На фона на огромните приходи по това перо футболният съюз дори увеличи санкциите
Малко известно, но е факт, че вторият по размер оперативен приход в бюджета на Българския футболен съюз (БФС) се формира от глобите, наложени от Дисциплинарната комисия, пише вестник Сега.
На първо място в бюджета на съюза за 2022 г. като оперативни постъпления (такива, които не са от спонсори, ФИФА и УЕФА) са посочени тези от ТВ права – 650 000 лв. годишно. Веднага след това се нареждат финансовите санкции за дисциплинарни прояви по време на мачове. По разчети те трябва да са 350 000 лв.
В тази връзка „Сега“ зададе въпроси на БФС, за да уточни колко са постъпленията за календарната 2022 г. и дали очакваните приходи са постигнати. Отговорът бе, че към момента няма обобщени данни за приходите по това перо – нещо, което всяка фирма или организация би следвало да води на отчет и да може да извади за 2-3 минути. Но не и в БФС, който при това всяка седмица публикува решенията на своята Дисциплинарна комисия.
Затова пресметнахме сами. Картинката се оказва следната: за календарната 2022 г. са наложени глоби за общо 818 835 (от тях 394 650 за втората част на сезон 2021/22 и 424 185 лв. за първата част на сезон 2022/23). В това число влизат мачовете от Първа и Втора лига от втората половина на сезон 2021/22 и първата част на 2022/23, както и двубоите от турнира за Купата на България за периода.
Това означава цифром и словом, че приходната част е над два пъти повече от прогнозата
А самият размер на сумата показва, че това е много важно перо в бюджета на БФС. И не е изненадващо, че в стратегията на Футболния съюз е заложено в следващите три години приходите от санкциите на Дисциплинарната комисия да се увеличават! Наистина не с много – по 10 000 лв. годишно, но все пак е предвидено да няма срив. А в края на мандата – през 2026 г., приходите от глоби би трябвало да са вече 390 000 лв. на година.
Интересно е на какво се базират разчетите на БФС за траен ръст на глобите. Със сигурност поведението на фенове и футболисти няма да се промени с магическа пръчка, но пък чак да се влоши…
Ето и обяснението от БФС по този въпрос: „За референтна стойност за създаване на прогнозния бюджет за следващия 4-годишен период бяха взети предвид показателите от сезон 2020/2021 г. и отчасти от сезон 2021/2022 г. Предвид факта, че тези кампании преминаха под знака на глобалната пандемия, съкращаване на програмата на първенството и частична или пълна забрана за посещение на трибуните, стойностите логично бяха по-ниски от реалните. Ето защо прогнозната сума за следващия период надвишава тези стойности, макар и минимално, което се дължи на усилията както на БФС, така и на клубовете по работа с привържениците.“
И тук трябва да припомним една много съществена подробност, която подсигурява стабилните приходи от Дисциплинарната комисия. През 2017 г. се разшумя след решението в Дисциплинарния правилник да бъде въведена и санкция за обидни и нецензурни скандирания. Клубовете се оплакаха неофициално, че това е като своеобразна касичка за БФС. Защото, съгласете се – няма достатъчно възпитана публика в България, която да издържи цял мач, без да препсува. Следва описване в доклада на делегата и една стандартна глоба от 1000 лв. за клубовете от Първа лига (за тези от Втора – санкцията е 250 лв., а от януари 2023 г. ще се увеличи на 500 лв.). Което си е един заложен сигурен приход, тъй като всички сме наясно, че няма как обидите по стадионите да изчезнат.
Справка в края на 2019 г. показа, че тогава само за година т.нар. санкция „псувня“ е донесла 88 500 лв. на БФС. През 2022 г. сумата вече е 163 625 лв. (72 750 лв. от февруари до май и 90 875 от юли до декември). А дори и груба сметка показва, че след въвеждането на тази регулярна глоба в БФС са постъпили само по тази линия над 500 000 лева!
Какво се случва с тези пари по-нататък, не е много ясно. От БФС обясняват така: „Средствата, генерирани от дисциплинарни наказания, се връщат към клубовете под формата на различни видове материално-техническо обезпечаване (футболни топки и пособия за клубовете от цялата пирамида на футбола ни), както и за други инвестиции, като например системата VAR. Важно е да се уточни, че събраните средства от глоби автоматично стават част от бюджета на БФС, но впоследствие биват връщани към клубовете под различни форми.“
От логична гледна точка най-правилно би било тези пари да отидат за превенция като една от посочените от БФС „различни форми“. Да се вложат за още по-усилена работа с клубовете така, че тези прояви да намалеят.
В тази връзка би следвало да се стимулира работата с феновете и техните координатори, които са назначени по клубове. И в момента има длъжност „експерт – връзка с привържениците“, но за него – след малко. Преди се провеждаха семинари с клубове и представители на феновете. Имаше и отчети как има спад в глобите за прояви на привърженици. От централата уверяват сега, че това още се случва регулярно, но е факт, че секнаха съобщенията за подобни работни срещи, няма повече и оптимистични статистики за спад в санкциите. Е, в такъв случай можем да заключим, че или не се работи толкова усърдно, или работата просто не дава резултати.
Да видим за пример в тази насока изявление на един от клубовете. Става въпрос за „Берое. След изпъстрения със скандали по трибуните 1/16-финал за купата срещу „Миньор“ (Пк), спечелен с 2:0, от старозагорския клуб се оплакаха от недобре свършена работа от страна на експерта „Връзка с привържениците“ към БФС Димитър Христов. Те твърдят, че той е бил предупреден, че предстоящият двубой е високо рисков. Въпреки това нито „Миньор“, нито полицията в Перник са осигурили достатъчно адекватна охрана. Резултатът – баталиите на „Стадиона на мира“ се видяха от цяла България. Следователно – комуникацията между БФС, клубове и МВР не е проработила и за късмет не се е стигнало до много по-сериозни последствия.
Но това не е нищо в сравнение с друг основен проблем – обективността на делегатите на БФС по мачовете е поставена под съмнение. Реално тяхната дума е свещена пред Дисциплинарната комисия и обикновено се приема безусловно.
Още помним как наказание на „Левски“ за мач пред празни трибуни (заради хвърлена бомбичка, улучила физиотерапевта на „ЦСКА-София“) бе смекчено със затваряне само на един сектор. За това определено спомогна и заплахата от страна на „сините“ за протести и искане на смяната на президента на БФС Борислав Михайлов. Лупингът бързо бе направен – първоначалното мнение на делегата за „хвърлени предмети с последствие и нараняване“ бе променено и улученият физиотерапевт изведнъж се оказа виновен, че не си е извадил медицинско.
Друг още по-тревожен пример дава повод за сериозно притеснение, ако се окаже, че не е изолиран случай. Според официалната жалба на „Берое“ по някаква причина делегатът на споменатия мач между „Миньор“ (Пк) и „Берое“ – Владимир Андреев, е вписал непълна информация в протокола. При неосигурена достатъчна охрана от домакините, довела до атака с предмети от страна на агитката на „Миньор“, както и увреждане на седем автомобила на старозагорци пред стадиона, резултатът бе, че Дисциплинарната комисия глоби домакините само с 825 лв., докато публиката на „Берое“ отнесе седемкратно по-голяма санкция – 5800 лв. А на „Миньор“ е поставена дори отлична оценка за организацията по сигурността…
Според жалбата на „Берое“, откъдето са виждали доклада на Андреев, в него не са описани очевидни неща, като атаката на пернишките фенове, въоръжени с камъни, дървета и седалки. Обиди от страна на диктора. Или пък факла, паднала точно до един от фотографите на мача. Но в Перник още следващото домакинство на „Стадиона на мира“ ще се проведе отново с публика (което ще генерира чувство за безнаказаност у феновете).
„Берое“ обжалва санкцията и поиска доживотно изваждане от наряди на Андреев. Но случилото се подкопава директно авторитета на Дисциплинарната комисия и поставя под въпрос подготвеността (а и безпристрастността) на делегатите. От които всъщност зависи какви глоби ще бъдат налагани на клубовете. Респективно – с колко ще бъде попълван бюджетът на БФС…
И още нещо – на последното си заседание за годината (на 6 декември) Изпълкомът на БФС взе между другото дребно, но съществено решение.
Двойно скачат глобите за клубовете от Втора лига. Досега те бяха 25% от санкциите за Първа лига, но за 2023 г. вече скачат на 50%. Има и намаление – санкциите в Трета лига и юношеските групи се редуцират до 25% от тези във II дивизия, но техният размер е нищожен на фона на постъпленията от дисциплинарни провинения в професионалния футбол.
И при цялото това увеличение звучи странно обяснението на футболния съюз, дадено за „Сега“: „БФС е наясно, че моделът за събиране на глоби от дисциплинарни наказания за формиране на част от бюджета не е устойчив – нещо повече, желанието на централата е да минимизира тези „постъпления“, тъй като това би спомогнало за по-добрата атмосфера на футболните мачове.“
Интересно – на тези думи ли да вярваме, или на трайния ръст в приходите от глоби?!