Намирам за възмутително психологическо насилие и безобразна манипулация този апокалиптичен вой, който се натрапва на обществото от всички услужливи медии и „анализатори“ във връзка с избора на председател на Народното събрание.
И без председател Народното събрание може да работи, стига да иска. Като не могат сега депутати да изберат председател могат тутакси да изберат зам. председатели. И никъде в конституцията не е предвидено императивно в какъв ред се избират председател и заместници. Нито, че без избран председател не можело да се формират парламентарни групи или пък че не можело да се връчва мандат за съставяне на правителство и прочие. Глупости на търкалета предназначени за юридически неграмотници.
Хайде да излезем от капана на преувеличената „драматичност на ситуацията“, а вместо това съвсем трезво да я разчетем. Няма да се впускам в правен анализ, само ще кажа, че няма никакъв конституционен блокаж, а има блокаж на мозъци или блокаж на добросъвестно четене на конституционните текстове.
Ще се огранича до политически разсъждения по темата. ГЕРБ, след като се бият в гърдите, че те са „победителите“ в последните избори, следва да си поемат отговорността и тежестта, която изцяло лежи върху победителите, които са призвани да управляват държавата. Това означава да си осигурят парламентарно мнозинство за да започнат да изпълняват програмата си (каквато и да е тя), чрез институциите на парламента и министерския съвет. Както го правиха 12 години.
Схемата им е ясна и отиграна. Това е тяхна отколешна и добре разработена тарикатска практика. И няма какво да искат от ДБ и ПП. Отговорността и тежестта, която лежи върху „победените“ атикорупционни партии се свежда до това, което техните избиратели сме им възложили да правят – ако нямат мнозинство да бъдат опозиция , коректив и ако щете трън в петата на „победителите“. А що се отнася до ГЕРБ – какъв „победител“са, ако не могат гащите си да вдигнат без помощта на „победените“.
Ако обаче наистина не могат, то тогава никакъв победител не са и е нелепо да се фъчкат наляво и надясно. Ако не им стигат силите да си спретнат прокорупционното мнозинство, редно е да си налегнат парцалите и да се откажат от мечтата да крадат. Средно положение няма. И трябва да го осъзнават и да си го признават. Няма нищо по-нормално от това опозицията да не им играе по свирката, просто защото нейната музикална визия и естетика е съвършено различна.
Същността на проблема на „победителите“ ГЕРБ е в това, че въпреки успеха си да съборят предходните парламент и правителство и в този парламент си останаха просто шепа дрисльовци. Това, че с 67 депутата от 240 се изживяват, като мощен прайд лъвове е жалко представление. Всъщност сумарно ГЕРБ и потенциалните им авери – някои многогодишни, като ДПС и някои новоаранжирани, като какъв възход беше и като нацито КОПЕЙКИН имат предостатъчно мнозинство и могат да си направят каквото искат в парламента и да си избират когото и за каквото искат.
Математически могат всичко, ама не смеят. Защото на бройка го докарват, ама на обществено приемлива репутация хич ги няма. Даже и собствената им политическа клиентела няма съмнение, що за стока са . А това предвещава само краткосрочен келепирец. До следващия бунт на площада . И понеже всички те заедно и поотделно прекрасно си дават сметка, че без смокиновият лист на антикорупционните партии няма как да прикрият подрисканите си прокорупционни глутеуси, се напъват да сглобят капан, в който да придумат антикорупционните партии да приемат ролята на прикритие за срамотиите им пред българската и чуждестранна публика.
Много им трябват ДБ и ПП за да се сдобият с обществена приемливост, за да могат да си въртят по-дългосрочно далаверките на спокойствие. И затова се насаждат тази нелепа истерия по невъзможността да изберат председател на народното събрание и този смешен плач за „необходимостта от консенсус“, „заплахата срещу парламентаризма“ и „грижа за народа“.
Разчитат, че в стрес и под напрежение нашите представители, водени от чувство за обществена отговорност пред кризите в държавата ще се излъжат да ги легитимират. ХАЙДЕ БЕЗ ТИЯ. Да си избират ГЕРБ когото, както и когато искат. Имат си мнозинство от лукративни политикани. Ако пък действително не им излиза пасиансът – да хвърлят бялата кърпа. ДБ и ПП в тази опера не участват. Да си стоят в опозиция. И няма кой да ги вини за това.
И ДА НЕ СА ПОСМЯЛИ ДА ПАДАТ В КАПАНА. Защото може да има всякакви кризи за разрешаване в държавата, но най-страшната криза е отново да се излъжем да бъде впрегната гражданската ни надежда за справедливост в гербаджийската съглашателска талига на безвремието по пътя й в корупционно-авторитарното тресавище.
Мариела Стайкова, адвокат