Варна агонизира

Град се развива без „цялостна визия“, провалени са „ключови проекти“. Не се опазва културното наследство, бараки се ширят безразборно, върлува беззаконие. Тече презастрояване. На някакви инвестиционни намерения се помага, на други – подозрително не. Всеки нормален човек би си помислил, че кметът на този град е пълно бедствие. Не и според Иван Портних. В сряда варненският кмет най-спокойно разказа тия провали пред журналисти, хвърляйки вината върху главния архитект Виктор Бузев. Поиска оставката му, а в петък го уволни. Девет години те управляваха заедно! През тях нито за миг Портних не е изказвал публично недоволство от Бузев! Подминавал е или контраатакувал всяка обществена критика за визия, проекти, бараки!… И изведнъж се оказа, че това, от което хората негодуват, било истина – без да е виновен кметът, разбира се.

Ако във Варна имаше гражданско общество, още сряда вечерта пред общинската сграда щеше да се проведе голяма демонстрация. Не заради кожата на Бузев, а от обида – защото не може да има чак такова безочие, по такъв брутален начин да се подменя истината. Във Варна (и не само) гражданско общество обаче няма, поради което развръзката от тая история е енигма.

Повече от ясно е, че кметът ползва главния архитект като сапун преди местните избори. През мандатите на Портних Варна затъваше.

Сграда или парк вместо Дупката

няма (пълен провал на схемите с Георги Гергов), нова библиотека липсва, за стадион „Варна“ вече никой не пита. Сгради никнат постоянно върху изнемогващата инфраструктура, в цели райони водата спира през ден (аварията наскоро в презастроения квартал „Бриз“ е емблематичен пример). Розови обещания като подземен паркинг на пазар „Чаталджа“ не се сбъднаха, а за планетарната излагация с рибарския порт „Карантината“ да не говорим… Работите, които бяха свършени, са все полу, макар на цената на стотици милиони: Спортната зала бе ремонтирана само отвътре, на „модернизирания“ градския транспорт информационната система перманентно не работи, голяма част от обновените детски площадки се изхабиха; училища се ремонтираха, на други обаче ремонтът на ремонта не свършва. Един булевард („Васил Левски“)

за цели десет години достатъчен ли е?

И то при погребването на темата за околовръстен? В същото време за тия десет години Бургас стана фестивална столица, построи си библиотека, разкраси пристанището (паралелът с морския побратим е направо убийствен), Пловдив има почти два нови стадиона, дори в Стара Загора, за разлика от Варна, се движат електрически автобуси. София също блести като паралел. И с още много други проблеми и сравнения ще бъде атакуван Портних в кампанията, затова превантивно „се измива“ чрез главния архитект. Естествено, далеч по-големи гьонсуратщини ни е предлагала политиката. Но и случващото се сега е в същия десен – и трябва да бъде казано на висок глас.

Интересен е въпросът ще има ли полза от всичко това Портних. От една страна, отстраняването издава

безкрайно ниска интелигентност

Бузев никога не е бил сив кардинал, опашка на гущер, или пък мишена на огромно недоволство, та да има смисъл от жертвоприношение. Пасивното мнозинство от варненци го е чувало само по име, а активното винаги е виждало в кмета виновник за проблемите – сега е омерзено. Дори за игри на лобита вътре в общинската власт да иде реч, в публичен план дефектът е голям. От друга страна, в политиката е винаги добре да изненадваш противниците, да задаваш темите. От Нова година насам иначе пасивният Портних го прави, а сега дори най-върлите градски опозиционери останаха изненадани. И знаете ли как реагираха? – Настояха за оставка и на кмета (ПП – ДБ, БСП, „Възраждане“). Което шест месеца преди вота е напълно безсмислено. То е

реакция в стил „да кажем нещо“

Няма да му е непосилно на Портних срещу такъв „материал“. Така стигаме до най-важното – липсата на позиционирана адекватна личност срещу кмета на ГЕРБ в навечерието на вота. Всички данни сочат, че на бившия областен управител и лидер в момента на ПП Благомир Коцев много му се става кмет. Коалицията ПП – ДБ засега работи той да е кандидат. Но е пълен абсурд точно Коцев е да е алтернатива. В амплоато си на собственик на комплекс „Хоризонт“ той години бе най-яростният жалбоподател срещу заповедите на кмета за ограничаване на автомобилите в Морската градина; в амплоато си на политик пък го играе защитник на зелените площи – що за чудо?! Що за чудо е и поведението на агитките на ПП – ДБ: десетилетие недоволстваха от „собственика на Хоризонт“, а сега, вместо да настояват за друга кандидатура,

се правят на ударени

и подготвят да пропагандират за него? Ако политиците нямат чест и достойнство, и гражданите ли? С една дума – в малкото време до вота единствената задача на политиците и граждани опозиционери следва да е намиране на стойностен кандидат-кмет. Задачата е именно пред ПП – ДБ, понеже БСП във Варна е с нисък таван, а Костадин Костадинов е мераклия за премиер и с никаква Варна не му се занимава.

Най-лошото е, че тази текуща варненска агония тече заедно с по-голяма, по-продължителна, породена от обективни фактори. Всички сме приели аксиоматично да считаме града за втори или трети по значение в страната. Но истината е, че тази роля той е изпълнявал едва 5-6 десетилетия в историята. Без да е важно пристанище (отдавна такова е Констанца), без гарантирани туристи (каквито имаше през социализма), оставайки извън основен транспортен коридор (през соца Варна бе вътрешен за Източния блок транспортен център, сега трафикът Европа – Азия минава през Южна България), бъдещето на града не е розово. И въобще не е шега, че може

да го сполети съдбата на дунавските градове,

блестели заради значението на речния транспорт и западнали впоследствие. Тази втора агония е по-дълбока и по-важна. Но тя не се схваща от жителите. Всеки си мисли, че ако е той на власт, или поне любимата му партия, нещата ще потръгнат. Но перспективите да потръгнат не са големи. За да се случи, е нужно широко мислене, надскачане на собствените интереси.

Накратко: безкрайна е нуждата на Варна и от умни политици, и от умни граждани. А и късмет. Иначе тенденцията няма да бъде пречупена.

Диян Божидаров, Сега