В рамките на програмата „Декомунизация“ до тази година в Киев бяха преименувани около 200 улици
Украйна ускорява усилията да изтрие следите от съветското и руското влияние от обществените си пространства, като премахва паметници и преименува стотици улици в чест на собствените си художници, поети, войници, лидери на независимостта и други – включително герои от тазгодишната война.
След нахлуването на Москва на 24 февруари, при което са загинали или са били ранени несметен брой цивилни и войници и бяха разрушени сгради и инфраструктура, лидерите на Украйна промениха кампанията, която някога беше насочена към премахване на комунистическото минало, в кампания за „дерусификация“.
Улиците, които бяха кръстени в чест на водача на революцията Владимир Ленин или на самата болшевишка революция до голяма степен вече са изчезнали; сега врагът е Русия, а не съветското наследство. Това е отчасти наказание за престъпленията, които се смята, че са били извършени от Русия, и отчасти утвърждаване на националната идентичност чрез отдаване на почит на украински забележителни личности, които в повечето случаи досега са били пренебрегвани.
Мнозина в Украйна смятат, че Русия, по времето на Съветския съюз, е наложила своето господство над по-малката си югозападна съседка през поколенията, като е оставила нейните художници, поети и военни герои в относителна неизвестност в сравнение с по-известните руснаци.
Ако победителите пишат историята, както казват някои, украинците пренаписват своята собствена – дори когато съдбата им виси на косъм. Тяхната национална идентичност преживява безпрецедентен подем, както по значими, така и по по-малко забележими начини.
Президентът Володимир Зеленски започна да носи черна тениска с надпис: „Аз съм украинец“. Той е сред многото украинци, които от раждането си са говорели руски като първи език. Сега те го избягват или поне ограничават употребата му. Украинският език традиционно се говори повече в западната част на страната – регион, който и по-рано избягваше руската и съветската образност в езика. Големи части от Северна, Източна и Централна Украйна правят тази езикова промяна. В петък в източния град Днепър беше свален бюст на Александър Пушкин – подобно на Достоевски, гигант на руската литература от XIX век. Под брадичката на статуята безцеремонно беше вързана на клуп подемна лента от кран. Този месец кметът на Киев Виталий Кличко обяви, че още около 30 улици в столицата ще бъдат преименувани.
Володимир Прокопив, заместник-председател на Киевския градски съвет, заяви, че политиката на Украйна за „декомунизация“ от 2015 г. насам се прилага по „мек“ начин, за да не засегне чувствата на рускоезичното и дори промосковско население на страната. „Войната промени всичко. Сега руското лоби е безсилно – на практика то не съществува“, каза Прокопив в интервю за Асошиейтед прес в офиса си с изглед към улица „Крешчатик“, главната улица в столицата.
„Като преименуваме тези улици, все едно изтриваме пропагандата, която Съветският съюз наложи на Украйна.“ По време на войната руснаците също се опитват да наложат своята култура и доминираща позиция в областите, които са окупирали. Андрю Уилсън, професор в Лондонския университетски колеж, предупреждава за „опасностите от пренаписване на периодите в историята, в които украинци и руснаци са си сътрудничили и постигали неща заедно: Мисля, че целият смисъл на деимпериализирането на руската култура трябва да бъде да се посочи за какво преди сме били слепи – често за ставащото на Запад“.
Уилсън отбеляза, че украинците „подхождат доста на едро, без да обръщат внимание на детайлите“. Той цитира Пушкин, руски писател от 19 в., който по разбираеми причини може да предизвика недоволството на някои украинци.
За тях например казаците – славянски народ в Източна Европа – „символизират свободата, докато Пушкин ги представя като жестоки, варвари, отживели времето си. И нуждаещи се от руска цивилизоване“, казва Уилсън, чиято книга „Украинците“ наскоро излезе в петото си издание.
В програмата си Киев проведе онлайн анкета и получи 280 000 предложения за един ден, каза Прокопив. След това експертна група пресява отговорите, а общинските служители и жителите на улиците дават окончателно одобрение. В рамките на програмата „Декомунизация“ до тази година в Киев бяха преименувани около 200 улици. Досега през 2022 г. са преименувани още толкова улици, а други 100 е планирано да бъдат преименувани скоро, каза Прокопив. Улица, носеща името на философа Фридрих Енгелс, ще почете украинския авангарден поет Богдан-Ихор Антонич.
Булевард, чието име се превежда като „приятелство на народите“ – алюзия за различните етноси в СССР – ще почете Николай Михновски, ранен привърженик на украинската независимост. Друга улица е посветена на „Героите на Мариупол“ – бойци, които в продължение на месеци се противопоставят на опустошителната руска кампания в този пристанищен град на Азовско море, който в крайна сметка пада. Улица, кръстена на руския град Волгоград, сега се нарича улица „Роман Ратушний“ в чест на 24-годишен граждански и екологичен активист, който е убит по време на войната.
Малка улица в северната част на Киев все още носи името на Достоевски, но скоро ще бъде прекръстена на Уорхол, покойния визионер на попарта от САЩ, чиито родители имат семейни корени в Словакия, от другата страна на западната граница на Украйна. Валерий Шоломицки, който живее на улица „Достоевски“ от близо 40 години, казва, че може да избере един от двата начина. „Тук имаме по-малко от 20 къщи. Това е много малко“, каза Шоломицки, докато чисти снега от улицата пред избледнялата табела с името на руския писател.
Той каза, че Уорхол е бил „нашият художник“ – с роднински връзки в Източна Европа: Сега „ще бъде още по-добре“, каза той. „Може би е правилно, че сега променяме имената на много улици, защото преди ги кръщавахме неправилно“, добави той./БТА