След поредното шокиращо убийство – на психолога Иван Владимиров-Нав, в резултат на продължил с години съседски конфликт е важно да се знае какво може да направи човек, ако стане участник в такъв казус. В графата „съседска свада“ е лесно да се попадне – конфликтни точки могат да са както общите части в едно многофамилно жилище, вдигането на шум, течове и комунални сметки, така и огради, дървета, неизяснена собственост, граници на имоти и много други. От спора до скандала крачката е малка, а отправянето на закани усложнява нещата.

Едната страна на въпроса засяга само случаите, когато между съседите има напрежение по битови въпроси на съвместното съжителство, без това да прераства в заплахи за насилие. „Когато става дума за съсед, който нарушава реда и спокойствието в блока и предупрежденията към него остават без ефект, в Закона за собствеността и в Закона за управление на етажната собственост е предвидена процедура за изваждане от имота на негов собственик, обитател или ползвател. Тази принудителна мярка е за определен срок“, обяснява на страницата си адвокат Мариана Розованова.

В този случай етажната собственост действа срещу нарушителя, като решението се взема с голямо мнозинство, може да се обжалва в съда и се привежда в изпълнение с частен съдебен изпълнител. За наемателя решението се взема по-лесно, отколкото за собственик.

Съседски спорове за вреди от течове например се решават или извънсъдебно – например с медиация, или в съд, където потърпевшият предявява претенцията си и я доказва.

Доста по-сложно е, когато някой персонално се чувства жертва на тормоз от съсед и се страхува от поведението му, но и тогава има няколко възможности за реакция.

Обаждане на тел. 112 и предупредителен протокол

В разгара на съседска разправия често се вика дежурен патрул на тел. 112. За да дойде, трябва да се обади жертвата или свидетел на случващото се и да са убедителни, че има опасност или се върши престъпление. Най-вероятно е полицаите да снемат обяснения на двете страни и да съставят предупредителен протокол на предизвикалия скандала. Не е изключено да поискат да предупредят и другата страна – практика е, според адвокати.

Жертвата на непредизвиканата агресия на съседа, може да възрази, че няма за какво да я предупреждават.

Полицията или прокуратурата: кое е по-добре

Ако свадата продължава и ескалира, може да се подаде сигнал както в полицията, така и в прокуратурата. Полицията може да бъде сезирана в близкото управление или в офиса на кварталния инспектор, който обикновено извиква този, срещу когото е жалбата, и го предупреждава да се въздържа от агресия и конфликтно поведение. „Професионалният ми опит показва, че дори едно викане при кварталния за едно просто полицейско предупреждение, нерядко върши истински чудеса“, пише адвокат в коментар в социалната мрежа. Друг обаче посочва: „Огромен проблем е, че кварталният не вика.“

По-добрата възможност е да се занесе жалба в прокуратурата, съветват адвокати – тя също ще я изпрати на полицията за проверка, но прокурорът е длъжен да упражни контрол върху работата на полицаите.

Сигналът трябва да е писмен и да съдържа всички съществени факти и обстоятелства по извършването на твърдяното престъпление.

Трябва да се има предвид, че заплашващият също може да подаде жалба и да твърди точно обратното на жертвата, да се защитава, че е провокиран, да се оплаква от думи и действия на потърпевшия съсед. Такъв е случаят с психолога Владимиров – агресивният съсед също се е възползвал от правото си да пише сигнали. В такъв случай кварталният може да предупреди и потърпевшия.

Съседските скандали са най-честата материя, с която кварталните инспектори работят, но резултат още по-често няма. Столичната полиция например съобщи в петък (10 февруари), че през последните две години страните в конфликта – Владимиров и убиецът му, са подавали един срещу друг над 10 заявления в полицията, засягащи предимно междусъседски спорове. Няма постъпвали сигнали за заплахи с насилие, се твърди в съобщението на СДВР.

Защо трябва да се подават жалби

Заради липсата на ефективност от полицейска намеса много хора спират да сигнализират за заплахите, които получават. Това е грешка, съветват опитни адвокати. Ето какво пише в профила си във „Фейсбук“ пловдивският адвокат Стефан Левашки, който има богата практика и като защитник, и като съдия:

„Заканата с убийство е едно от най-трудно доказуемите престъпления, няма писмени доказателства, разчита се обикновено на свидетелски показания, но и те са рядкост. Лошото е че в повечето случаи няма свидетели, а и да има те може да са от типа „кошаревски“, защото не рядко и двете страни злоупотребяват – едната като се мъчи да се оневини, а нерядко другата пък има за цел да злепостави.

В много случаи при съседски взаимоотношения другите съседи избягват да взимат страна.

Ако Ви се случи някой да Ви заплашва с убийство, задължително пуснете жалба и то в съответната прокуратура, ползването на адвокат е препоръчително, но не е задължително, защото там ще образуват преписка по случая и ще назначат проверка, а в полицията може и просто да я смачкат и да не накарат агресора дори и един полицейски протокол за предупреждение да подпише.

Акцентирайте, че наистина Ви е страх от изпълнение на заканата, а не да пишете: „Абе той ме плаши, ама на мен не ми пука“.

Адвокат Стефан Левашки

Последно ако Ви е известно, че насилникът има огнестрелно оръжие – законно или не, не е Ваша работа да знаете какво е, наблегнете особено ярко на този факт. Друга тема е защо сума ти идиоти у нас имат законно притежавано оръжие и защо в полицията обикновено игнорират подобни жалби.“

Как се доказва заплаха

Адвокат Силвия Петкова дава подробно обяснение по темата в блога си:

Престъплението „закана с убийство“ е особен вид посегателство против личността, което законодателят счита за тежко престъпление. Особен е, първо, защото личността на заплашения е само застрашена, но без да е налице реално увреждане или опит за такова, и второ, защото в практиката е изключително трудно да се направи разграничение между реална закана с убийство и използване на обичаен речников фонд от страна на извършителя.

Всъщност тази трудност произтича най-вече от обстоятелството, че словосъчетанието „Ще те убия!“, както и неговите производни, се използват във всекидневната реч както за отправяне на реална закана с убийство, така и за изразяване на гняв, удивление, изненада, а дори и щастие.

Именно поради тази причина както законодателството, така и съдебната практика установяват ясно разграничими критерии за преценка кога едно деяние представлява заплаха за убийство и кога използване на обичаен речников фонд.

Според адвокат Петкова, за да е налице престъпление, следва да бъдат установени три съществени признака.

  • Проявено или заявено намерение спрямо едно или повече лица за насилствено отнемане на живота им. Проявяването на такова намерение може да се извърши чрез конкретни фактически действия, например насочване на пистолет, нож и др. Заявяването на намерение за насилствено отнемане на живот се осъществява словесно и може да има множество проявления. Такива могат да бъдат изричането на думи като „Ще те убия“, „Ще те заровя“, „Ще те закопая“, „Ще те очистя“, „Ще спреш да живееш/съществуваш/дишаш“ и много други.

Тук адвокатът подчертава изрично: „За да е осъществено престъпление, не е необходимо лицето, което изрича думите или извършва действията, които могат да се тълкуват като закана за убийство, действително да има намерение да я изпълни. Също така не е необходимо той да е започнал изпълнението ѝ. Нещо повече, ако изпълнението на заплахата е започнато, но не е довършено по една или друга причина (т.е. животът на пострадалия не е насилствено отнет), ще се касае за опит за убийство, а не за закана за такова.“

  • Изискване за обективна годност на заплахата да предизвика основателен страх у заплашения, че може да бъде изпълнена. Това изискване означава още и че дори и лицето, срещу което е насочена, действително да се е изплашило, поради свои лични психически и психологически особености, това не означава действително, че е извършено престъпление. Ето защо, обективната годност на всяка закана се преценява с оглед обстоятелствата по всеки конкретен казус.
  • Извършителят трябва да осъзнава, че се заканва с принудително отнемане на живота на човека, срещу което е насочена, и да цели именно такова заканване.

Ако при проверката полицията не намери доказателства за извършено престъпление от общ характер, прокурорът пише отказ за разследване и уведомява жалбоподателя. Този отказ може да се обжалва само пред горестоящ прокурор, но не и в съда.

Дело от частен характер

Заканата е престъпление според Наказателния кодекс (НК). Чл. 144. ал. 1 гласи: „Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.“

Проблемът е, че това е престъпление според НК е от частен характер – т.е. не се разследва от прокуратурата, а наказателното производство за неговото разкриване, преследване и наказване се образува по тъжба на пострадалия до съда. В почти всички случаи на получаване на заплахи е налице престъпление от частен характер.

Ето както уточнява адвокат Петкова в своя статия: „Доказателствената тежест също се намира у тъжителя. Това означава, че е негова отговорността да докаже, че е била отправена закана с престъпление. Той следва да докаже и че заканата е била от естество да предизвика основателен страх, че може да бъде реализирана.“

И още нещо много важно – тече давност и срокът за подаване на тъжба е шестмесечен от деня на получаване на заплахата. Такова дело не се печели лесно, показва преглед на съдебната практика – вижте едно произволно съдебно решение на първа инстанция.

Ограничителна заповед или освидетелстване

Когато става дума за психично нестабилен агресор, решението е освидетелстване и принудително лечение, но това е в правомощията на прокуратурата. Тя има власт да назначи експертиза, с която агресорът да бъде накаран да се лекува. Не е известно практикува ли се това и има ли ефект.

Издаването на ограничителна заповед за агресивните съседи е добро решение, но невъзможно в масовия случай. Забраната на извършител на насилие да доближава пострадал (ограничителна заповед) се издава само от съд при наличие на конкретни данни, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия. Това обаче е възможно само по Закона за защита от домашното насилие, което означава насилникът да е роднина или семеен партньор.

В съдебната практика се намират дела, в които се търси защита от съсед, но съдът отхвърля тази възможност и сочи за потърпевшата страна друга – „чрез сезиране органите на МВР и прокуратурата или да претендира защита за нанесени ѝ вреди по реда на чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите“ – става дума за непозволено увреждане.

Какъв ще е резултатът не е сигурно

В социалните мрежи е пълно с разказ на хора, станали жертви на съседска агресия. Ето какво разказва в публичен пост потърпевшата Диана Сивинова:

„Аз лично бях жертва, заедно с моето семейство на такъв тип насилие. След 5-6 г. системен и изострящ се тормоз в края, ясно осъзнахме, че или някой от нашето семейство ще загине или насилника.

За да нямаме съдбата на убития днес човек, си сменихме жилището и квартала.

В рамките на 5-6 г. безропотно изтърпяхме следните посегателства: 2 пъти по 3 пукнати гуми и надраскани с пирон врати на колата, храчки на входната ни врата, заплахи директни, докато се прибираме, през нощта ритници по вратата с все сила и заплахи, че „всички ще бъдем избити“, опити за побой в двора на сградата, на стълбището и т.н.

С какво сме го провокирали? Ходели сме шумно – сменихме си настилката, като добавихме дебел слой шумоизолиращ материал на пода – станало му по-шумно на съседа. Не слушаме шумно музика; каним си гости 2, 3 пъти в годината, които си тръгват в 23ч. най-късно; Ани отказа да спи, дори да влиза в стаята си, която е над стаята на насилника, за да не му вдига никакъв шум, да не го дразни. Ходехме почти на пръсти вкъщи. Минавайки покрай вратата му, всеки път изпитвахме страх дали няма да излезе и да ни пребие.

На един 31 декември ни чакаше долу пред кооперацията в 18 ч, да ни предупреди, че лошо ни се пише, ако му вдигаме шум в празничната нощ, директно налитайки на бой. Бяхме с наш приятел, дори това не го смути, че имаме числово превъзходство. На 1 януари отворихме сайтовете за имоти и започнахме да търсим новото си жилище и 4 месеца по-късно се преместихме в него.

Тук ще ме попитате: Ти какво направи?

Разговор с приятели полицай, адвокати, психолози – и нищо ефективно, което ние можем да предприемем.
Жалба в полицията след заплаха по телефона от скрит номер с обиди и че ще ме убие. От полицията ни казаха следните неща:

  • Няма какво да се направи на този етап, само ако извърши престъпление срещу вас; „Вие какво искате да направим?“ ме попита една полицайка.
  • Законът е такъв – „можем да го предупредим“, „може да си изкарате ограничителна заповед и той да няма право да се прибира“, при въпрос как ще си гарантираме, че ще я спазва – „няма как, можете да викате полиция и тя да го предупреди“;
  • Друг полицай ми каза: „Няма какво да се направи, почти във всеки блок има по един такъв луд, но ние нищо не можем да направим, ходим по сигнали, пишем актове и дотам“;
  • Обръщала съм въпроса към депутати, с молба за законови промени и по строги законови мерки към насилниците съседи – нулев интерес към темата;
  • Говорила съм с ръководството на Асоциация на дружествата управляващи етажна собственост/АДУЕС. Те поне имаха идеи и желание наред с другите промени на проблемите на етажната собственост, да улеснят процедурата за изселване на съседи насилници от дадена сграда.“

Светлана Георгиева, Дневник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *