Перфанова коментира данните на Агенцията по вписванията за броя продажби на недвижими имоти през първото тримесечие на 2023 г. Те показват спад на динамиката на пазара в почти всички градове на страната (бел. ред. – статистиката е обща за всички сегменти: апартаменти, къщи, магазини, офиси, строителни терени, земеделска земя и др.). В София сделките намаляват с 12% спрямо първото тримесечие на 2022 г. (от 7268 на 6381), в Пловдив намаляват с 8% (от 3534 на 3240), във Варна спадът е с 19% (от 3471 на 2813), в Бургас спадът е с 9% (от 1679 на 1528).
Високата инфлация се отразява негативно на търсенето на имоти, защото като цяло намалява покупателната способност и разполагаемия доход на мнозина, каза гостът. И допълни, че хората вече си правят по-добре сметката. Това се отнася и за по-младите, които не искат да си нарушават стандарта на живот и продължават да живеят под наем.
„Една част от хората, които искат да купят имоти с инвестиционна цел, са в очакване цените да паднат. Те са в позиция на въздържание заради информацията за случващото се на други пазари, заради покачването на лихвените проценти, което мнозина очакват да натисне пазара и да свали цените. Тези хора казват: „Ще изчакаме, докато цените паднат.“
Има клиенти, които все пак решават да инвестират в имоти и да запазят спестяванията си от инфлацията, но предвид увеличението на цените в последните две години те се ориентират към по-малък имот или сменят локацията, за да им стигнат парите, обясни Перфанова.
Пазарът на имоти в Европа в момента си търси равновесната точка и минава през колебания. Инвеститорите са нагласят към новите пазарни условия, сподели събеседникът.
„Преди два месеца бях в Румъния. Там сделките се забавят, клиентите са по-предпазливи, а цените на имотите се задържат. Предприемачите също са по-предпазливи по отношение на започването на нови проекти. Те изчакват да видят на какви нива ще се балансира пазарът“, каза зам.-председателят на НСНИ.
По думите й в момента рисковете на жилищния пазар в България са най-вече за тези купувачи, които ще се финансират с банков кредит. Рискът е в това да не могат да си преценят възможностите, за да поемат в бъдеще едно покачване на лихвените проценти и съответно на месечните вноски.
Купувачът трябва да може да си прецени възможностите за една ситуация, в която разходите му ще бъдат по-високи, а доходите му може да бъдат по-ниски спрямо нуждите, добави Ирена Перфанова.
Гостът коментира и какво би се стигнало при осъществяване на негативния сценарий за българския пазар, при който банките вдигнат рязко лихвите по ипотечни кредити и това се отрази сериозно на търсенето и оттам на цените.
„Няма пазар, който да върви само нагоре. В някакъв момент ние ще усетим някакво обръщане. Кога точно ще се случи – в момента е трудно да се предвиди. Очакваното покачване на лихвените проценти по ипотечни кредити едва ли ще се случи много рязко и много бързо. А и процентите, до които очакваме да се стигне в края на годината, ще са такива, които познаваме отпреди 6-7 години.“
Ако погледнем динамиката преди 6-7 години, ще видим, че това е бил един динамичен, но много по-спокоен пазар, с балансирано търсене и предлагане, заключи Ирена Перфанова.