Инициативата да се създаде нов проект вляво, който да обедини множеството политически сили, произлезли от БСП, притесни соцлидера Корнелия Нинова дотолкова, че тя призова бившите социалисти да се върнат обратно в столетницата. Поканата тя обяви на пресконференция, свикана специално по този повод.
Очаква се в новото обединение да влязат следните формации: АБВ на Румен Петков, „Изправи се, България“ на Мая Манолова, „Движение 21“ на Татяна Дончева, „Българска прогресивна линия“ на Красимир Янков, „Нормална държава“ на Георги Кадиев, МИР на Симеон Славчев.
Пред журналистите днес Нинова изтъкна, че всички политици, които смятат да участват в новия проект, са бивши членове на БСП. „Засега идеи не сме чули – що е то новото ляво. Четем и чуваме ултиматуми към нас, заклинания и организационни въпроси“, критично започна соцлидерът.
След това, в по-помирителен тон, уточни, че същите тези политици са напуснали столетницата по времето, когато тя е оглавявана от други лидери – Сергей Станишев и Михаил Миков. А когато тя застава начело на БСП, са направени опити отцепниците да бъдат върнати в лоното на партията-майка. Умишлено или не, тя забрави да спомене Красимир Янков, който напусна левицата през 2021 г., заедно с куп други социалисти, за да основе конкурентната „Българска прогресивна линия“.
Нинова заяви, че партията никога не е спирала с опитите за обединение, и сега също протяга ръка – призова бившите социалисти да се върнат в БСП и да възстановят членството си в партията. Тя намекна, че новото ляво обединение отсега показва, че е нестабилно, тъй като различните хора в него излъчват противоречиви послания. Като пример даде Георги Първанов от АБВ, който казва, че е необходима нова, голяма лява коалиция, а Татяна Дончева от „Движение 21“ твърди, че е необходим единен политически субект, тоест, една партия.
Соцлидерът използва случая, за да коментира и предизвикателствата спрямо нейното водачество вътре в БСП. От редица местни партийни структури дойдоха призиви за смяна на ръководството на левицата и за премествана на предстоящия партиен конгрес от февруари 2023 г. през декември т.г.
Нинова обаче изтъкна, че засега имало 6 официални и 17 неофициални декларации в тази посока – общо само 23 при положение, че има 296 партийни организации. Тя прибегна и до партиийния устав, за да обясни защо бързото свикване на конгреса е невъзможно. Съгласно устава, декларациите в полза на спешно заседание трябва да се съберет най-късно 15 дни преди желаната дата, на която да се проведе заседанието. А получените призиви били заседанието да се свика на 10-11 декември. Това означавало, че 15-дневният срок не може да бъде спазен. Затова, заключи Нинова, конгресът остава за февруари 2023 г.