Картината на един бъдещ парламент към момента е следната: ПП/ДБ – 68 мандата, ГЕРБ/СДС – 68 мандата, ДПС – 44 мандата, „Възраждане“ – 39 мандата, БСП – 21 мандата. Това е прогнозата, която професор Михаил Константинов направи специално за „Труд news“. Питаме го и за възможните варианти за съставяне на кабинет, както и за опцията поредни предсрочни избори заедно с местните през есента.
– Професор Константинов, социологическите агенции прогнозират много близки резултати на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ. Какво е възможното обяснение?
– Преди да отговоря на този въпрос ще кажа каква е картината на един бъдещ парламент към момента. И тя е: ПП/ДБ – 68 мандата, ГЕРБ/СДС – 68 мандата, ДПС – 44 мандата, „Възраждане“ – 39 мандата, БСП – 21 мандата. Тъй като ДПС вероятно ще спечели 3 мандата от гласовете в Турция, за сметка на по един-двама депутати от ПП и ГЕРБ, тo нищо особено няма да настъпи от гласуването в чужбина, освен, че ДПС ще бъде с 47 мандата. Тук ще напомня, че досега ДПС е главният печеливш от вота в чужбина. Умно-красивите е добре това да си го запишат на някакво листче и да си го гледат от време на време. Това е парламентът. В него има и коалицията на системните партии, която е следната: ГЕРБ+ДПС+БСП, което прави 135 депутати. На свой ред ПП+БСП имат 88, максимум 90 депутати. „Продължаваме промяната“ не може да добави нищо повече. С трън да се върти в парламента, друга подкрепа не може да намери. Т. е. правителство около ПП не може да се състои, защото с единствения колеблив съюзник БСП, когото биха могли да имат, получават максимум 90 мандата. ГЕРБ+ДПС биха имали между 114 и 115 депутати, които също не са достатъчни за правителство.
– Питах какво е обяснението за толкова близките прогнозни резултати на ГЕРБ и на „Продължаваме промяната“.
– Те са толкова близки още от времето на разпуснатия 48-ми парламент. Ние за съжаление не знаем какъв е вотът на младите, макар че за мотивите им е лесно да се досети човек. Аз отдавна не влизам в т. нар. социалки, които са мощно средство за обуначване на масите. Но очевидно там тече мощна пропаганда за младите и красивите срещу старите и грозните. Очевидно младите хора изобщо не ги интересува, че това е евтина лъжа, че ПП увеличиха държавния дълг с много милиарди, че нямат никаква концепция за управление, освен да харчат едни пари. И младите хора си ги харесват просто защото младият човек предпочита друг млад човек да го управлява.
– Прогнозната конфигурация на 49-ия парламент показва, че отново няма да може да се състави правителство. Така ли е?
– Правителство ще се състави при следните условия: В американското посолство на Бойко Борисов са му показали трети списък „Магнитски“ и както виждаме, той е готов на всичко. Той не случайно е бил там три пъти за пет дни, както сам каза. Сега ще викнат и Асен Василев и Кирил Петков на килимчето, или ще им пратят някой да им спусне каквото трябва. Ще им покажат и техния списък, започващ с техните имена. И ще настъпи такава братска обич и харесване между двете големи коалиции, че просто ще останем без думи от отвращение. „Продължаваме промяната“ плюс ГЕРБ имат над 135 депутати и никой друг не им трябва. От друга страна без поне една от тези две коалиции никой друг не може да направи управление. Разбира се, остава опцията да се пазаруват депутати от други парламентарни групи, което е традиция още от 36-тото Народно събрание през 1992 г. Тогава на депутатите предатели им викаха „сини мравки“, щото бяха от СДС, а синьото беше цветът на СДС. Хората, които помнят това, днес са на повече от 50 години.
– Смятате, че ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ ще бъдат накарани и ще приемат да съставят общо правителство?
– Ако нещата в Украйна се развиват по начина, по който се развиват, директно ще ги накарат да съставят общо правителство с шамари, ако трябва, в съответното Посолство. Не може НАТО да води война, която вече става война на живот и смърт, със слаб тил и глезотии от вида „искам-не искам“. Да не говорим, че ще ни накарат да пратим и войски в Украйна, което се надявам да стане само на доброволчески начала. Ние нямаме държавник като цар Борис III, който да се озъби и да каже: Няма да пращам войски. Тук ще им дадат по 10 000 евро заплата на месец и поне едно 5 000 души ще се навият да се бият в Украйна. Доброволческите батальони от край време са практика за НАТО. Кой в момента обслужва натовската техника в Украйна? Обслужват я западни, пенсионирани уж военни. Излязоха данни, че някои от тях работят срещу 100 000 долара месечна заплата. Която заплата пък им осигуряват американците, печатайки долари не на килограми, а на много тонове. И това е другият фундаментален въпрос: докога може да се надува финансовият балон? Защото без съмнение той ще гръмне, тъй като доларовият дълг не може да бъде равен на плюс безкрайност. Нищо не може да бъде равно на безкрайност, тя и Вселената е крайна даже. За сведение на по-любознателните ще спомена, че според някои финансови анализатори в момента световният дълг се оценява на един квадрилион, или хиляда трилиона. Това е единица с 15 нули след това.
– Да разбираме ли, че 49-тия парламент е обречен да излъчи правителство на всяка цена?
– Ако войната в Украйна продължава в същия дух и със същата скорост на ескалация, правителство ще трябва да се направи. Ако една от двете страни във войната вземе, че рухне в близките месеци, което не виждам как ще стане, тогава нещата ще бъдат ясни – няма да има нужда да се прави правителство на всяка цена. Прогнозите са войната по-скоро да се ожесточава, защото нито една от двете воюващи страни не е готова да се предаде. Войната стана Отечествена за Русия и хората там вече си държат пръста на копчето. На червеното, имам предвид. Това е от едната страна. А на Украйна ще u дадат ли да загуби? Няма да u дадат, разбира се.
– Ще ви върна на темата за бъдещото правителство. Какво би могло да събере ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ освен повелята откъм известната улица „Козяк“?
– Това е единствената повеля, която може да ги събере. Иначе омразата между двете формации е на макс. Лошото е, че и народът български се сцепи на две и двете части не могат да се понасят. Дълбинната причина е изчерпването на важните ресурси: въздух, вода и земя. Естествено, правителството между „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ няма да съдържа Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Добрев примерно, а ще включва някакъв втори ешелон управници. Така правителството ще бъде уж експертно. А такова правителство, както знаем, не съществува. Всяко правителство е политическо.
– Ще има ли някакъв хоризонт едно такова правителство, все едно как ще бъде наречено?
– Хоризонтът е да изкараме поне до местните избори, или още по-добре, докато не се изясни ситуацията в Украйна. Още една причина да не правим избори две в едно е защото да правиш избори две в едно в момента е най-лошият вариант. Особено, ако едните избори са местни. Такива избори впрочем правихме на 13 октомври 1991 г., но тогава ситуацията беше коренно различна. Тогава искрено вярвахме, че комунизмът си отива от България. А се оказа, че 32 години след това още не сме премахнали МОЧА (монумента на окупационната Червена армия) от центъра на София. Дано пък сега около войната в Украйна го махнем, докато и на „Позитано“ 20, и в руската амбасада за малко са се снишили. Аз съм категорично против да се събарят войнишки паметници, но МОЧА не е такъв. Там няма кости на съветски войници. Както няма и съветски войници, загинали в бой на българска земя. За разлика от други европейски държави.
– Защо избори две в едно са най-лошият вариант?
– Защото местните избори са четири вида: за общински кметове, за общински съветници, за кметове на райони – където ги има и за кметове на кметства – пак където ги има. А и на парламентарните избори се гласува за две неща (за партии и за кандидати от партийните листи), та съвсем ще го закъсаме. Тук ще напомня за един основен лъжлив мит, който се разпространява сред широките народни маси. Това е митът за големия брой недействителни гласове на изборите в България. Това е така само на изборите за общински съветници (и то само през 2015 и 2019 г.), когато процентът на недействителни гласове достигна 15%. Причината бяха преференциите – хората отбелязваха преференция и пропускаха да посочат партия, инвалидизирайки гласа си. За всичките други седем вида избори, които се произвеждат у нас, процентът на недействителните гласове си е съвсем в нормата, а именно между 1 и 4 процента. Друг важен и любим мит е този за чувалите с бюлетини. Тези чували почти винаги съдържат хартия за вторични суровини и нямат никакво значение. Никога на парламентарни избори у нас никой не е отварял чувалите с тези полезни суровини. Дори когато Конституционният съд касира един мандат на ДПС през 2009 г. от изборите в Турция, това беше не поради чувалите с макулатура, а заради липсващи изборни книжа. У нас след 1991 г. общо на 13 парламентарни избори е касиран точно 1 (един!) парламентарен мандат от общо 3120 мандата, т. е. около 3 стотни от процента. Това число е хубаво умните и красивите също да го запомнят, но се съмнявам, защото ще им е малко сложно.
– Не би ли могло да се съчетаят местни и парламентарни избори на балотажа на местните?
– Да, разбира се. Тогава, ще е малко по-добре, но пък лошото е, че се смесват мотивите за изборите. С едни мотиви се гласува на местни избори и с други – на парламентарни. На местните избори можеш да подкрепиш кмет дори от друга политическа сила, ако е добър и хората го харесват. А на парламентарните избори се гласува за партия, без да се интересуваш от друго. Там е като на фронта – или си с мен, ли си против мен. Парламентарните избори са с най-биеща се мотивация от страна на избирателите.
– В последните дни има дебат около видеонаблюдението на изборите – то ще засили ли доверието в изборния процес и в крайните резултати, професоре?
– Видеонаблюдението не просто е обикновена глупост, то е и голяма вредност. Сега купувачите на гласове ще могат да кажат на баба Гинка от Гинци „Бабо, нали знаеш, че има камера и ние те наблюдаваме? Да внимаваш как гласуваш!“ И няма абсолютно никакво значение дали бабата някой я гледа как гласува, или не я гледа. Важното е бабата да вярва, че някой я контролира. Същата роля играе събирането на личните карти на продавачите на гласове от дилърите в навечерието на изборния ден. Целта е циганите да повярват, че са под контрол, за да не се объркат случайно как да гласуват. На този свят всичко е психология и това дилърите на гласове прекрасно го знаят. Но същото това нещо умно-красивите явно не го разбират. Което поставя под сериозно съмнение интелигентността им. А иначе красотата е въпрос на вкус.
– Има ли опасност 11 пъти да бъдат връщани СИК-ове заради грешки в протоколите?
– Защо 11? Рекордът е над 40 връщания на една софийска СИК в зала „Арена Армеец“, мисля, че през 2015 г. беше. Тогава по-глупавите СИК висяха два-три дни в залата и пишеха „Помощ!“ по прозорците. Така че 11 връщания си е даже много добре. Обаче ЦИК отново измислиха глупав секционен протокол. Защото в него карат секционните комисии да събират числа. Това секционните комисии доказано не го могат. За разлика от тях, компютрите на „Информационно обслужване“ могат точно това, да събират числа. Както впрочем и всички други компютри по света.
– Какъв е начинът да се реши проблема с многото зачерквания в протоколите?
– Горещо препоръчвам на членовете на СИК да прочетат указанията за попълване на протокола преди, а не след като го попълнят. И още нещо. Преди да попълнят протокола и съответно да го сбъркат и зачеркнат, да вземат да попълнят черновата. Тя е затова, да обере грешките.
– Каква е прогнозата ви – колко партии ще влязат в 49-то НС?
– Минимум 5 и максимум 7 ще са политическите субекти, които ще се доберат до 49-тото Народно събрание. Ако трябва да се обзаложа за конкретно число, бих избрал 6 партии и коалиции. Прагът за влизане в парламента ще бъде около 110 хиляди гласа.
– Според вас каква ще бъде ролята на новия американски посланик Кенет Мъртън за съставянето на правителство? Херо Мустафа не успя, ще успее ли той?
– Надявам се новият американски посланик, който е дипломат от кариерата (виж в. „Труд“ от 12.06.2022 г.), да се държи по-прилично от своята предшественица, която съвсем се беше разпасала. С тази разпасаност госпожата нанесе тежка щета върху авторитета на нашия велик съюзник, Съединените американски щати. Това, в навечерието на решителната военно-политическа развръзка на войната в Украйна, беше капитална грешка. Отстрани изглеждаше, че госпожата е на работа в руското, а не в американското посолство. Дано г-н Мъртън оправи тази щета.
Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.
Автор: Павлина Живкова, trud.bg