Редица важни медикаменти не могат да се намерят по аптеките с месеци, държавата нехае
„Ние не работим вече фармацевти, ние сме едни хора, които просто издирват лекарства. Правят списъци, звънят по складове. Такова нещо не е било никога!”. Това казва магистър-фармацевт и собственик на аптека в центъра на София.
Сигналите за липсващи лекарства по аптеките са все по-чести. Ако през последните месеци ви се е налагало да търсите „Прадакса”, „Пулмикорт”, „Золофг” или още куп други лекарства, може да сте останали неприятно изненадани от информацията, че „лекарството го няма”. Понякога на пациентите се предлагат генерици (ако има такива), с които да заместят липсващия медикамент, а друг път – просто разбират, че лекарството „липсва в складовете” и изобщо не се знае кога ще е налично.
Докато в социалните мрежи непрекъснато текат акции за спешно намиране на част от дефицитните лекарства, ако темата се отнесе до Министерството на здравеопазването, отговорът често е, че медикаментите „ги има по складовете”. Понякога се оказва, че има производствено забавяне или че продуктът е с временно преустановени продажби. Ситуацията води и до разцвет на т.нар. лекарствен туризъм в съседни държавни като Турция и Гърция.
Една от причината за дефицит, според бранша, е т.нар. паралелен износ на лекарства. Проблемът е от години. Самият внос и износ на медикаменти от позитивния лекарствен списък не е в нарушение на закона, а спирането би било в разрез с европейските правила за свободно движение на стоки. Но според законовите правила, когато наличностите на даден медикамент на територията на страната са под 65% от нужното за задоволяване на вътрешния пазар, износът му е забранен.
За периода 21 – 27 октомври в „забранителния списък” за износ са 60 медикамента. Таблицата се обновява всяка седмица. Информация към базата данни се подава от производители, дистрибутори, аптеки, болници, НЗОК и т.н.
От началото на годината са подадени данни от 27 търговци на едро за извършен износ на 387 лекарствени продукта. Декларираните продажби са за държави като Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция. Установено е само едно нарушение – тоест на износ момент, в който лекарство е било в забранителния списък или не е деклариран. Наложена е глоба – по закон става дума за административно нарушение.
„Всекидневно при нас постъпват запитвания за продукти, които липсват, и то не говорим за продукти като крем за крака против гъбички или добавка за отслабване, а за важни, понякога животоподдържащи медикаменти”, казва магистър-фармацевтът Мария Петрова.
„В идеалния случай един фармацевтичен продукт трябва първо да задоволи местния пазар и едва след това останалите количества да бъде реекспоритани. Някои фирми въведоха т.нар. спешни канали, в които фармацевтът може да влезе и да заяви определено количество, след като докаже, че целта не е реекспорт. Но този вариант значително затруднява пациентите, защото има забавяне на доставката – нищо, че името му е „спешен канал”. Понякога отнема дни”, добавя тя.
Дава даде пример с неин пациент с епилепсия, чиято майка идва в аптеката две седмици преди датата на изписване на лекарството, и заявява, че медикаментът трябва да започне да се издирва. Всяка сутрин представители на фармацевтични компании изпращат до аптеките списък с лекарствата, които са пристигнали в склада сутринта. В същото време фармацевтите са си изградили тяхна система, с която да следят наличността на лекарства.
„Записвам си в един тефтер датата, на която трябва да започна да търся дадено лекарство за пациентите, които пазаруват при мен. Всеки ден пращам запитвания по складовете, пиша писма: имате ли лекарството Х, оттам ми отговарят дали го имат и ако не – дали имат дата на доставка”, описва ситуацията друг фармацевт. Другият вариант, по който пациентът може да се опита да си набави дефицитния медикамент, е да тръгне да обикаля аптеките в града (а понякога и в страната) и да се надява, че някъде ще има останали количества.
Проблемът с реекспорт на медикаменти нашумя отново и около търсенето на „Оземпик” – лекарство за диабет, което се използва и от хора със затлъстяване без диабет заради страничния му ефект на отслабване. „През пролетните месеци продуктите за отслабване се търсят много интензивно и някъде по това време „Оземпик” просто изчезва”, коментира фармацевтът.
„Право на реекспорт може да има единствено тогава, когато българският пазар е задоволен”, казва и Мадлена Михайлова – също магистър-фармацевт и собственик на аптека в столичния квартал „Стрелбище”. „Но за жалост, никой не мисли за пациента. Той се е превърнал буквално в една мравка”, добавя тя и уточнява, че проблемите с липсващите лекарства са от няколко години, но до момента никога не са били толкова осезаеми за крайния потребител, а именно – за пациента.
Всеки медикамент се произвежда от фирма-производител. Ако тя няма представителство в страната, продуктът отива при дистрибуторите, или складовете на едро, където се „срещат” всички фирми. Оттам нататък дистрибуторите разпределят лекарствата по аптеките и болниците (по заявка), откъдето те стигат до пациентите. Част от фирмите твърдят, че изпращат стока към складовете, но на обаждане от аптеките, от складовете казват, че медикаментът го няма.
Допълнителен проблем, е че много от складовете-доставчици правят опити за не особено етично разпределение на база пазарен дял – отпускат определени дефицитни продукти само на аптеки, който са реализирали определен оборот при тях. Българският фармацевтичен съюз също сигнализира от месеци за практиката складовете да задържат лекарства, които после се изнасят – когато не са в забранителния списък.
Медикаменти за астма и ХОББ, епилепсия, продукти за диабетици и онкоболни, някои антидепресанти, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през изминалата година, показват данните. Сред продуктите, за които са постъпвали сигнали за липси, са „Клексан”, „Ксарелто” и „Фраксипарин”, като първите два по данни на ИАЛ са били обект на износ. Третият продукт е имал смущения в доставките от август насам. Това води до постоянни липси на тези продукти в аптеките, а те са жизненоважни при жени с проблемна бременност. В тази група попада и препаратът „Прадакса”, който също е дефицитен. Сред „крещящите липси” са и продуктите на „Новартис” – „Фемара” (срещу рак на гърдата), капките „Симбринза” и „Азопт” (понижаване на очното налягане). Липсват и куп лекарства за астма.
Неотдавна бе преустановена продажбата на единствените две лекарства на българския пазар, съдържащи активното вещество Тиамазол, които служат за лечение на хиперфункция на щитовидната жлеза. Ендокринолозите от своя страна посъветваха пациентите си да потърсят медикамента в Гърция, Турция, Сърбия или Румъния. В последните дни доставките се възстановяват, но количествата са недостатъчни за всички пациенти.
Сигнали за липси в ИАЛ има и за множество лекарства, използвани при комплексното лечение на онкологични заболявания. „Не можем да намерим „Фемара” от 3-4 месеца. Tова е препарат, който се дава на болни от рак на гърдата като поддържащо лечение. Има заместители, но те изискват дълга процедура: онкологът трябва да смени медикамента, пациентът трябва да отиде наново да си завери протокола в НЗОК, отново трябва да се изпише рецепта и пр. А когато човек е болен, иска нещата да му се случват максимално бързо и да мисли за заболяването си, а не за това как да си набави лекарството“, разказват фармацевтите. И добавят, че ако е било прието на болните да се изписва медикамент по генерично наименование е щяло да им бъде спестено повторното минаване през процедура за нов протокол. При липсата на едно търговско наименование, просто избират от наличните генерици в аптеката.
Разбира се, съществува и контрабанда на лекарства, а първоначалните инициативи за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина тръгнаха през 2017 т. след обявление на прокуратурата и властите за разбит канал. Какво се случи с повдигането на обвинения и има ли депо по случая, за който от държавното обвинение се похвалиха тогава, няма публична информация. Всичко това сочи, че действащият механизъм за забрана износа на дефицитни лекарства не работи ефективно, пациентският интерес не е защитен и са необходими още действия, и то спешни, които да гарантират достъпа на българските пациенти до терапията, която им е нужна.