Отзвукът от писмото на конгресмена Уорън Дейвидсън до Министерството на финансите на САЩ тепърва ще отеква в публичното пространство. В него се искат мерки срещу главния прокурор на България Иван Гешев. Причините – подкопаване на сигурността на НАТО и съюзниците чрез корупция, действия в полза на Русия и игнориране на американските санкции.
Медийните анализи до момента се концентрират върху отказа на оглавяваната от Гешев прокуратура да разследва вече санкционирани от САЩ лица – депутатът от ДПС Делян Пеевски и бившият заместник-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков. Именно този отказ да се прилагат санкциите по глобалния закон „Магнитски“ в България е посочен в писмото на Дейвидсън като „може би най-обезпокоителното“.
Може би най-обезпокоителното е, че българските съдилища видимо последваха отказа на главния прокурор да предприеме действия срещу санкционираните лица и наскоро обявиха санкциите на САЩ, наложени съгласно Глобалния закон за отговорност за върховенството на закона и човешките права на Магнитски (“Законът Магнитски“), за неефективни и без правна сила в Република България. Българската прокуратура няколко месеца по-късно прекрати всички разследвания и мерки срещу санкционираните от САЩ български граждани.
Но темата за корупцията също не е маловажна. В писмото изрично е цитиран материал на BIRD.BG за случая „Жоси“ и предупреждението за подготвяно покушение, което авторът на тези редове получи буквално дни след публикацията не откъде да е, а от посолството на САЩ в София.
Освен това, наложи се разследващи журналисти да бъдат предупредени от посолството на САЩ за непосредствена заплаха от телесна повреда, само дни след като те съобщиха за обвинения в корупция срещу действащия главен прокурор (приложен е линк към публикацията на BIDR.BG по съвместното разследване с БОЕЦ по случая “Жоси”) .
Случаят „Жоси“ се резюмира накратко така: като редови прокурор Иван Гешев приема да помогне на собственика на млекопреработвателната фирма „Жоси“ в бизнес спор с конкурент. Срещу това неговият баща получава дял във фирмата, която към този момент е оценена на няколко милиона лева. Помощта на Гешев е трябвало да се изрази в оказване на влияние, за да се сдобие конкурентът с обвинение.
В писмото на Дейвидсън има много точно определение за такива действия: „Използването на прокуратурата като оръжие в полза на организираната престъпност и корупцията“.
По случая „Жоси“ има както гласни свидетелства от самия собственик Георги Георгиев – Жоси, предложил на Иван Гешев корупционната сделка, така и документи в Търговския регистър за трансфера на дялове в полза на Стоимен Гешев, баща на Иван Гешев.
Този случай беше включен като аргумент към искането за отстраняване на Иван Гешев внесено във Висшия съдебен съвет от министър Надежда Йорданова при правителството „Петков“, но срещна силна съпротива от членовете на Съвета, подкрепящи Гешев и в крайна сметка отпадна като аргумент.
Фактите по скандала „Жоси“ са толкова ясни и толкова силно уличават Гешев в получаване на неправомерна облага, с други думи подкуп, че отказът да бъдат обсъдени във ВСС позиционира магистратите, които гласуваха те да не бъдат обсъждани, като съучастници в престъпление срещу правосъдието.
Цитирането на „Жоси“ от Дейвидсън не е добра новина за гешевото мнозинство във ВСС, защото над негови ключови членове вече тегне сянката на бъдещи санкции.
Санкционирана руска банка придобива тайно Виваком
Други кандидати за разширения санкционен списък, който неминуемо ще последва след писмото на Дейвидсън, са братята Милен и Георги Велчеви и Спас Русев.
Тяхната роля за скритото придобиване на стратегическия телеком оператор Виваком от руската банка ВТБ, наричана банката на Путин, е подробно изложена в свидетелски показания на Жослин Бенет пред британски съд, които бяха публикувани първо от сайта „Афера“. Линк към документа с показанията е даден в писмото на Дейвидсън под линия.
Бенет е финансов мениджър /фидуциар/, който признава, че е бил подставено лице на Спас Русев във фирми, придобила собствеността на Виваком със заем от банката ВТБ, като цялата операция е била конструирана така, че да се скрие името на Спас Русев и произхода на парите за сделката. В схемата се включват братята Велчеви, които представляват VTB Capital в България.
Ключови са твърденията на Бенет на трета и четвърта страница, от които се разбира, че Спас Русев е нямал пари за сделката и, че тя е финансирана от руската банка. Освен това Бенет представя пред съда документи – кореспонденция с Русев и с Велчеви, в подкрепа на думите си.
Спомням си, че имаше сложна структура, създадена умишлено, за да се прикрие фактът, че ВТБ стои зад г-н Русев. По-конкретно разбирам от г-н Русев, че VTB Capital е имала залог върху дела на г-н Русев в BidCo, но този залог е бил уреден на най-високо ниво на HoldCo, отново, за да се затрудни да се види кой стои зад г-н Русев. На практика VTB Capital придоби Vivacom чрез г-н Русев. […] Търгът за продажбата на Vivacom, ръководен от VTB Capital в Лондон, беше изкуствен процес. Разбрах го от разговорите ми с г-н Русев.
Съответно, Спас Русев, който няма пари, се явява просто прокси на реалния собственик с парите, а той е руската банка ВТБ.
Тези дела се случват докато банката ВТБ е в режим на американски санкции. От това следва, че Велчеви и Спас Русев са заговорничели с висшия мениджмънт на ВТБ как да се заобиколят санкциите с всички последствия, които Дейвидсън е резюмирал политически така:
Българските компании за критична инфраструктура и отбрана рутинно се прехвърлят на руски санкционирани банки и други корумпирани елементи, въпреки санкциите.
Няма съмнение, че Виваком е част от критичната инфраструктура и има ключова роля за отбраната на натовска България.
Спас Русев е свързващият елемент между интересите на Пеевски и санкционираната банка ВТБ в разграбване на активите на КТБ, част от които е Виваком. Подробности за техните финансови отношения тепърва ще излизат наяве.
А ролята на Гешев? Нея трябва да търсим в делото КТБ, което той изработи така, че от него изобщо изчезна корпулентната фигура на Делян Пеевски. Казано от конгресмена Дейвидсън, става дума за следното:
Особено тревожни са сигналите за корупционни действия на българския главен прокурор Иван Гешев. Европейският съд по правата на човека установи многократни и сериозни нарушения на основните права, предизвикани от експроприационни действия срещу банкови институции, извършени пряко или косвено под надзора на Главната прокуратура.
На възражението, че по времето на тези тези действия Главната прокуратура е оглавявана не от Гешев, а от Цацаров, може само да посочим, че обхватът и времевата давност на „Магнитски“ не изключват санкции и срещу бивши главни прокурори.
От политическото писмо към реални санкции?
Какво следва? Писмото на Дейвидсън е покана за действия. То няма юридическа стойност, а е политическо писмо. Но действия от OFAC /службата за санкциите към Министерството на финансите на САЩ/ вероятно ще последват, както последваха и след писмото на двама американските сенатори четири месеца преди Пеевски да бъде санкциониран през юни миналата година.
В тази връзка журналистическите препратки в писмото на Дейвидсън са важни, защото в САЩ пресата е призната като четвърта власт равна на останалите власти. Дори да няма разследване или присъда срещу Гешев, разследванията на журналистите легитимират основателността на искането за санкции и тяхното налагане.
Така Гешев може да се окаже под санкции дори само заради случая „Жоси“, който в България така и не беше разследван по същество. Не бяха разследвани и данните, изнесени от ГД БОЕЦ, че Гешев е бил в близки отношения с един от нарочените за „убийци на Пеевски“, от което дело тръгна атаката срещу КТБ.
Тук трябва да се припомни, че не само скандалите, в които са замесени Пеевски и лично Иван Гешев са игнорирани от прокуратурата, оглавявана от последния. Под козирката на неговия сталински каскет буксуват разследванията по всички звучни корупционно-финансови скандали свързани с бившия премиер Бойко Борисов – Барселонагейт, Чекмеджегейт, Хазартгейт и т.н.
Уравнението е просто: Падне ли Гешев, пада и Борисов. Ето защо на амбразурата срещу писмото на Дейвидсън се хвърли веднага пропагандния ресурс на ГЕРБ. В първия ден след публикуването на писмото от българо-американската журналистка Татяна Кристи особено се стараха близкия до Бойко Борисов сайт ПИК и по-малко известния герберски рупор Tribune.bg. Вероятно ще последва включване след коледните празници на други медии с трупно-корпулентно излъчване.
Особено тежко ще стане положението на българските кандидати за американски санкции, ако Уорън Дейвидсън оглави другата седмица ключовата подкомисия в Конгреса по „Национална сигурност, международно развитие и монетарна политика„. Именно в нейния ресор са международните санкции, които изключват от американската финансова система лицата, уличени в корупция и нарушаване на човешки права.
Сред санкционираните вече има двама главни прокурори: на Иран и на Босна и Херцеговина. Ако Иван Гешев не подаде своевременно оставка той има всички шансове да стане първият действащ главен прокурор на държава в НАТО и Европейския съюз, който да влезе в американски санкционен списък.