Българинът не е олигарх, нито е част от списъка на Forbes с 400-те най-богати хора, но вероятно притежава милиарди
Мистериозният българин Александър Мирчев се оказа в разследването на прокурор Мълър за връзки на Тръмп с Русия. Мирчев е емблематичен пример как от секретар на ЦК на ДКМС и номенклатура но БКП можеш да сбъднеш американската мечта.
Мистериозният Мистър Мирчев, разследване на kiar.center
Кариерата на Мирчев очертава съмнителни връзки между тези, които лобират за интересите на чужди сили и политическата инфраструктура на САЩ. Както ще стане ясно обаче, задълбочената работа на Мирчев с автократичното правителство на Казахстан поставя под въпрос контактите, които той е изградил с Републиканската партия и различни мозъчни тръстове във Вашингтон – връзки, които продължават и до днес.
Например, поредица от изтекли имейли – разкрити в него за първи път – показва доста любопитна връзка между Мирчев и настоящия посланик на САЩ в Полша Жоржет Мосбахер. Информацията, че Мирчев е разследван и от ФБР за предполагаемо пране на пари и измами, само задълбочава съмненията относно естеството на тези отношения. В обществен интерес е да се проучат тези връзки и произхода на привидно огромното богатство на Мирчев.
Рахат Алиев – бивш зет на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев – разказва в книгата си „ Кръстникът“, че по време на един от първите разговори на Мирчев с дъщерята на Назарбаев – Дарига, Мирчев се е опитал да я впечатли, говорейки за срещи, които е имал с Кондолиза Райс и Дик Чейни.
Въпреки че е добре познат в политическите кръгове на САЩ, Мирчев остава много извън общественото полезрения до 2008 г., когато медийни публикации посочват, че той работи поне шест години за правителството на Казахстан, автократична страна, често описвана като „клептокрация” – където хората във властта се обогатяват за сметка на държавата. Мирчев сякаш няма никакви угризения за това, че представлява хора или правителства със съмнителна репутация.
Един от първите му клиенти е Олег Дерипаска, руски олигарх, който изкарва парите си от руски алуминий през 90-те години, индивид, който има забрана да влиза в САЩ от 2006 г. поради опасения, че е обвързан с руската организирана престъпност – обвинение, за което Дерипаска отрича. Покрай „Global Options Management“ Мирчев също е работил с Гулнара Каримова, дъщеря на тогавашния президент на Узбекистан, която ще бъде уличена при разследване на американските власти няколко години по-късно – през 2016 г., че е получавала подкупи до 800 милиона долара от телекомуникационни компании, които са искали да стъпят в Узбекистан. Каримова в момента излежава петгодишна присъда в Узбекистан за престъпления, включително присвояване, изнудване и укриване на данъци. (Няма предположение дали „Global Options Management“ е работила за Каримова по времето, когато са били извършени тези престъпления).
Мирчев помага да бъде изсветлена репутацията на Казахстан
Преди Мирчев да бъде нает от казахстанското правителство през 2002 г., избухва скандалът, станал известен като „Казахгейт“: американски бизнесмен Джеймс Гифен беше арестуван в САЩ, по обвинение за създаване на схеми, които са облагодетелствали високопоставен казахски държавни служители. Един такъв служител е самият тогавашен президент на Казахстан, Нурсултан Назарбаев, за когото от Министерството на правосъдието на САЩ твърдят, че контролира банкова сметка в Швейцария, в която притежаваше около 87 милиона долара – пари, които се разглеждат като постъпления от подкуп, извършен от името на Гифън.
В крайна сметка процесът, който е скандален и взивоопасен, се проточва години наред след поредица от правни аргументи и бавно угасва, когато през 2010 г. правителството на САЩ се съгласява на споразумение, в което Гифън вижда възможност да избяга от затвора, въпреки че компанията на Гифен е призната за виновна, че е подкупила Назарбаев и жена му с две моторни шейни на стойност 16 000 долара.
Още през 2003 г. международната репутация на Казахстан е на вниманието на всички медии, които съобщят тогава за ареста на Гифен. Това създава изключително неудобство на самия казахстански президент, който дори избягва да пътува до Съединените щати в продължение на няколко години, защото се страхува от арест. Привличайки Мирчев, който притежава американската фирма „Global Options Group“, е създадена нова компания, наречена „Global Options Management“, на която Мирчев става председател и собственик на ½ от нея.
Тази компания изготвя доклад за това как правителството на Казахстан, и по-специално Назарбаев, трябва да овладее скандала в Казахстан. В „работната“ версия на доклада, подготвена в края на 2003 г., се казва, че „подходящите техники, с цел предотвратяване на предстоящи атаки срещу [Назарбаев], предполагат неговият близък кръг и членове на правителството, ангажирани с прилагането на закона, да използват такива „ публични, частни и правни методи, които да доведат до положително влияние върху евентуалното разрешаване на кризата.“
Докладът включва специално обучение за събиране на разузнавателна информация: „за изготвянето на доклада бе сформирана работна група от бивши висши служители на правоприлагащите органи и експерти…, които да използват 300-годишния опит в областта на сигурността и разследванията. ”Общо 97„ високопоставени служители ”бяха интервюирани извън протокола, като„ целевата група, ангажирана с изготвянето на ”на доклада пътуваше както в САЩ, така и до Швейцария, Белгия, Франция, Италия, Обединеното кралство, Израел и др. “, за да провежда изследвания.
Докладът съдържа информацията, събрана както от Казахстанската агенция за правоприлагане и за други агенции и органи в Казахстангейт, като основният акцент е поставен върху начина, по който основните стратези трябва да се насочат към „коригиране“, „прочистване“, „предефиниране“ или „опровергаване“ на „неблагоприятните възгледи“ и „погрешните впечатления“ на тези органи чрез извършване на „подходяща аргументация на тези опровержения от страна на съответните длъжностни лица, ръководители на отдели и политици в съответните международни правоприлагащи органи по съответните канали“. В един от разделите на доклада се твърди, че Генералната прокуратура на САЩ притежава обширен списък от„ разследващи факти “, свързани с KG и ST [Казахгейт и Назарбаев]“, че тя „поставя [Назарбаев] и членовете на неговия най-близък кръг в пряка опасност от потенциално разследване и възможно преследване съгласно американското наказателно право. Затова трябва да се предприемат действия за коригиране на тези впечатления. Незабавно трябва да се насърчават контактите ни в Върховната прокуратура на САЩ (и техните колеги от Белия дом)“.
В същото време онези агенции, които имат компрометираща информация за политическите врагове на Назарбаев, трябва да бъдат „внимателно привлечени в процеса за„ подпомагане “на разследващата им дейност.“ Въпреки че основните стратези енергично искат да подчертаят законността на своите тактически действия, формулировката в горният доклад красноречиво говори, че чуждо правителство плаща на компания, за да се намеси в наказателно разследване в САЩ.
По ирония на съдбата, докладът на основните стратези съдържа подробности и публикува някои обвинения срещу казахстанското правителство, събрани от правозащитните органи. Така например научаваме, че казахстанска делегация, „с участието на висши служители и хора, близки до [Назарбаев]“, е похарчила 3 милиона долара за посещение в Обединеното кралство, което „според официалните лица не може да бъде изтълкувано по друг начин, освен като съществуващи схеми за подкуп и злоупотреба с държавни средства.”
Чрез тази своя дейност Александър Мирчев много тясно се сближава със семейството на първия човек в Казахстан; когато „Global Options Group“ организира прием в чест на дъщерята на казахския президент – Дарига, през февруари 2004 г. в престижния Метрополитен клуб във Вашингтон, Мирчев лично я придружава до залата, където са официалните гости. Твърди се още, че мисията на Мирчев за Казахстан има и по-зловещ сценарий, като според някои слухове и публикации лобистът предоставя на Назарбаев конфиденциална информация за митниците в САЩ и записи на мобилни телефони на политическите противници на режима. Освен това в публикация на „The Times“ от 2009 година се твърди, че чрез служители от Службата за разузнаване на Обединеното кралство – MI6, е изтекла поверителна информация към „Global Options Management“ за Казахстан.
Каквото и да е вършил Мирчев, трябва да е впечатлил казахстанското ръководство, тъй като през 2007 г. то отново се обръща към него и „Global Options Management“, за да изготвят и други доклади. Наред с други материали като „документи на Супер хан“, тези доклади (общо над 400 страници) се оказват доста съмнителни, доколкото подробно описват методите за поддържане на управляващата династия на Казахстан на власт до 2035 година. Документът, съдържащ поверителна стратегия, свързана с тези досиета, гласи, че това трябва да се постигне чрез „предотвратяване на (умишлена и непреднамерена), вътрешна и външна намеса.“ (автентичността на документите за Супер хан е оспорена от правителството на Казахстан).
Без съмнение Мирчев продължи да работи на много високо ниво в Казахстан, като през 2009 г. Мирчев е наречен „най-близкия сътрудник на Назарбаев в САЩ“. През 2007 г. Мирчев става старши икономически съветник на тогавашния министър-председател на Казахстан, Карим Масимов, а през октомври 2008 г. става изпълнителен директор на „Самрук Казина“, основната холдингова компания на държавния бизнес в Казахстан – длъжност, която заема до март 2018 г. Той не изглежда да е много стриктен директор, предвид това, че участва само в 4 от 18-те заседания на одитния съвет към „Самрук Казина“ през 2016 г., включително и на нито едно от 14-те общи заседания. Той присъства на 16 от 19 други срещи, като това продължава да е рекорд за непосещаемост за тази година на фона на активността на останалите директори.
Охолният му начин на живот
Мирчев със сигурност се радва на охолен живот; освен основната му резиденция – луксозна етажна собственост в квартал Джорджтаун във Вашингтон, той също така притежава или контролира имоти в Италия и на южния плаж в Маями. Информацията, свързана с финансовите транзакции на Мирчев, показва, че той има големи разходи. Някои детайли, свързани с финансовите транзакции на Мирчев, които не са проверени, показват невероятно натрупване на разходи през юни 2015 г., когато само в рамките на 19 дни (от 9 до 27 юни) е похарчил над 180 600 долара. Тези разходи красноречиво говорят за охолния му начин на живот, подобаващ на знаменитостите:
– На 11 юни 2015 г. Мирчев е похарчил над 34 000 долара в Christie’s в Лондон и предприема полет на стойност близо 7 000 долара до Франкфурт, Германия.
– Похарчил е 52 000 долара в луксозен здравен СПА-център на брега на езерото Верт в Австрия на 12 юни (като е заплатил 9 400 долара на един от медицинските директори на клиниката), след което е летял обратно в Лондон от Любляна на 13 юни.
– Той е похарчил още $ 5 860 за Christie’s – този път в Париж на 15 юни.
– Мирчев оставя 26 336 долара в хотел 5 * Stafford в Лондон на 18 юни, като е взел полет от Лондон до Астана, Казахстан още същия ден, за който е заплатил 3 735 долара.
– Докато е в Казахстан, българинът е похарчил над 17 000 долара в The Radisson в Астана и отпътувал обратно за Лондон на 23 юни, като е платил 8 442 долара за полета и още 4 488 долара за нощувка в хотел 5 * Athenaeum в Мейфеър.
– На следващия ден (24 юни) е отлетял за Вашингтон с полет, който му е струвал 9,364 долара, като преди да отпътува за Ню Йорк, е заплатил 1600 долара в магазин за вино.
Друг документ свидетелства, че подобни огромни плащания не са необичайни за Марчев: той е превел на своята AmEx card през 2013 г. повече от 1 милион долара, като половината от тях са били предвидени само за пътувания.
Каква е нетната стойност на богатството на Мирчев?
Горният профил на разходите предполага, че Мирчев разполага с богатство поне за десетки милиони долари. И все пак други покупки предполагат, че той има богатство далеч над това. Например Мирчев закупил художествено произведение на един от импресионистите – Пиер Бонард, за 15 милиона долара през 2014 г. След покупката до Мирчев е било изпратено по имейл съобщение от жена, на име Джорджет Мосбахер.
По време на кореспонденцията с Мирчев Мосбахер е заемала длъжността изпълнителен директор на „Borghese“, производител на козметика със седалище в Ню Йорк. Въпреки това тя е по-известна с връзките си с Републиканската партия в Съединените щати. Тя не само е бивш съпредседател на Комисията по финанси на Републиканския национален комитет, но е и национален съкоординатор на президентската кампания на сенатора Джон Маккейн през 2000 г. и подпомага набирането на средства за по-късната му кандидатура през 2008 г. Същата дама работи и за други, сред които е и Джордж У. Буш, който е кандидат за президент през 2004 г. За разлика от повечето представители на елита в Републиканската партия, тя подкрепя кандидатурата за президент на Доналд Тръмп, с когото се познава от няколко десетилетия, като каза пред „Financial Times“ през 2016 г., че той е „достоен мъж … Той се отнася много добре с жените“. Подобна лоялност изглежда е била и финансово подплатена.
В ноември 2014 г. в имейл до Мирчев Мосбахер пише:
„Александър, скъпи мой, разбирам, че сделката за Бонард е финализирана. При цялото ми уважение, ако сте закупили тази картина на търг, щяхте да платите комисионна, очаквах да чуя от вас някаква оферта в знак на благодарност. […] Приятелството не трябва да се приема за даденост […] Все още се надявам, че ще постъпите правилно.“
Тонът на имейла свидетелства за близко приятелство и подсказва, че Мосбахер не само е участвала в закупуването на картината, но и че е очаквала нещо в замяна, което предполага за вероятна връзка от финансово естество между двамата.
Друго доказателство за огромното богатство на Мирчев е друг имейл до него от Мосбахер, изпратен през юни 2015 г.:
„Единствената писта на Формула 1 в САЩ, разположена в Тексас, се продава. В момента никой не е наясно с това. Моля, вижте приложеното. Ако искате да поговорим повече за това, мога да ви свържа директно с принципала […]. Смятам, че цената ще бъде около 500 милиона долара. Комплексът е печеливш. Финансовите [sic] са достъпни с подписано споразумение за поверителност (при поискване). […] Исках да ви предупредя за тази уникална и изключителна възможност. Въпреки че фразата „веднъж в живота“ може да звучи клише, тази – както ще видите – отговаря на офертата.“
При такава изключителна цена – 500 милиона долара за писта в Америка, тя би могла да представлява интерес само за най-богатите милиардери в света, така че изглежда изненадващо, че човек като Мосбахер я анонсира пред Мирчев, който не е олигарх, нито някой от списъка на Forbes на 400-те най-богати хора. В крайна сметка Мирчев не е закупил състезателната писта, но това предполага, че Мосбахер поне е считала богатството на Мирчев за стотици милиони, ако не и милиарди. Дали Мосбахер не е изплащала подобна информация на Мирчев, за да посредничи самата тя в тези контакти? Възможно е, въпреки че в имейла няма индикация за това: Мосбахер специално казва, че тя може да осигури на самия Мирчев директен контакт с принципала.
Ако Мирчев е имал тези пари на свое разположение, тогава от къде точно са дошли те?
Ясно е, че Мирчев вероятно е бил много добре платен – с много милиони долари, като е прокарвал интересите на Казахстан и на местни персони като Гулнара Каримова.
В книгата си „Кръстникът“ Рахат Алиев твърди, че Мирчев е получил за дейността си в интерес на правителството на Казахстан 26 милиона долара, повечето от тях в брой. Толкова високи бонуси може да не са необичайни в тези среди: Пол Манафорт, които е с повдигнати обвинения, според разследването на федералния прокурор Мълър е получил повече от 60 милиона долара за консултантската си работа в Украйна. Манафорт, подобно на Мирчев, е свършил известна работа и за Олег Дерипаска, който според „The Wall Street Journal“ е платил на компанията „Global Options Management“, от която 50% са собственост на Мирчев, поне 9,75 милиона долара само по един банков превод.
Мирчев добре е осребрил и позицията си и в „Самрук Казина“. Според Рахат Алиев Мирчев е получавал 70 000 долара годишно за работата си в „Самрук Казина“, цифра, която приблизително съвпада с годишния отчетен доклад на компанията, който гласи, че общото възнаграждение на управителния съвет на „Самрук Казина“ през 2016 г. е 293 милиона казахстански тенге или около 890 000 долара, което означава, че средна заплата е била от 80 000 долара за всеки един от 11-те директори (въпреки че от доклада не е ясно дали заплатите са били разпределени равномерно).
Мирчев вероятно е получавал също така заплата от адвокатската кантора „Stewart & Stewart“, в качеството си на неин директор, както и от позициите си в различни мозъчни тръстове: Мирчев е бил директор на Борда и член на Изпълнителния комитет на Атлантическия съвет, бил е член на националния съвет на Уилсън в Център „ Уилсън“. Заслужава да се отбележи, че Мирчев е давал между 100 000 и 250 000 долара годишно на Атлантическия съвет през 2015, 2016 и 2017 г. и е дарил поне 470 000 долара на Центъра „Уилсън“.
Но тези роли и свързаните с тях възнаграждения все още не биха обяснили потенциалната възможност Мирчев да придобие състезателна писта, оценена на половин милиард долара. Мирчев никога не се е появявал във Forbes сред 400-те от най-богатите американци, чиито членове с най-нисък ранг през 2018 г. имат богатство, чиято нетна стойност от 2,1 милиарда долара.
Всъщност биографията на Мирчев в годишния доклад на „Самрук Казина“ за 2010 г. подробно описва слабото му участие в бизнеса, освен в неговата собствена „Krull Corporation“, която го определя като човек с „ забележителна академична кариера“. Адвокатите на Мирчев също го описват като „академичен съветник по макроикономическите теми“. Може би, осъзнавайки колко е необичайно американския академик да оглави борда на най-важната държавна компания в Казахстан, биографичната справка на Мирчев в „Самрак Казина“ през 2015 г. е променена, като в нея пише:
„Той е и е бил председател и директор на многомилиардни международни индустриални предприятия; председател на съвместно предприятие, включено в списъка на NASDAQ, с услуги за намаляване на риска от висок клас; независим директор и председател на Съвета на директорите на Фонд за устойчиво развитие „Kazyna“; директор на „Stewart & Stewar“ – най-високо оценената адвокатска кантора във Вашингтон.
Няма данни за кои точно многомилиардни международни индустриални предприятия става въпрос, за които се предполага, че са били ръководени от Мирчев. При направената справка за Александър Мирчев в Orbis, база данни с информация за над 300 милиона компании по целия свят, излиза информация само за три компании: Krull (UK), Simara Ltd (британска компания, регистрирана през 2018 г., която Мирчев ръководи) и Atlantic Council , Медийните бази данни в Factiva също не хвърлят светлина за явно участие на Мирчев в такива компании от висок клас, нито има съобщения в медиите, че Мирчев някога е притежавал или продавал големи дялове във такива компании. През 2017 г. инвестиционен мениджър в Лондон е обявил, че е наел мъж, наречен Александър Мирчев, като старши анализатор, макар че не е ясно дали това е Александър Василев Мирчев. Дори и да е така, и дори Мирчев да е получавал такива суми от неизвестни дирекции и председателства, тези доходи вероятно ще бъдат шест цифрени суми в долари годишно, може би седем, но не повече.
Казахският посредник?
Има и друга теория – че Мирчев е отговорен за парите, които обаче не му принадлежат, и по този начин действа като посредник в сделки, като тази, свързана с евентуалната покупка на състезателна писта от Формула 1. Следователно неговият бохемски начин на живот се дължи на хора, за които се движат пари. Подобни твърдения, че Мирчев е замесен в този вид дейност с благословията на ключови фигури във властта в Казахстан, са публично достояние.
В изтекъл доклад за 2009 г. от разузнавателна компания Stratfor се коментира, че Мирчев е „смятал да прибере милиони долари от огромните енергийни каси на страната, които да отидат в дълбоките джобове на Назарбаев“, което показва, че в действителност той е бил в онази позиция, която Джеймс Гифен заемаше в средата и до края 90-те години. И макар че в документите на компанията да няма доказателства, със сигурност има оставени документални следи, които свидетелстват за връзка между сътрудниците на Мирчев и силни фигури в Казахстан.
Документите от Companies House в Обединеното кралство показват, че Мирчев е бил директор на компания, наречена „Krull Corporation“ (UK) Ltd, която е регистрирана през януари 1996 г. В счетоводните отчети на компанията от 1996-1998 г. се посочва, че в този момент крайният пакет е държала компанията „Krull Corporation“ Inc., американската консултантска фирма, оглавявана от Мирчев.
От 1999–2004 г. контролният пакет се е държал от „Brookrange Ltd, компания, регистрирана в Гибралтар, и притежавана, според сметките на Krull UK, от жена, наречена Стефка Николова, която по никакъв начин не фигурира в интернет, предполага се, че може да е била или формален собственик, или подставено лице в компанията. Въпреки тази смяна на собствеността, „Krull Corporation“ Inc все още е смятана като „съставна част“, а Мирчев запазва ролята си на директор.
От 1996–2004 г. Krull UK не печели нищо, скромните й печалби в някои години са анулирани заради загуби от други години, което довежда до нетна загуба от над 56 000 паунда в този период. От гореизложеното става ясно, че Мирчев започва да работи за казахстанското правителство около 2002/2003 г., а промяната в структурата на Krull UK е била извършена от 2004 година.
Именно през 2004 г. мъж на име Калоян Димитров, който е директор на Krull UK от август 1999 г., купува акциите на Krull UK от Brookrange Ltd. Мирчев подава оставка като директор на Krull UK в края на 2004 г. и в сметките се посочва, че Krull Corporation Inc престава да бъде неразделна част от компанията от началото на 2005 г. Така на пръв поглед изглежда, че тогава Мирчев скъсва връзките с Krull UK.
Въпреки това компанията не само продължи да носи името Krull и да бъде собственост на Калоян Димитров, негов съдружник в Krull UK от 1999-2004 г., но имейлите от Димитров до банков служител в HSBC през януари 2008 г. говорят за „плащания, постъпили в сметките на Krull Corp. и „GlobalOptions Management Inc“, като и двете са дружества, собственост или съсобственост на Мирчев.
Освен това, през 2008 г. „Wall Street Journal“ съобщава, че Мирчев е участвал в конфиденциални срещи с американски петролни компании, които са искали да стъпят в Казахстан, в присъствието на „неговия съдружник Калоян Димитров“. Фактът, че връзката на Димитров с Мирчев изглежда се е разширила и до Казахстан, предполага, че отношенията между двамата са продължили и след това.
Друга важна промяна в Krull UK се случва около 2004 г .: осъществява се връзка с още две „свързани страни“, наречени Global Industries (UK) Ltd и New Mount Limited. Сметките на Krull UK показват, че Global Industries (UK) Ltd за първи път става „длъжник“ – с други думи клиент – през 2004 г., когато Мирчев все още е бил директор на Krull UK, а New Mount Limited става кредитор – организация, която финансово подкрепя компанията през 2005 г., финансирайки я с 1,6 милиона паунда.
Преди август 2004 г. компанията Global Industries (UK) Ltd, регистрирана във Великобритания, се е наричала Krull Metals Corporation (UK) Ltd. Подобно на Krull UK, тази компания не успява да реализира значителни печалби до 2004 г. Макар че няколко години след като Мирчев официално прекъсва връзките си с Krull UK, тя вече реализира печалби от 64 000 британски лири през 2006 г. и 72 000 паунда през 2007 година.
В сметките на Krull UK се посочва, че жена на име Айгул Нуриева е притежавала по това време 50 % от капитала на Global Industries (UK) Ltd под формата на акции и е била контролиращата страна на New Mount Ltd. Това е важно, защото за Нуриева се твърди, че е ключова фигура в управляването на богатството на елита на Казахстан, управлявал страната. Най-малкото, тя е била политически упълномощената личност (ПЕП) – тоест, близък политически сътрудник, позиция, която и дава правомощия да извършва надлежна проверка при осъществяването на бизнес сделки.
През 2014 г. Tele2, шведска телекомуникационна компания, която си партнира с Нуриева в Казахстан, отбелязва: „за потенциалната връзка между г-жа Айгул Нуриева и тогавашния казахстански премиер Масимов… Тя потвърждава, че познава г-н Масимов от периода преди влизането му в политиката, когато е била негов колега, но че нямат бизнес отношения днес. ”
„The Wall Street Journal“ съобщава, че Нуриева, банкер по професия, също е инвеститор заедно с Масимов, който по това време е премиер на Казахстан, в компания в Сингапур.
Както бе отбелязано по-горе, Мирчев е бил съветник на Масимов около 2007 година. Нуриева остава директор на Global Industries (UK) Ltd до август 2008 г., според данни на Companies House във Великобритания. Съществуването на Krull Corporation (UK) Ltd е било прекратено през 2010 година.
По-малко се знае за другите „свързани субекта“ на Krull UK – Сметките на New Mount Ltd., като част от Global Industries (UK) Ltd показват, че парите, инвестирани в Krull UK, вероятно идват оттам: New Mount е дала 1,6 милиона паунда на Global Industries (Великобритания ) Ltd през 2005 г., но не е ясно къде е регистриран New Mount Limited. Без допълнителна информация е трудно да се установи точната връзка между Нуриева и Krull UK, но финансовата връзка с нея е любопитна: защо казахски банкер привидно банкрутира Krull UK след очевидното напускане на Мирчев от компанията?
„The Wall Street Journal“ твърди, че Нуриева „подпомага Мирчев да управлява офшорни активи на клана Назарбаев, като се позовава на информацията на хора, които са добре запознати с финансовото състояние на семейство Назарбаеви. Изданието допълва също, че и ФБР, и окръжният прокурор в Манхатан са разглеждали специално банковите активи на Мирчев.
Навремето адвокат на Мирчев е коментирал, че той „никога не е прехвърлял пари по никакви сметки от името на правителството или висши служители на Казахстан“, а говорител на Айгул Нуриева отрича някога тя да е управлявала пари за Назарбаев.
Тайните пътища на парите
„The Wall Street Journal“ съобщава, че след като Brookrange Ltd престава да бъде собственик на Krull UK, са били извършени банкови преводи, някои от които са над 100 милиона долара, на неясни компании по света. Това твърдят източници, които са виждали записи на трансферите. Статията съобщава: „Хората, които са запознати с финансите на семейство Назарбаев, смятат, че Brookrange Ltd е била използвана за управление на активите на първото семейство на Казахстан“. Към този момент Brookrange Ltd може да е прекратила връзката си с Krull Corporation на Мирчев, въпреки че не е ясно дали Мирчев е имал връзка или някакво участие в Brookrange след 2004 година: информация за този период от историята на компанията Gibraltar Companies House не е налична, която предоставя само информация за нейния настоящ статут.
Според Докладна записка, приложена към имейлите на Димитров, подписана от Стефка Николова, се предполага, че в един случай прехвърлените пари са в размер на над 50 милиона долара и се отнасят за някои компании, получаващи „синдикирано финансиране от корпоративни източници от Балтийските републики и ОНД“ във връзка с „ проект за развитие на енергийната индустрия в Централна Азия и Украйна.“
Изглежда обаче, че банката, която е държала парите – Barclays, е имала някои притеснения относно произхода на парите, постъпващи през сметките на Brookrange, и е поискала от Калоян Димитров – известен като Кал, повече разяснения за това: имейл от декември 2007 г., изпратен от служител на Barclays Bank до имейл адреса на Brookrange AOL на Кал Димитров гласи следното:
„Прегледах документите, които сте предоставили по отношение на дължимите парични средства в САЩ и, разбира се, профила на сметката. Сигурен съм, че ще разберете, че съм задължен по правни причини да установя произхода на тези средства, преди те да бъдат кредитирани по сметката. За тази цел можете ли да ми позволите да разполагам с копия на всяка подкрепяща документация (в допълнение към меморандумите, които притежавам), които предоставят доказателства за източниците на тези средства. За съжаление не мога да приема уверенията, че те са от синдикирани фондове. Трябва да разбера източника на тези средства, независимо дали става дума за имена на инвеститорите или на банки, които са ви ги предоставили. Тази документация ще е необходима преди прехвърлянето на средствата. Не бих желал да ви поставя в ситуация на неинформираност и очаквам своевременна реакция от ваша страна.“
Димитров е отговорил по-късно същия ден с искане за сигурен имейл адрес, за да изпрати документацията. Не е известно какви документи са били изпратени и дали транзакцията в крайна сметка е била осъществена. Две седмици по-късно друг служител на Barclays пише имейл на Кал Димитров със сходно запитване:
„Две големи плащания са оставени днес на бюрото ми. Знам, че сте били във връзка с мой колега наскоро и предполагам, че той е очаквал тези документи. Можете ли да ми изпратите бележка, подробно описваща характера на тези транзакции и как те се вписват по отношение на средствата, получени наскоро в сметката? Ще ви бъда благодарен, ако ми изпратите някои копия на фактури / договори, свързани с тези транзакции.“
Според други твърдения през 2015 г. братът на Калоян Димитров, Аспарух, завежда дело в Хонконг срещу китайски финансист Доминик Лау. Както съобщава Intelligence Online, Аспарух Димитров се е опитвал да възстанови 25 милиона долара от името на починалия година преди това Калоян.
Това е същият Калоян Димитров, който е бил съдружник с Миртчев в Krull UK в периода 1999–2004 г., човекът, който остава като директор на Krull UK, след като Мирчев напуска компанията, но според информацията е участвал заедно с Мирчев в разговори с американски петролни компании, които искат да стъпят в Казахстан през 2008 г.
Според Intelligence Online, Калоян е инструктирал Лау да инвестира 25 милиона долара от негово име в Хонконг от 2008 до 2010 г. в редица китайски компании. След смъртта на Калоян Лау отказва да върне парите на семейството му, твърдейки, че всъщност те реално са принадлежали на Мирчев и че Кал Димитров е действал просто като агент/посредник на Мирчев. През октомври 2017 г. обаче съдията отхвърлил версията на Лау поради липса на доказателства.
Този случай хвърля още светлина върху съдружника на Мирчев – Кал Димитров. Съдебното дело от Хонконг показва, че Кал сам по себе си е бил богат човек. Откъде обаче са дошли парите му? В статията на Intelligence Online се посочва, че двамата братя Димитрови са били начело на лондонската футболна агенция Etar.
Според информация на Companies House в Обединеното кралство, обаче, Etar Ltd, заедно с други две компании, регистрирани във Великобритания и ръководени от братята Димитрови, не е реализирала големи печалби. Цитираната по-горе имейл кореспонденция с Barclays показва, че Кал Димитров очевидно е участвал в многомилионни сделки извън Обединеното кралство чрез Brookrange, въпреки че, както и при Мирчев, в базата данни на компанията Orbis не може да се намери дори и минимална информация относно участието на Димитров в други компании.
Горепосочените имейли до Barclays и информацията в статията за Intelligence Online повдигат въпроса за това – възможно ли е тези пари да са били спечелени пряко или косвено чрез връзката му с Мирчев.
Прикриването на нечие участие в компания, използвайки прокси сървъри, е правна практика, макар че е интересно да се отбележи как и Кал Димитров, и Мирчев са имали щастието имената им да бъдат свързани с британски компании, които са спечелили малко пари, при все че, както изглежда, правят милиони долара чрез компании, регистрирани другаде при доста по-непрозрачни обстоятелства.
Изглежда, че „Еtаr“ Ltd на Димитров, който описва себе си като „посветен на маркетинга и управлението на спорта“, е представлявал както Мирчев, така и Жоржет Мосбахер. Това става ясно и от няколко съобщения в пресата, които съдържат коментари на Мирчев и едно, написано от Мосбахер, написани като бележки под линия: „за допълнителна информация, моля, свържете се с etar.co.uk“.
Предизвикани въпроси
Мирчев никога не е бил обвинен в някакво престъпление и както споменахме по-горе, разследването на Робърт Мълър приключи без официално споменаване на Мирчев. Може да се предполага, че връзката на Мирчев с Дерипаска вероятно е била в центъра на вниманието, като се има предвид, че Пол Манафорт също е работил с руския олигарх, въпреки че няма доказателства Мирчев някога да е работил с Манафорт по този или какъвто и да е друг въпрос. Но най-малко неясният произход на огромното богатство на Мирчев изглежда е причината той да бъде разпитван – мнение, което очевидно се споделя и от ФБР, чието разследване срещу Мирчев, започнало още през 2008 г., е възобновено отново от 2016 г., твърди източник, запознат с разследването.
Съществуват и значителен брой въпроси, повдигнати от горното изложение: за това дали тесните връзки на Мирчев с политическия елит във Вашингтон и позициите в различни американски thinktanks компании са имали някакъв ефект върху политиката на американското правителство спрямо Казахстан след момента, в който Министерство на правосъдието постанови съдебно преследване на Джеймс Гифен.
По-горе цитираните имейли също повдигат въпроси за настоящия посланик на САЩ в Полша Джорджет Мосбахер.
По времето, когато са писани имейлите – 2014 и 2015 г., не само се е знаело, че Мирчев е представлявал съмнителни персони като Гулнара Каримова, но в медийни публикации, свързани с разследването на ФБР срещу Мирчев, публично достояние станаха и обвинения за евентуалното му участие в управлението на финансовите дела на елита в Казахстан. Мосбахер, като човек, набирал средства за Републиканската партия, трябва да е била добре запознат с необходимостта от надлежна проверка на хората и внимателен контрол върху произхода на средствата, които постъпват.
Времето ще покаже дали и други биха си задали подобни въпроси за естеството на отношенията между посланик Мосбахер и Александър Мирчев, както и за близките отношения на Мирчев с ключови фигури в управляващия елит на Казахстан и САЩ.
Чудната американска история на мистър Мирчев едва ли е просто дар от съдбата. Източници от българските специални служби коментират, че не е изключено комсомолецът да е имплантиран в зората на демокрацията в САЩ, който през годините и днес се оказва с влияние върху обкръжението на американски президенти. Част от легендирането на Мирчев е и самият Димитър Луджев. Във видео интервю той разказва, как комсомолецът комунист заминал за САЩ с препоръка, която му дали новите демократи в България. Мирчев се оплакал, че неговите от БКП го преследват и дори следят. Бил уплашен и трябвало да се махне от страната. Между другото признал пред Луджев, че пожарът на Партийния дом е организиран и извършен от комунистите. Три месеца преди палежа действала специална група, която прочиствала и изнасяла ценните архиви. Инсценировка било, че важни документи са изгорели. Според Мирчев те били изнесени и укрити. Цялата организация била ръководена от няколко верни на Александър Лилов лица. Въпреки публичните признания на Луджев, българското следствие нито веднъж не е призовало или потърсило Александър Мирчев като свидетел, независимо че в годините на демокрация многократно се е връщал в родината си.
Според щатски дипломати българинът вече е осветен и трудно ще продължи да играе ролята на руска и казахска „къртица” във Вашингтон, но остава горчивият вкус, че няма бивши комунисти.