Софийският градски съд прекрати в сряда делото „НАПлийкс“ заради тежки нарушения на прокуратурата, които са лишили подсъдимите от възможността да разберат в какво точно са обвинени.
Обвинителният акт срещу бизнесмена Иван Тодоров и спрягания за хакер Кристиян Бойков, които бяха обвинени за изтеклите лични данни от НАП, е върнат на държавното обвинение.
„Абсолютно задължително е в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат изложени в хронологична последователност действията на подсъдимите по извършване на престъплението. В обвинителния акт има и противоречие относно твърдяната форма на вина – веднъж е посочен евентуален умисъл, а в друга част, че има пряк умисъл“, се казва в определението на съдия Петър Стоицев от Софийския градски съд, което може да се обжалва пред горната инстанция.
Обвинителният акт по делото „НАПлийкс“ е писан от прокурор Калин Близнаков и може да служи като христоматиен пример за качеството на работата в българската прокуратура. Той третира разговорите между граждани, че правителството на Бойко Борисов трябва да падне от власт, като доказателство за терористична дейност.
Самото дело „НАПлийкс“ е за изтичането от НАП на данните на малко над 6 милиона души – малко над четири милиона живи български и чужди граждани, както и близо 2 милиона починали. В ареста бяха задържани собственикът на фирмата за киберсигурност „ТАД Груп“ Иван Тодоров и служителят му Кристиян Бойков.
Те бяха обвинени за кибертероризъм, а търговският директор на дружеството Георги Янков беше привлечен към наказателна отговорност за подбудителство към хакерската атака. По-късно делото срещу Янков беше прекратено поради липса на доказателства.
Още в началото на разследването основният говорител на разследването бе тогавашният зам.-главен прокурор Иван Гешев, който тъкмо бе издигнат да става главен прокурор. „Демократична България“ още тогава му поиска оставката заради намеците, че формацията има нещо общо със случая.
Тероризъм
В обвинителния акт е обяснено, че Тодоров и Бойков са извършили престъпление по глава Първа от Наказателния кодекс – „Престъпления против републиката“. Според прокуратурата всички престъпления по тази глава имат „политическа цел или цел да засегне властта в републиката“. Прокурорът твърди, че в кориците на делото има доказателства, от които да се направи извод, че дейността на Бойков „е била насочена срещу установения с конституцията обществен и държавен строй“.
За да потвърди тезата си, прокурорът цитира разговор между Бойков и Янков, проведен на терасата в офиса на „Тад груп“, в който Янков казва: „То като погледнеш, а, че той е на власт вече трети мандат, бе…?“.
От тази единствена реплика за третия мандат на Янков прокуратурата прави извод, че става дума за управлението на страната, защото по това време Бойко Борисов кара третия си премиерски мандат.
Антидържавна насоченост
Според прокурор Близнаков този разговор е с антидържавна насоченост. За да подкрепи това си твърдение, прокурорът цитира и разговор на Янков, проведен по-късно същия ден, с неустановено лице за изтеклите данни от НАП. Янков казва: „Т’ва в една бяла държава?… Правителството трябва да си замине с всички, с всички?…“ С деянието си Кристиян Бойков е целял да внесе именно смут и страх в населението, което да доведе до антидържавна насоченост“, пише прокурорът.
Още в самото си начало делото „НАПлийкс“ започна с незабравими „разкрития“ на държавното обвинение. Едно от тях бе, че обвиняемите са подготвяли да дестабилизират държавата, като проникнат в сървъра, който контролира пръскачките по тревните площи пред Народното събрание. Те можели да активират пръскачките в неподходящ за политическата ситуация момент. Няколко дни след това се разбра, че пръскачките се пускат ръчно от водопроводен кран.