В деня след междинните избори, за които и двете партии се бяха съгласили, че са най-значимите в историята – с изключение на предишните и следващите избори, разбира се, – едно нещо беше ясно: демократите не се подчиниха на историята и на очакванията. Нямаше червена вълна, въпреки че Доналд Тръмп бе обещал „голяма червена вълна“. Дали това беше червена вълна, или просто червена вълничка? Синьо бягство? Лилав дъжд? Дори телевизия Фокс Нюз (симпатизираща на Тръмп – б.р.) обяви резултатите за не повече от прорепубликанска „струйка“. Както и да го наречем, президентът Байдън и неговите демократи, ограничиха загубите си в Камарата на представителите до по-малко от средното за такива избори и вероятно запазиха и Сената. Те постигнаха политическа развръзка, която показва, че страната остава дълбоко скептична към предаването на твърде много национална власт на тръмпистката Републиканска партия.
От убежището си в Мар-а-Лаго бившият президент си представяше изборите едновременно като отмъщение и прелюдия към триумфалното си завръщане като официален кандидат за президентските избори през 2024 г. Той прекара дните и часовете преди гласуването в заплахи към основния си предполагаем съперник за републиканската номинация, губернатора на Флорида Рон ДеСантис, и твърдеше, че ако републиканците спечелят междинните избори, славата ще бъде само и единствено негова. „Ако те спечелят, на мен ще се дължи цялата заслуга, а ако загубят, аз не трябва да бъда обвиняван изобщо“, заяви Тръмп. „Но вероятно ще бъде точно обратното.“ Синът му Дон-младши подсказа накъде според семейството се насочват нещата, когато малко след 20:00 ч. написа в Туитър:
„Кървава баня!!!“
Тази кървава баня нямаше да се състои, ако Тръмп и партията му си бяха помислили, че може да бъде другояче. Исторически погледнато, американците не обичат губещите, а Тръмп натрупа нещо, което в една друга политическа епоха би могло да се смята само за рекорд на голям губещ: два пъти победен в националния народен вот, Тръмп стана първият действащ президент след Хърбърт Хувър, чиято партия загуби Белия дом, Сената и Камарата на представителите само за четири години. Той продължава да е обект на множество криминални разследвания от страна на Министерството на правосъдието. Специална комисия в Камарата на представителите скоро ще публикува унищожителен доклад, в който вероятно ще бъде обвинен лично за бунта в Капитолия на 6 януари 2021 г. Много от предизборните анализатори, които усилено прогнозираха победа на републиканците, се фокусираха твърде много върху ниския рейтинг на президента Байдън – и недостатъчно върху още по-лошия рейтинг на Тръмп. Националните екзитполове във вторник показаха, че това е било грешка.
Отказът на Тръмп да приеме принудителното си пенсиониране през 2020 г. не беше изненадващ. Най-нарцистичният политик в нашия живот никога нямаше да си тръгне просто така, грациозно. Политическо недоразумение беше, че републиканците, изправени пред лесния избор да се откажат от Тръмп, предпочетоха да останат с него. Това, че го направиха, дори след като той стана единственият президент в американската история, който се опита да отмени изборните резултати и да остане на власт, две години по-късно се оказа един от решаващите политически фактори на междинните избори през 2022 г. В стремежа си да изиграе ролята на републикански царедворец тази година Тръмп успя да докаже, че страната не иска повече аутсайдери, екстремистки кандидати по негов образ и подобие. Избирателите от Пенсилвания до Мичиган и Ню Хемпшир отхвърлиха високопоставени кандидати, подкрепени от Тръмп, които бяха спечелили първичните избори благодарение на думата на бившия президент. Неговата опетнена марка беше магическа за републиканското ядро и се оказа токсична за всички останали.
„Качественият кандидат“ се превърна в политическия евфемизъм на годината, учтиво обозначение за групата телевизионни хитреци, отричащи изборите, и редови лицемери – Мехмет Оз, Кари Лейк и Хършел Уокър – на които Тръмп настояваше партията му да заложи бъдещето си. И поиска от републиканците не само да подкрепят нелепо неквалифицирани кандидати, но и да се придържат към платформата на собствената му мания за нагласените резултати от президентските избори през 2020 г. Сега изглежда, че много, ако не и всички републикански кандидати за губернатори, които се съгласиха с лъжите на Тръмп за изборите през 2020 г. и отказаха да кажат, че Байдън е бил легитимно избран, ще се окажат победени.
Нищо чудно, че
Тръмп бързо бе обявен за най-големия губещ на изборите
Единственият му сериозен съперник за републиканската президентска номинация през 2024 г. ДеСантис спечели нов мандат като губернатор на Флорида с толкова голяма победа, че стана първият републикански губернатор от десетилетия насам, който спечели окръг Маями-Дейд. „Кошмар за Тръмп, ако републиканците се представят по-слабо почти навсякъде, но не и във Флорида на ДеСантис“, написа в Туитър Джо Скарбъроу. До 23:00 ч. в нощта на изборите това се превърна в нова мъдрост, която бързо замени предишната мъдрост, че ДеСантис, който все още е млад и се опасява да разстрои боготворената от Тръмп база, може да не се изправи срещу бившия президент. В сряда се появиха неизбежните съобщения, че Тръмп е бесен от резултатите и дори обвинява съпругата си Мелания, че го е подтикнала да го подкрепи, както съобщи Маги Хаберман от „Ню Йорк таймс“. „Токсичният Тръмп се срива в MAGA“ (тръмписткото движение „Да направим Америка отново велика“ – б.р.), писа „Дръдж рипорт“. Разбира се, че е така.
Няма съмнение, че демократите постигнаха много по-добър резултат, отколкото можеше да се случи. Тазгодишните междинни избори изглеждат като най-доброто междинно представяне на президентска партия от 2002 г. насам, когато републиканците всъщност спечелиха места и в двете камари на изборите след шока от атентатите на 11 септември 2001.
И все пак все още е напълно възможно първоначалното ликуване в изборната нощ от страна на демократите и скептичните към Тръмп републиканци да се окаже също толкова краткотрайно, колкото и при всички други случаи, когато краят на Тръмп изглеждаше наближаващ – и не беше. Тръмп остава безспорният първенец за номинацията на своята партия, ако я обяви следващата седмица, както е планирано. И независимо дали ще се кандидатира и ще спечели отново, безспорно е, че той успя да радикализира Републиканската партия и да я преработи така, че да подхожда на неговата разрушителна, разединяваща личност. Подтиквани от Тръмп, стотици републикански отрицатели на изборите бяха в избирателните списъци и много, много от тях спечелиха избори за Конгреса на сигурни републикански места. Вестник „Вашингтон пост“ съобщи, че към ранния следобед в сряда са спечелили повече от сто и шестдесет от двеста деветдесет и един основни републикански кандидати. За разлика от тях в Конгреса остават малко републиканци, които са били готови да се противопоставят на бившия президент по отношение на лъжите му за изборите през 2020 г. Повечето от тях или са били прочистени, като бившата председателка на Републиканската конференция в Камарата на представителите Лиз Чейни (която гласува за импийчмънт на Тръмп седмица преди края на мандата му – б.р.), или са избрали да не се кандидатират отново.
Междувременно през годините на Тръмп републиканците постигнаха успехи, които могат да се запазят дълго след като той си отиде. Флорида, както показва огромната победа на ДеСантис, вече не само не е колебаещ се щат, но се е превърнала в дълбоко червен бастион. Подобно е положението и в Охайо, който дълги години беше основният политически барометър в страната. Испаноговорящите избиратели през последните няколко години не са толкова твърдо убедени в демокрацията и ако Камарата на представителите се падне на републиканците, както се очаква, това ще се дължи отчасти на слабото представяне на демократите на територии, които те смятаха за сигурни – места като дълбоко синия Ню Йорк. Шон Патрик Малоуни от Ню Йорк, ръководител на кампанията на демократите в Камарата на представителите, е първият от десетилетия насам, който заема този пост и губи в собствената си кампания.
Най-големият непосредствен проблем за Байдън
и демократите обаче е, че победата на републиканците, дори и да не е вълна, все пак е победа. Разлика дори само от един глас в Камарата на представителите ще даде право на Джим Джордан да призовава за съдебни заседания като председател на съдебната комисия на Камарата на представителите. Тя ще означава също така дали Байдън ще може да осъществи законодателната си програма с председател демократ, или ще се сблъска с невъзможността да го направи с републиканец. Тясното републиканско мнозинство в Камарата на представителите би могло дори още повече да овласти лудите в залата, като направи председателя Кевин Маккарти зависим от всяка прищявка на тръмпистките екстремисти, и ако, разбира се, Маккарти изобщо успее да спечели председателския пост.
Така че, да, съществува реален риск от ирационално превъзбуждане от страна на хората, които през 2021 г. настояваха, че Байдън, управляващ с петдесет на петдесет в Сената и едноцифрено мнозинство в Камарата на представителите, би могъл по някакъв начин да си намери място в прогресивния пантеон редом с хора като Ф.Д.Р. и Л.Б.Д. (Франклин Делано Рузвелт и Линдън Бейн Джонсън – б.р.). Това, което научихме за пореден път във вторник вечер, е, че разделенията на Америка все още остават. Демократите избегнаха унищожение. Но нямаше и нокаутиращ удар, който окончателно да докаже глупостта на тръмписткия завой на републиканците. Което означава, че демокрацията, както би се изразил Байдън, все още е много застрашена.