Скъпи приятели – Следващият ми пост не е за дарения, нито за генератори.
Защото докато ние с вас тичаме да спасяваме света, някой тихичко се промъква на прага ни, нахлузил бели ръкавици и скрил зад гърба си бутилка бензин, с която (както по всичко личи) възнамерява да запали собствената ни черга. Това коментира във „Фейсбук“ Манол Пейков.
Да, става дума за Пловдивския панаир – едно от най-старите (на цели 130 години!) и най-знаковите изложения не само на Балканите, ами в цяла Европа.
Дълги години той беше нашият прозорец към света. Като деца тичахме там още в деня на отварянето му, за да видим най-новите западни коли, да се снабдим с гланцирани списания, различни от „Жената днес“ и „Българо-съветска дружба“ и да пием Швепс и Кока-Кола.
Всъщност на Международния есенен панаир се изсипваше цяла България – много пловдивчани се изнасяха от собствените си домове за седмица, за да ги дадат под наем на туристите и да припечелят по нещо.
За една седмица през септември (а в по-късните години – и за още една през май), Пловдив се превръщаше във фокусна точка на срещата между Източна и Западна Европа, между двете привидно враждуващи, но любопитни една към друга обществени системи.
Разбира се, нашето любопитство беше несравнимо по-голямо – понеже, като изключим тази кратка септемврийска седмица, ние бяхме обърнати навътре и познавахме единствено собствения си свят.
* * *
Допреди двайсетина години на никой пловдивчанин (предполагам – и на никой българин) не му беше минавало през ума, че това знаково място (наричано не без основание от местните „Панаирното градче“ – поради огромната си площ и впечатляваща, модерна архитектура, включваща трийсетина палати, грамаден парк и езеро с лодки) може някога да се превърне в нечия ч а с т н а собственост.
Но ето, че се случи. Или поне е на път да се случи.
За образцовата и безмилостна техника на превземане на Пловдивския панаир от Георги Гергов може да се напише цяла дисертация (и най-вероятно ще дойде момент, когато някой действително ще седне и ще я напише). Но понеже мястото ѝ не е във Фейсбук (пък и целта ми днес не е да ви занимавам с безбройните детайли и меандри на присвояването), ще се опитам да ви я разкажа в малко повече от страничка.
* * *
Тъжната истина е, че през годините Пловдивската община изигра ролята на своеобразен трамплин за приватизацията на Пловдивсия панаир (или както тогава се казваше – преструктуриране.)
Схемата е разработена по добре познатия принцип „на час по лъжичка“, а основният ѝ задвижващ механизъм са задкулисните хватки и непрекъснатото „смазване“ на общинската машина с „правилните“ стимули.
Смесеното дружество „Пълдин туринвест“ АД е учредено през 2006 г. с решение на Общински съвет – Пловдив.
Негови акционери – по онова време – са община Пловдив със 75% дял и три частни фирми на бизнесмена Георги Гергов: ЦУМ АД, София – с 8%, „Слънчев ден“ АД, Варна с 8%, и „Стария Пловдив“ АД – с 9%.
Публично-частното партньорство е създадено (уж) с благородната цел да се спре разрухата на паметници на културата в Стария град и за развитието на Пловдив като важен туристически център и културен маршрут. Една от дейностите, записани в предмета на дружеството, е възстановяване, реконструкция, основен ремонт, поддръжка и управление на сградния фонд в АИР „Старинен Пловдив“.
При учредяването на „Пълдин туринвест“ АД Гергов участва чрез „Евро глобул 90″ АД с акциите на трите споменати по-горе свои фирми – от „Слънчев ден“ в смесеното дружество е апортиран ресторант „Пълдин“ в Стария град, от „ЦУМ“ АД е внесена парична вноска от 2 504 384 лева, а фирма „Стария Пловдив“ АД вкарва в „Пълдин туринвест“ трети и четвърти етажи на Церетелевата къща в Стария град над Античния театър. Тя е необитаема и е в недовършено състояние.
От своя страна, между юни 2006 г. и средата на 2007 г. Община Пловдив апортира в дружеството цели 12 имота в Стария град (между които Ритуалният дом на ул.“Съборна“, Домът на художниците, бившето Каблешково училище, както и Испанската къща) и още 10 извън резервата, включително паркинг пред панаира с площ 2405 кв. метра и близо 19 декара на ул. „Полк. Сава Муткуров“ до хотел „Санкт Петербург“.
Според (тогавашните) данъчни оценки, Общината внася първоначално апорт, равен на 23 478 600 лева. Имотите и акциите на Гергов са оценени на 7 милиона лева.
* * *
Bъпpeĸи чe oбщинaтa пoлyчава 75% oт aĸциитe, от самото начало тя имa caмo двaмa пpeдcтaвитeли в 5-члeнния бopд нa диpeĸтopитe.
С учредяването на смесеното дружество Общинският съвет гласува устав, който дава пълна власт на съдружника, макар че той има само 25 процента дял.
Оттам нататък започва маратон от апортиране на имоти с мотив, че тяхната стойност трябва да е достатъчна за придобиване на 49 процента от Панаира.
Апортите на общински терени се правят с почти стопроцентовата подкрепа на местния парламент. Скоро Гергов апортира в „Пълдин туринвест“ парк хотел „Санкт Петербург“, оценен за близо 58 милиона лева, или 7 207 659 акции. Така капиталът на „Пълдин туринвест“ е вдигнат, а дялът на Общината стремглаво намалява.
През следващите години дялът на Общината продължава да пада, а акциите на Гергов – да набъбват. С няколко решения на Общинския съвет се апортират нови имоти и двата градски разсадника, единият с площ 263 декара, другият – 36 470 декара. В смесената фирма е прехвърлен и голям терен от 18 декара в парк „Отдих и култура“ на Гребния канал.
На своя ред Гергов подсилва участието си в „Пълдин туринвест“ с ресторант „Ритора“ и обособени обекти в груб строеж в морския си комплекс „Порт палас“.
* * *
След този маратон капиталът на „Пълдин туринвест“ е увеличен до 170 572 235 лева. Срещу този актив „Пълдин туринвест“ държи 49 на сто от акциите на Панаира.
Забележете обаче: със своите 22 имота с площ от 360 декара, Общината има акции в дружеството на стойност едва 42,5 милиона.
С течение на времето и в резултат на неспирна поредица от „хватки“, дялът на Общината в „Пълдин туринвест“ пада от 75% на 25%.
Междувременно, в края на 2008 г. Георги Гергов изкупува дяла на реститутите в Панаира. Макар той да е под 1%, това е достатъчно, за да може „Пълдин туринвест“ да постигне доскоро немислимото – а именно: да се сдобие с мажоритарния пакет акции.
И ето че „Пълдин Туринвест“ вече държи 50.36% от акциите на „Международен панаир Пловдив“. Останалите 49.64% (към онзи момент) остават у държавата.
* * *
Това, обаче, все още не е достатъчно за Гергов. За пълното овладяване на Панаира е нужно абсолютно мнозинство – според устава на „Международен панаир Пловдив“ АД решенията на общото събрание се приемат с мнозинство от 2/3.
Но ето че тук на сцената се появява вездесъщият „евроатлантик“ Бойко Борисов.
През 2016 година второто правителство на Борисов решава да прехвърли безвъзмездно на общините Пловдив и (забележете!) Варна (която никога до този момент не е имала н и щ о общо с Пловдивския панаир) собственост върху притежаваните от държавата акции от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД.
Удивителното в случая е, че Община Пловдив получава едва 11 607 385 броя акции, или 20,63% от капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД, а община Варна – 16 314 400 броя акции, които са цели 29% от капитала на дружеството.
Претекстът, под който Община Варна получава акциите в Пловдивския панаир, е под формата на замяна за акции от т.нар „Търговски дом“, по-известен във Варна като Дупката (прозвището му говори предостатъчно за действителната му стойност).
Надявам се, че все още удържате нишката.
* * *
Сега да превъртим напред – до последните месеци на 2021 година.
Именно тогава – по предложение (второ подред; първото е неуспешно) на варненския кмет Иван Портних (виден кадър на ГЕРБ) – Варненският Общински съвет дава своето съгласие за прехвърляне на акциите на общината в „Международен панаир Пловдив“ на дружеството „Пълдин туринвест“.
Решението е взето след дълъг дебат на онлайн сесия с 28 гласа „за“, 15 „против“ и 5 „въздържал се“. Така община Варна става акционер в „Пълдин туринвест“, като апортира в контролираното от Георги Гергов дружество 16 314 400 обикновени поименни безналични акции от капитала на панаира, всяка с номинал от 1 лев.
Тогавашният областен управител на Варна Марио Смърков (който и в момента е на поста) оспорва решението пред Административния съд във Варна, който го отменя.
На 15-ти ноември 2022 г., обаче, Върховният административен съд приема, че областният управител не е имал правото изобщо да вкара делото в съдебна фаза, тъй като решението на общинския съвет не е акт на управленска дейност с прилагането на властнически правомощия и не следва да подлежи на контрол по искане на областния управител.
* * *
Какво произтича от всичко това?
Придобивайки и варненските акции, управляваното от Георги Гергов дружество „Пълдин туринвест“ е на път да стане мажоритарен собственик на Международния пловдивски панаир, цялата му земя и всички негови имоти.
На пръв поглед това няма да е от особено значение за Пловдив, чийто дял от дружеството (25%) и сега не е достатъчен да блокира решенията, взимани от Гергов.
Ще е от значение обаче за бъдещето на Панаира и за самия Гергов, който получава подарък от Варна на стойност поне 24 милиона лева – толкова е разликата между оценката на акциите от Агенцията за приватизация през 2015 г. и 16-те милиона номинал, на които Варна ще ги апортира.
„Апортирането на ценните книжа на общината в „Пълдин Туринвест“ ще осигури на дружеството мажоритарно участие в Панаира и възможност то да взема еднолично решения, без да може да се защити публичният интерес на общината и държавата при гласуване“, се посочва в писмото на тогавашния министър на икономиката Даниела Везиева.
* * *
Запитан защо е взел това решение, преди време варненският кмет Иван Портних обяви, че апортирайки акциите на стойност 16 млн. лв., Община Варна ще получи дял в едно далеч по-печелившо дружество – „Пълдин туринвест“.
Това дружество обаче през последните години е на печалба е д и н с т в е н о заради продажбите на скъпоструващи недвижими имоти, получени (или по-точно – п о д а р е н и) някога от Община Пловдив.
През последните 10 години дългосрочните материални активи на публично-частното дружество „Пълдин туринвест“ постоянно намаляват и от 56 млн. лв. през 2011 г. сега те възлузат на едва 9.2 млн.
Причината е постоянното разпродаване на имотите му с благословията на Георги Гергов, който от години го контролира – като чрез него дърпа конците и в „Международен панаир Пловдив“.
Част от прехвърлянията, осъществени от Гергов, са срещу необосновано ниска цена, а други и без сделка – директно в други дружества, намиращи се в орбитата му.
* * *
Докато Гергов разпродава имотите на „публично-частното“ дружество, Община Пловдив (със воите 25%) е безгласна дума в целия процес.
Сега тя е на път да загуби всякакъв контрол върху Панаира след решението от 19 декември 2022 г. на Общински съвет Пловдив.
То дойде по-малко от месец след успешния опит на Общината да спре Гергов да придобие мажоритарен дял в Пловдивския панаир.
Претекстът зад положителната за Гергов развръзка от второто гласуване беше, че градът ще получи най-накрая терен за така бленуваната сграда на операта – „сделка“, която дори не може да бъде определена като „кон за кокошка“, а по-скоро като „кон за кокоша костица“.
Тук е особено важно да се отбележи, че в сравнение с предишното гласуване в градския парламент (което отхвърли прехвърлянето на акциите с един-единствен глас), „колата“ обърнаха не други, а общинските съветници от ГЕРБ, гласували „за“ при второто гласуване.
* * *
Нека обобщим.
„Златният пръст“ на евроатлантиците от ГЕРБ, който е на път да дари Пловдивския панаир на руския гражданин и руски почетен консул в България Георги Гергов, се появява цели т р и пъти в тази история.
Първо през 2016, когато Борисов дава 29% от Панаира на Община Варна.
После през 2021, когато по настояване на кмета на Варна Портних Общински съвет Варна прехвърля акциите на Герговорто друбжество.
И накрая – в края на 2022, когато пловдивските общински съветници от ГЕРБ гласуват акциите да бъдат дадени на Гергов.
* * *
И ето, че стигаме до последния епизод (поне от този сезон) на тази ужасяваща сапунена опера.
В самия край на 2022-а общинската съветничка от „Демократична България“ Веселина Александрова успя да събере нужните 17 подписа, за да поиска свикване на извънредна сесия на Общински съвет Пловдив, на която да се п р е г л а с у в а прехвърлянето на акциите на Герговия „Пълдин туринвест“.
Сесията беше свикана на 3 януари – но кворум не беше събран (съветниците на ГЕРБ и на подвластното на Гергов и анатемосано от Нинова „алтернативно БСП“ бламираха сесията, като не се появиха).
Вездесъщата Веселина Александрова, обаче, успя да събере нужните 17 подписа още веднъж.
И тъй, сесията ще бъде проведена идния понеделник, 9 януари.
И нищо чудно това да е п о с л е д н и я т шанс на пловдивчани да спасят Панаира от мъртвата хватка на руския почетен консул – и последващото му несъмнено унищожаване и презастрояване с апетитни имотчета.
* * *
А сега въпросът за 100 милиона: какво можем да направим, за да спасим Панаира?
Към момента – едно-единствено нещо.
ДА ПРОТЕСТИРАМЕ.
Масово.
Шумно.
Гневно.
Да искаме сметка от пловдивските общинари – и в частност от групата на ГЕРБ за лицемерната им позиция и задкулисния сговор с консула-олигарх-руски гражданин Георги Гергов.
* * *
Ще ви чакам в неделя, от 14:00 часа, пред Община Пловдив – на пъпа на Главната.
Елате. Споделете с приятели. Доведете децата си.*
Иначе утре (или най-късно вдругиден) знаменитият Международен пловдивски панаир ще се превърне единствено в спомен. Заради гьонсуратлъка и безграничната лакомия на една малка, но несъразмерно алчна, влиятелна и вредна група хора.
И заради нашето мълчание – което ни превръща в съучастници.
Манол Пейков