„Бойко Борисов бавно и постепенно се опитва да удуши в прегръдката си Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ), така че да не им остави място за маневри“, коментира комуникационният експерт Любомир Аламанов в неделя пред БНР. В интервю за „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ той говори за необходимостта от политически компромиси и „джентълменски“ споразумения в кризисната комуникация. Ето какви са основните му тези:
ПП-ДБ са боксова круша на всички
„Според мен, компромисите трябва да се разделят и то на много нива. От една страна е фактът, че ако отново всичко се блокира в първите дни на парламента, то множество закони, които са необходими на цялата държава, няма да бъдат приети. От тази гледна точка компромисът, който направиха ПП-ДБ, е оправдан и с ясното съзнание колко ще загубят откъм своята репутация, избиратели и принципи. Но все пак оставят врата на Народното събрание отворена и за нормална работа. Може да се каже, че ПП-ДБ спасиха работата на Народното събрание.
Проблемът от тук нататък е, че те започват да стават жертва от двете страни – от една страна са крайните им избиратели, които категорично не искат да се водят каквито и да е преговори със символа за корупция ГЕРБ. От друга страна, прави впечатление, че всички политически партии, включително ГЕРБ, също се нахвърлят срещу ПП-ДБ и никоя от партиите не каза и една дума, подобна на благодарност, че ПП-ДБ са направили този компромис.
Единственото, което чуваме от ГЕРБ, е, че са готови за компромиси, но дотук те не са направили нито един. Т.е. виждаме една жертва, която правят ПП-ДБ, която ще остане неизкомуникирана.“
Контролът и липсата на правителство
„За съжаление стигаме до старата идея, че благодарение на последните 12 години ние нямаме „екосистема“ от независими институции, които да работят ефективно, дори и без редовно правителство. За съжаление така се разбиха политическата и институционалната система и цялата административна работа, че ако няма правителство, нищо не работи. В нормалните държави институциите работят независимо има ли правителство, или няма, а тук няма такива. Тук се крие проблемът, че се налага да има някакво правителство, за да осъществява необходимите реформи, а би трябвало това да се прави от институциите и администрацията. Това е така, защото в администрацията и институциите години наред бяха назначавани хора, които са политически верни, отколкото професионалисти.“
Следващият компромис – „романтичен, глуповат наивник“
„За съжаление Продължаваме промяната-Демократична България не разбират, че играят различна игра по различни правила. Те мислят, че играят шах с интелигентни хора, които искат да направят добри реформи за подобряване на България. Но всъщност г-н Борисов играе с тях покер, в който няма силна ръка, а има – как ще излъжеш опонента си.
Докато ПП-ДБ си мислят, че строят силни позиции и гледат стратегически напред, могат да се окажат ролята на „излъганото камилче“. Пример за това е да кажем, как Борисов ги подлъгва те да правят компромис след компромис, както вече е започнало, а той не прави абсолютно никакви компромиси. Накрая ще ги подлъже да направят и кабинет.“
Кабинет с втория мандат
„Представете си кабинет с мандата на ПП-ДБ, който има първоначално само формална подкрепа от ГЕРБ, след това в парламента ГЕРБ, ДПС и БСП, така наречената „хартиена коалиция“ си гласуват каквото си поискат, но пропагандата ще казва – нали имате управление с мандата на ПП-ДБ, значи те са виновни за всичко, което се случва. Идват местните избори, тъй като цялата вина за всичко ще бъде хвърлена пропагандно върху ПП-ДБ, те ще загубят местните избори катастрофално и след местните избори ГЕРБ казват – о, стига толкова с този кабинет, ние го сваляме. Предизвикват целенасочено сваляне на кабинета, каквото се случи с редовното правителство на Кирил Петков. И следващата пролет при нови избори ПП-ДБ ще имат наполовина депутати спрямо сега.“
Ултиматумите на Борисов
„Те бяха преломният момент след изборите, когато Борисов излезе и постави ултиматуми веднага след като разбра, че са първа политическа сила. Тогава цялото общество, всички журналисти трябваше да излязат и да кажат, че няма как в тази ситуация да се поставят ултиматуми от типа „Или ще стане мойто, или ще блокирам бюджета или държавата“, например. Но никой не го каза, включително ПП-ДБ. Даже нямаше реакция за този краен ултиматум, който беше много очевиден. Нищо, че след това Борисов смекчи тона. Но той си каза какво иска тъкмо в този момент.
Но, да кажем, че един компромис, първият от страна на ПП-ДБ, е нормален, защото казва – ето, ние правим опит, за да покажем, че не сме дръпнати и да видим какво ще се случи нататък. Ако обаче направят втори път компромис, това ще е чиста глупост. Защото ще е повторение на 2014-2015 година, когато г-н Борисов казваше, че е „за“ съдебна реформа и заедно с Реформаторския блок (РБ) блок ще направи всичко. Те РБ направиха редица компромиси тогава, направиха и правителство с Борисов. Точно година по-късно нямаше никакви реформи и стана ясно, че всички негови обещания са били проформа, и че зад гърба на РБ той си прави каквото си поиска и част от РБ излезе от правителството. Тези от тях, които останаха в правителството на Борисов тогава, сега изчезнаха съвсем от политическата сцена. Всичко това сега се повтаря едно към едно с тогава. То е очевидно какво се случва. Но нека не забравяме мъдрите думи на ген. Бойко Борисов, който беше казал, че отговорност за съставянето на правителство винаги трябва да носи победителят в изборите. Трябва да питаме победителите какво мислят да правят, а не да се хвърля вината върху вторите. Когато ПП бяха победители, те все пак успяха да съставят кабинет, без да заплашват. Защо, когато ГЕРБ са победители, все не успяват.“
Липса на лидерски потенциал
„Още опитът на ПП-ДБ да направят позитивна, модерна предизборна кампания говореше, че те подцениха и умората, и раздразнението на хората. Подцениха войната и факта, че има огромна комуникационна война у нас, водена от пропутински елементи. Подцениха цялата истерия и факта, че всички бяха обединени срещу тях. Не успяваха да адаптират кампанията си спрямо променящата се реалност. Да не говорим, че никой не атакува Костадин Костадинов за неговите възгледи, включително и ГЕРБ, които се опитват да се презентират като яростни евроатлантици. Те и дума не казват срещу Костадинов и неговите антиевропейски позиции. Даже Борисов, каза, че ще преговаря с тях.“
Евроатлантизмът на ГЕРБ
„Аз си обяснявам такова поведение на ГЕРБ само с това, че те всъщност само на думи са евроатлантици, а на практика единственото, което ги интересува, е да управляват и биха управлявали с когото и да е. И това се случи всъщност в кабинета „Борисов 3“, тогава бяха провалени ратифицирането на Конвенцията срещу домашното насилие и тогава започна цялата яростна антиевропейска истерия у нас. Комуникацията е като математиката – ако няма добра основа, нататък всичко се размива. Основата е в дефинициите. Защо ГЕРБ са евроатлантици? Кое ги прави евроатлантици, освен техните декларации? Ако това се доказва с топлите връзки на Борисов в структурите на ЕС, то какво да кажем за топлите му връзки с Путин, на когото подари куче, или какво да кажем за загубената пътна карта и построения за отрицателно време „Турски поток“. А какво да кажем, че буквално миналото лято Борисов твърдеше, че може да отиде и да се разбере с Путин и да намали цената на газа за България. Така че ако това не се сложи като основа, от там нататък никакви анализи не са важни – просто някой си говори нещо без доказателства. Това е един голям проблем в българската политика, че няма основа, на която да се стъпи и от която да се извадят някакви изводи.“
ПП-ДБ да кажат дали искат с ГЕРБ или не
„ПП-ДБ ще загубят, ако продължат с пасивната комуникационна политика, защото те не обясняват действията си. Представете си какво щеше да се случи, ако ГЕРБ бяха спасили работата на сегашния парламент с някакъв компромис – щяхме да гледаме по четири пресконференции на ден. Но ПП-ДБ не го правят и не знам защо не го правят. Те трябва да заемат някаква позиция, дали искат да управляват, или искат да са опозиция. Или искат да са с ГЕРБ, или не искат да са с ГЕРБ. Идеята да се балансира не е добра. Те трябва да вземат решение каква им е стратегията като цяло и каква им е целта. Ако те нямат такова решение, от там нататък, който и комуникационен инструмент да използват, все няма да им се получава. И ще понасят удари както от ГЕРБ, така и от БСП и „Възраждане“. ПП/ДБ са в момента боксовата круша на всички.“