Конституцията на САЩ е на близо 240 години. За това време е имало над 10 хил. предложения за поправки в нея, но са приети само 27. И две от тях са за забрана на алкохола и след 14 години за отмяна на забраната.
Последната френска конституция от 1958 година е поправяна два пъти при Шарл Дьо Гол и Саркози. Поправките са общо на около 10 текста.
България има 4 изцяло нови конституции за 150 години. И последната българска конституция е поправяна пет пъти от 2003 г. насам, с промени в над 20 текста от нея. Сега предстои поредната поправка.
Това засилено нормотворчество не се дължи само на историческата съдба на България. То е характерно за недоразвити общества, незрели народи, които често променят посоката и всяко поколение и всяка власт се държи така, сякаш летоброенето започва от тях.
Сегашните поправки, колкото и да са необходими и основателни, са на път да предизвикат нова вълна на политическата криза. Предложението да се впише като национален празник 24 май, вместо 3 март, ще преобърне каруцата.
Политическата криза не е приключила, въпреки че има правителство. И предложението за промяна в националните празници само може да предизвика повече нестабилност. Не е изключено в резултат на предизвиканите политически разправии да падне правителството. Дискусия по въпроса може да постави под съмнение останалите поправки в конституцията и да отвлече вниманието от тях.
Дали трябва да остане Трети март национален празник не е нещо, което може да се решава точно в този момент. Действията на Русия в сегашно време предизвикват силно неодобрение. Защитниците на Трети март в такава ситуация трудно ще излагат аргументи, същевременно всички поддръжници на Русия ще скочат да демагогстват патриотично. Ситуацията не позволява да се говори безпристрастно, че Трети март трябва да остане като продължение на традиция. Празнуван е при всякакви правителства в миналото, празнуван е и през Втората световна война, когато България е била съюзник на Хитлер.
Сега, по време на войната на Русия в Украйна, обсъждането на такъв въпрос само може да радикализира русофилски настроените и да докара нова вълна на политическа криза. Ще даде силен повод за обвинения от страна на президента, БСП, „Възраждане“ в парламента и медиите.
С внасянето на това предложение се вижда, че ПП заболя от болестите на ДБ. Новата партия на Асен Василев и Кирил Петков отначало се харесваше като по-умерена и прагматична, а не обсебена от идеи за лустрация, събаряне на Паметника на Съветската армия и др. Сега хората на ПП повтарят едно към едно същите тези, като на сектантите от ДБ. Така навремето беше създадена „Да България“, като нещо ново и необременено от тежненията на насипно десните. И започнаха атаки срещу тях, че цепят дясното и т. н., докато се обединиха със сектантите от ДСБ и бяха насочени „в правилната посока“. Такъв беше и случаят с Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. Сега се вижда, че част от насипното дясно определя посоката и на ПП. Те вече говорят като сектанти. И това ще им отреди третостепенна роля в бъдеще, постепенно от първа и втора политическа сила, ПП ще изпадат надолу, в прегръдка с ДБ.
Единственото, което ги крепи, е, че засега няма друга сериозна алтернатива на ГЕРБ и Борисов, освен ПП-ДБ. Нито „Възраждане“, нито БСП, още по-малко ИТН могат да претендират да съставят правителство.
След като направиха „сглобка“ с ГЕРБ за правителство, ПП си обезсмислиха името „Промяната“ и носят всички негативи, докато Борисов само печели.
ИТН също бяха се договорили да правят правителство с Борисов и ГЕРБ. Кандидат-премиерът Мария Габриел очакваше от ИТН да предложат министри. Но Борисов в последния момент предпочете ПП-ДБ, за да се скрие в „по-европейски одежди“ и стабилно мнозинство. ИТН като усетиха, веднага обявиха, че се оттеглят от преговори за правителство. И сега основният смисъл на политическата им дейност е да атакуват ПП.
При такава политическа ситуация да внасяш предложение за отмяна на Трети март като национален празник е лудост. И премиерът Денков, и депутатът Лорер кънтят на кухо по въпроса и само вдигат топката на Костадинов, Нинова и Слави Трифонов да им забият неспасяем удар.
Иван Бакалов