„Нямаме излишно оръжие“, което да дадем на Украйна
Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов обвърза кибератаката срещу сайтове на български институции със замесването на името на България във взрива на Кримския мост. В събота редица сайтове на български институции станаха обект на хакерска атака, като дори сайтът на Президентството временно спря да се отваря. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов по-късно обяви, че началото на хакерската атака е от град Магнитогорск в Руската федерация.
Свързани действия
„Те са свързани действия, не е случайно. Някои ще го изтълкуват като опит да отвърнат на България, че е участвала по един или друг начин. В крайна сметка страната ни не е участвала във взривовете. А хакерската атака беше отбита успешно“, коментира министър Стоянов в неделя пред Нова тв.
Той добави, че кибератака е имало и срещу сайта на неговото министерство, но тя е била „отразена добре“.
Първоначално руското следствие обяви, че гръмналият камион, който според руските власти е причина за взрива на моста е тръгнал от България. Преди четири дни Кремъл смени версията си и обяви, че не камионът, а взривното устройство минало през България и по-точно през Русе, като е било замаскирано в рула с полиетиленово фолио на 22 палета с общо тегло над 22 тона. След това е било изпратено от пристанище Одеса за българския Русе в началото на август. България официално отхвърли руските спекулации.
За заплахите на Путин за ядрено оръжие
Димитър Стоянов посочи още, че заплахите на Русия за потенциално използване на ядрено оръжие трябва да се приемат сериозно.
„Заплахите, които идват от Русия, трябва да се приемат сериозно. Аз лично се надявам, че разумът ще надделее и едва ли ще се допусне достигане до ядрена война. Защото в такава победител няма да има“, смята той.
НАТО започва тренировки за защита при ядрен удар. Министърът на отбраната обаче поясни, че те са рутинни. „Нищо чрезвичайно няма в случая“, заяви Стоянов.
Нямаме оръжие за Украйна
По думите на министъра Украйна е поискала отново тежко оръжие от България чрез посланика си и военния си министър, като най-голяма е нуждата от системи за противовъдушна отбрана. Стоянов обаче уточни, че България не може да предостави каквото и да е оръжие на украинците:
„България няма много излишно оръжие, да не казвам, че няма много изправно оръжие. Ако имахме, армията нямаше да среща такива трудности. Ние имаме сериозен проблем с поддръжката на техниката и в голям процент тя е неизправна. Не виждам какво можем да дадем от изправното, което имаме. Това ще наруши нашите способности“.
Въпросът за официална българска военно помощ за Украйна се очаква да бъде поставен на гласуване още в първите дни на новия парламент, след като „Демократична България“ заяви, че ще внесе такова предложение. Очаква се то да бъде одобрено, след като бъде да бъде подкрепено от ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и ДПС.
В такъв случай, дори ако парламентът не може да излъчи редовен кабинет, служебното правителство ще бъде задължено да изпълни решението на парламента.
Сегашният служебен министър Димитър Стоянов, в качеството си на главен секретар на президента Румен Радев, критикуваше предходното правителство на Кирил Петков и по-точно икономическия министър Корнелия Нинова, че разрешава оръжеен износ за Украйна чрез трети страни.
Проблемът с бойната авиация
Димитър Стоянов отчете в неделя, че Източният фланг на НАТО вече е подсилен, подчертавайки, че България не е слабото звено: „Има четири многонационални бойни групи – България, Румъния, Унгария и Словакия. Това е стратегическата концепция, съгласно която бяха създадени батальонните бойни групи. България не прави изключение“.
Той коментира опита на МО да намери изтребители, с които страната ни да може да се справи в транзитния период между приземяването на старите съветски МиГ 29 и доставката на новите F – 16 Block 70. Ако не се намери вариант, България няма да може сама да охранява въздушното си пространство.
„Българските политици могат да приземят бойната ни авиация, като откажат да чуят експертите за пореден път. В момента ударната ни авиация се намира в изключително тежко състояние“, предупреди министърът. Стоянов каза, че с МиГ-29 можем да охраняваме въздушното си пространство до края на 2023 г. И то при съществено условие – да успеем да доставим вече договорените двигатели.
„В момента подготовката на летателния състав е изключително ниска. Хората не летят достатъчно. Изключително рисково е всяко излитане и кацане с нашите самолети. Не заради техниката, а защото нямаме достатъчно изправна техника, за да подготвяме летателния състав“, коментира Стоянов.
Според него инсинуациите как служебното правителство купува изтребители Gripen са меко казано неуместни. „Противопоставянето на експертизата с политиката доведе до това, че в момента ние нямаме западен самолет, с който да носим бойното си дежурство. Ако бяха послушали експертизата, в момента щеше да има“, каза Димитър Стоянов.
По думите му ще бъде „срам“, ако българското въздушно пространство се охранява от други натовски държави.