„Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва да знаеш да готвиш, за да си перфектна домакиня, да свириш на пиано и да знаеш френски.“ Тези думи на майка си актрисата Виолета Донева запомня добре. Трагичната й смърт е финалният епизод от нейния изключително драматичен и изпълнен със събития живот. От съвсем малка минава през много трудности. Фамилията на нейния баща – убит като враг на народа, години наред е сериозна пречка за нея. И така до един ден, в който съдбата се усмихва на Виолета първо в лицето на актьора Кирил Донев. Момичето ще вземе не само фамилията на новия съпруг на майка си, но и неговата професия, пише вестник 168 часа.
“Имах изключителен втори баща – разказва звездата някога в свое интервю. – Кирил Донев и брат му Георги Донев са имали преди 9 септември частни театри. Мама викаше на Кирил, на татко ми, татко, защото той беше с 22 години по-голям от нея. А мен той обожаваше. Трепереше над мен”.
Актрисата разказва с охота и че с неговата дъщеря Лили Желязова били така силно свързани, повече, отколкото всяка кръвна връзка би могла да ги сближи.
Двамата се влюват като деца, но се женят в своята зрялост.
“Аз стоях пред тях с огромна плитка, кльощава и с дълго до земята палто, защото майка ми нямаше пари да ми шие всяка година. През това време Наско, който беше баскетболист, с още трима като него видели, че става купон, и се приближили да не изпуснат нещо. Като свърши аутодафето и се изнизаха съучениците ми, без никой да се обърне към мен, аз останах на плаца с огромната си чанта и си заповядвах да не плача. Четиримата се приближиха към мен – огромни ми се видяха. Помислих, че това са биячите. Вдигнах си чантата и Наско предложи да я вземе. Другите вървяха с нас до вкъщи като ескорт. Така започна.”
Той става за нея всичко – изповедник, приятел, любим, опора…
Двамата са заедно пет години, но се разделят. Донева завършва гимназия със златен медал. И докато се чуди накъде да поеме, пътят се открива пред нея сам с една локва в началото.
В една дъждовна нощ, подтичвайки по “Раковски” със своите полускъсани сандали, изведнъж един мъж опитва да я спре. Едър, черен, говори странно и тя нищо не може да му разбере. Спомня си друг съвет на майка си: “Лош, по-лош, най-лош – арабин! Значи закачи ли те, бягаш, колкото сили имаш!”.
И така тя хуква. Непознатият се опитва да я догони. Хваща я за рамото, скъсаният сандал се изхлузва и тя пада в една локва. Човекът опитва да я вдигне, а Виолета започва да пищи, за да привлече внимание. Веднага няколко по-възрастни хора ги заобикалят и започват да блъскат с чадъри господина. В същото време той се опитва да обясни, че е кинорежисьор, че се казва Неделчо Чернев, че ще снима в телевизията филм и момичето му е харесало като типаж. Тогава, както си седи в локвата, Виолета разбира, че става въпрос за кино, за театър. Само че пенсионерите, нейни защитници, не вярват и продължават да атакуват човека първо да докаже, че бил режисьор. Той вади визитна картичка и я дава на момичето с думите: “Ако някога решиш да станеш от тази локва, може да ми звъннеш”. Тръгва си, мърморейки: “Боже, едно си му дал, друго си му взел”.
В крайна сметка Донева получава ролята в тв лентата “Последната нощ” заедно с Наум Шопов и Никола Анастасов.
Започва да снима тайно от родителите си. Само че трябва да замине за Китен и веднага измисля лъжата. Казва им, че набират членове за селскостопанската бригада във Видинско и че са се записали с приятелка, за да получи задължителната бележка от комсомола и да може да кандидатства в университет.