам.-министър на икономиката.

Мартин Георгиев, Сега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *