Спиралата от избори, започнала след края на мандата на ГЕРБ през 2021 г., безспорно води до изтощаване на гласоподавателите, което резултира в ниска избирателна активност. На последния вот за нов парламент на 2 октомври до урните са отишли малко над 2 600 000 избиратели, или 39% от всички с право на глас, отчита ЦИК. Това дава по-голяма тежест на купения и контролиран вот, който продължава да определя немалка част от депутатските местата в парламента. По-скандалното обаче е, че незаконните практики остават безнаказани.
Крепостничество в XXI век
За никого не е тайна, че в малките градове и села, където работните места се броят на пръсти, а прехраната се изкарва трудно, поминъкът на хората до голяма степен зависи от местния велмож с политическа власт. Дали ще получиш помощ през зимата под формата на дърва за огрев, или пък ще си на заплата в близкото предприятие, понякога изцяло зависи за кого ще си пуснеш гласа на изборите. Контролираният вот е дългогодишна практика, на която МВР и прокуратурата така и не успяват да противодействат. Примерите са много.
Достатъчно е да погледнем резултатите от последните избори в област Благоевград, където абсолютен рекордьор по преференции е последният в листата на ГЕРБ Стефан Апостолов, който е син на кмета на Симитли Апостол Апостолов – Поли. 34-годишният футболен съдия Стефан е дългогодишен депутат от партията на Бойко Борисов. Въпреки че толкова време топли парламентарното кресло, младият мъж не е известен с активна законодателна дейност и писане на законопроекти. Вместо това Апостолов нашумя през 2018 г., когато излезе на парламентарната трибуна да чете текстове от закона, но шокира със сричането си.
Може и да не чете гладко, но синът на кмета Поли е най-харесваният в Симитли и селата около града. Той влиза в 48-ото Народно събрание от 22-ро място в герберската листа с рекордните 7357 преференции. След вота на 2 октомври започна да става ясно по какъв начин фамилия Апостолови трупа гласове. Ина Тодорова от София, която е участвала за първи път в избори като член на избирателна комисия на село Долно Осеново, общ. Симитли, публикува във фейсбук профила си своите наблюдения за порочните практики при вота: „Към късната сутрин вече се бях ориентирала „къде е ключът за мазето“. Придружителите. Забелязах, че през известен период едни и същи момчета водят различни баби и дядовци в качеството си на придружители и никой не ги записва (на мен удобно в този момент ми бе дадена друга задача). Законът обаче гласи, че придружител може да си само два пъти, като това се записва, за да се проследи дали се спазва. Подадох сигнал. Направих си експеримент и попитах един от придружителите кого води . Разбира се, беше „леля му“. Попитах го как се казва, за да я запиша, и познайте: не знаеше името на леля си“.
Заради усилията да следи за спазването на изборните правила жената дори е получила заплахи за живота си. „Председателката на моята СИК, която иначе ми крещеше наравно с мъжете, два пъти се разплака пред мен. Не един, а два пъти. Като през сълзи ми повтаряше: защо ми го причиняваш? Едва по-късно предположих едно обяснение – а дали няма да има наказателна акция за нея, задето допусна толкова сигнали, полицаи и медии“, разказва Ина Тодорова. Резултатът: гласували 424. За ГЕРБ – 366. С „правилната“ преференция за Стефан Апостолов – 346.
Партия на концесия
Контролираният вот обаче не се изчерпва с едно или две депутатски места, а вкарва а парламента цели партии. „Български възход“ на Стефан Янев, която на 2 октомври събра 4.63% от гласовете, много напомни с резултата си близката до енергийния бос Христо Ковачки партия „Лидер“ през 2009 и през 2014 г. Неслучайно Янев започна предизборната си кампания от ТЕЦ „Брикел“, който е в орбитата на самоковския бизнесмен Ковачки. „В този момент дори не съм мислил кой е собственик, дали е олигарх, казахте Ковачки, когото не познавам. Мисля, че той няма връзка с енергетиката. Така че водещото за мен е било да се срещна с работниците, да ги чуя и да вдигнем заедно своя глас, че всяко българско работно място трябва да бъде защитавано“, коментира Стефан Янев пред Илияна Беновска от радио К2.
Независимо дали бившият служебен премиер се познава с Ковачки или не, „Български възход“ получава най-силна подкрепа там, където партия „Лидер“ бележеше успехи. Тя е втора или трета политическа сила в секциите в Самоков и околните села. По същия начин се класира през 2014 г. коалицията „България без цензура“ на Николай Бареков, в рамките на която участваше и „Лидер“, показа справка на „Дневник“. Любопитни са и резултатите на „Български възход“ и в близост до част от свързвани с Ковачки имоти.
„Капитал“ разкри, че „Агро ленд мениджмънт“ е наемател на Централната планинска школа в Рила, а друга компания – „Ви Ай хънтинг“, за десет години е взела под наем и хотел „Мальовица“, както и влековете в ски зоната. Според публикацията през „Ви Ай хънтинг“ Ковачки е взел от държавата за 15 години дивечовъдния участък „Рила“, който обхваща целия горски пояс на юг от селата Бели Искър, Маджаре, Мала църква и Говедарци до границите на парк Рила. Резултатите от тези населени места от изборите на 2 октомври отреждат или първо място (секцията в Маджаре), или второ (в Мала Църква) за партията на Стефан Янев. Подобен добър резултат „Български възход“ получава и в секциите в Бобов дол, където се намира и ТЕЦ „Бобов дол“.
Ромският вот
От дълго време ГЕРБ и ДПС са властелини на вота в големите ромски махали. На изборите през април 2021 г., когато машинното гласуване не беше задължително, гетата масово подкрепиха партията на Борисов. Въвеждането на машините обаче, както и засилената активност на бившия вътрешен министър Бойко Рашков срещу купения вот, доведоха до рекордно ниска избирателна активност сред ромите в махалите. „Столипиново“ и „Шекер махала“ в Пловдив, „Факултета“ и „Христо Ботев“ в София, както и махалите „Максуда“ във Варна и „Надежда“ в Сливен не излязоха да гласуват и на 2 октомври.
Не навсякъде обаче ромите са избрали да останат у дома. На последните избори махалата на Ихтиман гласува единодушно, като дори пренареди листата на ДПС за София-област и вкара в парламента неизвестния Николай Аргиров за сметка на бившия министър в кабинета „Орешарски“ Петър Чобанов. Впоследствие обаче Аргиров се отказа от мястото си в Народното събрание. Стана ясно, че той е син на местния ромски лидер Борис Аргиров, известен още като цар Бони, който е общински съветник от Евророма-ДПС в Ихтиман.
„Това, на което станахме свидетели, беше грубо погазване на всякакви закони. Членове на СИК придърпват хора и им казват за кого да гласуват, влизат в стаичката, отварят бюлетините, преди да се пуснат в урната. Кандидати за депутати придърпват хората и им казват за кого да гласуват. Човекът беше Борис Аргиров. Той видимо си личеше, че ръководи нещата там. Изводите са очевидни за всички – това е купен или контролиран вот“, каза пред bTV Румен Лафчийски, който е бил застъпник за „Има такъв народ“ в ромските секции на Ихтиман. Въпреки че срещу Борис Аргиров са подавани множество сигнали за купуване на гласове, всички производства са били прекратявани.
Мартин Георгиев, Сега