Държавната Българска банка за развитие (ББР) няма да може да си събере около 300 млн. лв. от големите кредити, раздадени по времето на ГЕРБ. Причината е, че фирмите са получили евтините заеми, почти без обезпечения. Това стана ясно от обясненията на Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на ББР, пред Нова телевизия.
По времето, когато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката стана ясно, че 8 фирми, собственост на едри бизнесмени, са получили огромни заеми на обща сума около 1 милиард лева.
Тогава стана ясно, че компанията „Роудуей кънстракшън“, свързвана с Румен Гайтански – Вълка, има кредит от 150 млн. лв. от ББР. С парите Гайтански купува малката фирма „Пътстройинженеринг“ АД със седалище в кърджалийското село Груево, на която той преди това е бил собственик. Условията по връщането на заема са доста съмнителни заради гратисното плащане на главницата, изместено в края на падежа през 2029 г.
„Когато един кредит е даден на куха фирма, когато един кредит за 150 млн. лв., а реално обезпечението е 15-20 млн. лв., няма откъде да бъдат събрани парите“, коментира Арабаджиев.
Той посочи, че към момента няма информация какво се случва с подадения в прокуратурата сигнал за „Роудуей кънстракшън“ , нито какво е установило разследването на ДАНС по случая.
Цанко Арабаджиев коментира обвиненията на ГЕРБ за злоупотреби в ББР. Арабаджиев обясни, че при поемането на управлението на банката през 2021 г. са заварили „тежко положение“.
„Имахме и наследство по привлечените средства, с които работи банката. Банките за развитие привличат средства от други по-големи банки за развитие, формирани от различни държави. Нашето учудване беше огромно, когато установихме, че вместо да работи активно с такива партньори, над 90% от привлечените средства от финансови институции са от няколко китайски банки“, каза Арабаджиев.
По думите му това не е непременно лошо. Той обясни, че са важни условията, при които са привлечени тези пари.
„Прегледът, който прави новото ръководство, показва, че условията биха били много по-добри, ако се е работило с други банки. Затова започнахме разговори с най-големите инвестиционни банки в света“, каза Арабаджиев.
Той обясни, че ако ББР емитира облигация, с която да замени задълженията към китайските банки, без да получава нов дълг, без да увеличава общата задлъжняемост, би спестила около 10 млн. лв. годишно.
Арабаджиев обясни, че Управителният съвет на банката е взел решение да пласира облигации на международните пазари през 2021 г. при много изгодни условия, като идеята е била с този заем да се покрие по-скъпия заем, взет от китайски банки. Така очакванията са били да се спестят 60 – 70 млн. лв.
„Привлякохме едни от най-добрите инвестиционни банки, а именно Citi, JPMorgan и ING за мениджъри по емисията, с които работи и Министерство на финансите за държавния дълг“, каза Арабаджиев.
Той обясни, че 1 милион лева за консултантски услуги по облигационния заем са платени на адвокатски кантори в Лондон – Clifford Chance и Аllan&Overy. Войната в Украйна обаче е осуетила финансовата операция, заради последвалото повишение на лихвите и това е направило рефинансирането на кредита на ББР неизгодно, каза Арабаджиев.
По думите му се води се политическа битка между две партии и ББР няма работа в нея.
До две седмици ББР ще сключи финансиране за 700 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа на цена „в пъти по-ниска от тази, на която се финансира държавата“. Тези средства ще бъдат предоставени за нисколихвени заеми за бизнеса, съобщи Арабаджиев.
„За да не се оправдаваме с международната обстановка – 150 млн. лв. погасяваме предсрочно към тези същите китайски банки следващия месец. Ефектът ще бъде 2 млн. лв. на година или 8 – 10 млн. лв. за целия срок. Това са пари, които ще дадем по-малко като разход за лихви“, обясни следващите стъпки на ББР Арабаджиев.