България не е толкова близко до този „блян”, колкото на някои им се иска
Спорът „за” и „против” приемането на еврото у нас – като всеки друг бинарен спор, целящ разделянето на обществото, придобива гротескни качества. От няколко дни в мрежата се върти една снимка на монета от 2 евро с изрисуван на нея Мадарския конник, с което се подчертава колко близко е България до официалното приемане на европейската валута, към която така или иначе сме обвързани заради валутния борд, но това е друга тема.
Картинката е, казано на модерен български език, „абсолютен фейк” и това лични още от пръв поглед за хората с по-задълбочени познания по Photoshop и други сходни програми за обработка на снимки. Малък детайл, който прави впечатление още от пръв поглед, е че между предните крака на Мадарския кон пише година и тя не е 2024, както би следвало да бъде, ако това беше реален проект, а 2014 . Грабва вниманието още, че гербът на страната ни излиза извън рамките на вътрешния меден кръг в хипотетичната монетата.
Всичко това настрана – никога досега не е обявяван конкурс за изработка на художествен проект за това как биха изглеждали левовете в еврово обръщение. Такъв няма и до днес, въпреки че би следвало след по-малко от 11 месеца да сме част от еврозоната. Така се оказва, че опитите на едната страна на „монетата” – тази, която е „за” заличаването на националната ни валута, да покаже колко близко сме до този „блян”, са отчаяни. Не, България изобщо не изглежда готова за този „транзишън”.
А както казва политическият анализатор и патриот Александър Урумов: „Еврото не яде деца и няма нужда от истерии. Но ние просто си имаме валута и няма защо да я заличаваме и хвърляме в боклука. Трябва да си я ценим и пазим. Еврото да си е живо и здраво, левът е с фиксиран към него курс”.
А дали е нужен референдум? Засега тази инициатива изглежда чисто предизборна, но пък може и да се окаже необходима. Времето ще покаже.