Европейската централна банка трябва да увеличи лихвените проценти с поне 50 базови пункта през декември, за да се справи с рекордно високата инфлация, заяви в интервю Гедиминас Шимкус – член на управителния съвет на институцията. Шимкус посочва, че ценовия ръст продължава да е прекалено висок и кредитните разходи ще трябва да се повишат още и през 2023-а, но е прекалено рано да се определи размера на следващата лихвена стъпка преди да бъдат получени последните икономически прогнози на последното за годината съвещание на ЕЦБ. Той смята, че редуцирането на банковия портфейл от облигации също ще играе положителна роля.
„Ясно е, че 50 базови пункта са задължителни“, каза главният изпълнителен директор на Литовската централна банка във Виена. Основанието е много силният инфлационен натиск, който трябва да бъде охладен колкото е възможно по-бързо, за да се предотврати отклонението на инфлацията от очакванията. Шимкус не изключва и лихвен ръст от 0.75 процента.
След като качи лихвите с 200 базови пункта от юли насам – най-агресивното затягане на паричната политика в историята на ЕЦБ, те скоро ще достигнат равнище, което нито ще стимулира нито ще потиска икономическия растеж. Това съвпада с надеждите на пазара, че Федералният резерв може да забави скоростта на увеличение на кредитните си разходи след огласените по-ниски инфлационни числа. В същия момент обаче стопанството на еврозоната се забавя заради ръста на енергийните котировки след като Русия нахлу в Украйна.
Управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел предупреди през седмицата, че е преждевременно да се определя размера на следващото лихвено повишение, въпреки че то ще е „значимо“. За разлика от него, председателят на Португалската централна банка Марио Сентено заяви на 21 ноември, че вижда предпоставки за забавяне на скоростта на възходящия лихвен цикъл.
Подобно на други свои колеги, Шимкус посочва, че евентуално намаление на икономическия растеж няма да промени съществено курса на ЕЦБ. Той не смята, че рецесията ще е дълбока, нито че „тя, сама по себе си, ще реши инфлационния проблем“.
На следващото си официално съвещание в средата на декември паричните стратези на ЕЦБ ще трябва да се споразумеят и за ключовите параметри за редуциране на количеството на облигациите, акумулирани в банковия баланс в резултат на програмите за стимулиране. Което може да повлияе и на дебата за кредитните разходи. Просто защото не трябва да се вземат решения за един инструмент без да се мисли какво ще се прави с другия. Шимкус препоръчва предпазливо, дори и сравнително ранно начало на облигационните наличности на ЕЦБ.
Шефът на Литовската централна банка оспори очакванията на икономистите, анкетирани от агенция „Блумбърг“ преди седмица, че европейските централни банкери ще приключат с лихвените увеличения през март 2023-а. Според него те ще продължат и след това, ако се наложи и през цялата идната година, до постигането на 2% годишна инфлация в средносрочен диапазон.