Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения за близо 200 000 лева на бившата съдебна деловодителка Даниела Малинова, която беше оправдана след почти 10-годишна сага в делото за имотна измама, станало известно като „Златното пате“, пише „Лекс“.
В този процес основен подсъдим трябваше да е Петър Драшков – брат на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков. Той обаче бе спасен от дело от прокуратурата, която внесе обвинението в съда ден след последния възможен срок да го направи. Така процесът срещу него беше прекратен.
Разследването започна през 2008 г., а делото тръгна по същество в Софийския районен съд (СРС) през 2014 г., като подсъдими останаха само Малинова и Ивалина Трифонова-Янакиева, която е помагала на Драшков.
Аферата
Малинова бе изправена пред съда за подправен през 2008 г. договор, с който Столична община продава на фирмата на Драшков „Сида-С“ терен от над 14 дка в кв. „Стрелбище“ за по-малко от 1 млн. лева. Тогавашният кмет на София Бойко Борисов свидетелства и каза, че всички негови подписи по тази сделка са фалшифицирани, теренът не е продаван и никакви пари не са влизали в общината. Малинова беше обвинена за помагач на Драшков, тъй като вписала договора за покупко-продажба в службата по вписванията.
Инициатор на сделката била Ивалина Трифонова-Янакиева, която още през 2007 г. опитала да го „продаде“ на друг бизнесмен, като ползвала друго име, но той се усъмнил в самоличността ѝ и се отказал. За имота обаче научил и Драшков, който се познавал с въпросния бизнесмен и се съгласил също да се срещне с Трифонова, която поискала от него капаро от 100 000 лева. Макар да бил предупреден за подбудите на Трифонова, Драшков казал на жената, че ще получи парите, ако му осигури документите, с които общинският имот се прехвърля на фирмата му. Тя му представила договор за продажба на имота, който Драшков подписал, а Трифонова се ангажирала да бъде поставен и фалшифициран подпис на Бойко Борисов. На финала обаче Трифонова решила, че е твърде рисковано и се отказала, но неизвестни лица няколко пъти я отвличали и заплашвали, а накрая тя изпълнила уговорката.
След вписването на договора в Имотния регистър и получаването му, Драшков платил на Трифонова, а намерението му след това било да препродаде имота на фирма на бившия депутат Емил Димитров за 14 милиона евро. Сделката била финансирана с банков заем от 10 млн. евро. По лична сметка на Драшков били преведени 5 млн. евро, но останалите 5 млн. евро не били платени, тъй като Бойко Борисов вече бил сигнализиран за измамата и разкрил случая пред медиите.
След процес, продължил 2 години Софийският районен съд призна Трифонова за виновна и я осъди на 4 години затвор. Бившата деловодителка беше оправдана, като в присъдата съдът подчерта, че не са се доказали твърденията на обвинението, че Трифонова е искала съдействие от нея за вписването на договор за продажба на имот. На Малинова ѝ бил предоставен комплект с документи за вписването им в имотния регистър, но това не породило съмнения нито у нея, нито у служителите в Службата по вписванията, в това число и у съдията по вписванията.
След още година присъдата влезе в сила, а през 2020 г. Малинова заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за общо 450 000 лева. С него тя търси обезщетена за незаконното обвинение в измама, поддържано близо 10 години, за обвинение в документно престъпление, което беше прекратено по давност, за престоя ѝ в ареста, както и за използваните 5 месеца специални разузнавателни средства. В иска си пред градския съд Малинова описва развитието на разследването и делото срещу нея, като е била привличана 4 пъти като обвиняема, а още при задържането ѝ през 2008 г., е била освободена като деловодител в Софийския районен съд. Процесът беше и широко отразен, като бившата вече деловодителка е снимана с белезници, а в медиите били разпространени и снимки на дома ѝ. Само няколко месеца преди задържането пък изтеглила банков кредит, който не могла да изплаща след това и било образувано изпълнително дело срещу нея.
Според съдия Даниела Христова от СГС всички тези вреди са пряка последица от незаконното обвинение. Съдът приема също, че психическото състояние на Малинова е резултат и от дълго забавеното дело, което е приключило чак през 2017 г., като преценява, че справедливото обезщетение за това е 180 000 лева.
Съдия Христова се мотивира, че продължителността на процеса от над 9 години означава, че невинен човек е търпял през тези години актове на процесуална принуда. Тя подчертава и публичното опозоряване на Малинова, което след почти 10 години трудно може да бъде опровергано ефективно и да върне загубения ѝ авторитет сред колеги, приятели и в обществото.
Упоритата прокуратура
„Упоритостта на прокуратурата да не анализира фактите и да прекрати производството срещу ищцата, следва да се съобразяват при определяне на обезщетението, тъй като срещу това необосновано бездействие, тя е имала активна, но безрезултатна позиция“, мотивира се съдът и посочва, че при разследването от дома на Малинова са били иззети документи, които нямат връзка с обвинението, а са лични и свързани с нейни законни права и интереси.
Малинова иска 200 000 лева за морални вреди от незаконното обвинение в измама, 100 000 лева за незаконното обвинение за документно престъпление, за което делото е прекратено поради изтекла давност, 100 000 лева за незаконния ѝ арест за 72 часа и още 50 000 лева за това, че е била следена 5 месеца със специални разузнавателни средства.
Съдът приема, че искът, свързан с обвинението за документно престъпление, е недопустим, тъй като се приема, че действията на разследващите до изтичане на давността са били законни. По останалите искове градският съд присъжда 6000 лева за незаконното задържане и 10 000 лева за използваните срещу Малинова специални разузнавателни средства. Уважава до 180 000 лева и иска за незаконното обвинение. Така прокуратурата е осъдена да плати на бившата деловодителка общо 196 000 лева. Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Спасяването на Петър Драшков
От присъдата на районния съд, с която Малинова беше оправдана, стана ясно, че по делото е имало достатъчно доказателства за вината на Петър Драшков. Делото срещу него беше прекратено, след като от 2008 г. до 2013 г. обвинението така и не беше внесено в съда. Накрая той използва възможността в НПК обвиняемият сам да поиска разглеждане на делото или прекратяване. Така през 2014 г. делото беше внесено в СРС, но той го върна на прокуратурата, която имаше още месец, за да го внесе отново в съда.
В края на юли 2014 г. делото пак беше внесено и насрочено за октомври, но по различни причини до началото на м.г. така и не му бе даден ход. Накрая пък защитата на Драшков поиска прекратяване, след като установи, че едномесечният срок не е бил спазен от прокуратурата, която е закъсняла с 1 ден.
От мотивите на районния съд стана ясно още, че именно Драшков е бил извършителят на измамата, подпомогнат от Трифонова, която направи и самопризнания.