Дългия преди време открадна името на легендарното студентско шоу, а сега го изтъргува на почетния консул на Литва Рачо Рибаров
Слави Трифонов е продал правата върху марката „Ку-ку”, показа проверка на „Уикенд”. Марката стана прочута в началото на 90-те години на миналия век, покрай едноименното студентско шоу. От края на миналата година собственик на патента върху култовото име е бизнесменът Рачо Рибаров, почетен консул на Литва в България.
Рибаров е лекар по образование и от години е сред големите търговци медицинска техника. Поне до момента той не е проявявал амбиции към шоубизнеса, което поне на пръв поглед прави сделката му със Слави нелогична. От друга страна, наименованието е доста ценно. Поръчана от шоумена-политик преди десетина години експертиза оценява пазарната стойност на името „Ку-ку” на 2 585 000 лв. Резултатите от нея са използвани от Трифонов като основание да апортира правата върху него в една от фирмите си – „Призма интерактив”. От документите по сделката не става ясно каква цена е платил Рачо Рибаров за фирмените акции. Колкото и да са парите, Слави Трифонов очевидно е избрал добър момент да продава. След гръмкия провал на основаната от него партия „Има такъв народ”, повечето българи не искат и да чуват за шоумена, камо ли да ходят по концерти или си купуват продукти с марка „Ку-ку”.
Съвсем отделен е въпросът дали Дългия въобще има право да се разпорежда с името на легендарното студентско шоу. Мнозина от неговите създатели са на други мнение и не веднъж са обвинявали Слави в кражба защото няма никакъв принос към появата и утвърждаване на името. Той пък им е отвръщал, че е находчив бизнесмен, възползвал се от тяхното безхаберие.
„Ку-ку” се появява на бял свят на 27 януари 1990-а по единствената по това време национална телевизия. Хората, които имат принос за стартирането на шоуто, са Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син, режисьорът Християн Ночев и още неколцина ентусиасти. Още с първите си издания предаването се превръща в тотален телевизионен хит с находчивите си скечове, провокации и дръзки политически послания.
Докато още незавършилите студенти радват зрителите, Слави Трифонов продава мартеници и други дреболии из софийските подлези. Дългия цъфва в предаването едва 3 години след неговия старт, когато името „Ку-ку” вече е легендарно. В духа на пазарната икономика, създателите на шоуто регистрират фирма „Ку-ку”, което получава и правата върху регистрираната в патентното ведомство търговска марка. Фирмата започва да продава вафли, цигари, течен шоколад, издава албуми с песните от предаването и организира концерти, по едно време даже пускат и сатиричен вестник.
Макар и бързо да се утвърждава като едно от лицата на шоуто, Трифонов не е поканен за акционер и съответно не прибира пай от печалбите. Дългия естествено не се примирява с това. Хора от екипа припомнят, че мераците му да получава лъвския пай от парите, като „най-голямата звезда” става причина за разцепление в екипа. През 1998 г. Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова и режисьора Георги Торнев остават в БНТ с новото си шоу „Каналето”, а Любен Дилов-син, Трифонов, Стефан Рядков и повечето сценаристи мигрират в кабелните телевизии с конкурента му „Хъшове”. В новото предаване основно лице вече е Дългия. Трифонов има и основен дял във фирмата продуцент.
Междувременно, покрай разцеплението, родило две нови конкурентни предавания „Каналето” и „Хъшове”, името „Ку-ку” започва да се забравя. Това вероятно е и причината първоначалният екип на шоуто да не поднови в патентното ведомство регистрацията на марката. От пропуска се възползва Слави Трифонов, който през лятото на 2009 г. я регистрира на свое име. Кражбата му далеч не е приета с ентусиазъм от бившите му колеги.
След като става едноличен собственик на „Ку-ку” Слави набързо отново я вкарва в употреба. В новото му шоу по Би Ти Ви оркестърът е кръстен „Ку-Ку бенд”, без да се трогва от обвиненият в кражба от бившите му колеги. Оказва се, че макар да не е автор на музика или текста, Дългия е побързал да прилапа и правата върху всяко едно от парчетата на оркестъра. Като добър бизнесмен, Трифонов ги е прехвърлил като собственост на друга своя фирма – „Алт Плеър”.