Двама са отведени заради пропуски на ГДПОБ, а третият – заради показана пристрастност
Трима от наблюдаващите прокурори по делото за източване на милиони покрай строителството на АМ „Хемус“ са отстранени. Това съобщи разследващият сайт bird.bg.
От Софийската градска прокуратура потвърдиха пред „Сега“, че по искане на защитата на обвинените по делото трима от петимата прокурори са отведени с постановление на Софийската апелативна прокуратура. Тримата прокурори са направили възражения срещу отвода пред Върховната касационна прокуратура, но и тя е потвърдила, че те не трябва да работят по „Хемусгейт“.
Двама са отведени заради процесуални пропуски на разследващите полицаи от ГДПОБ. Макар и грешките да не се пряко на прокурорите, те, като господари на процеса, е трябвало да проследят какво правят от ГДПОБ.
Третият е отведен заради реплики, които си е позволил по време на разпита на тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков, които издават пристрастност. Едната е, когато когато Рашков посочва по адрес на Бойко Борисов, че името му не е споменато от ключов свидетел по делото. „Нека е спокоен“, казва Рашков за Борисов. „Жалко“, отвръща прокурорът. След това прокурорът казва на Рашков: „Приемате, че Бойко Борисов е всесилен.“ А вътрешният министър му отговаря: „Не, но е добре информиран“.
В края на август прокуратурата съобщи, че разследването по делото, по което има 9 обвиняеми, вече е приключило. Започнало е предявяването на материалите по делото на деветимата обвиняеми и на защитниците им, гласеше лаконичното съобщение, в което не се споменават нито имена, нито суми. Деветимата са обвинени за ръководене и участие в организирана престъпна група, длъжностни присвоявания и пране на пари.
Разследването за източването на „Хемус“ беше образувано през ноември 2021 г.
Заради делото за източените милиони от строителството на АМ „Хемус“ се стигна до сблъсък между прокуратурата и МВР, докато начело на държавното обвинение беше Иван Гешев, а Бойко Рашков беше служебен вътрешен министър. Рашков дори два пъти беше привикан на разпит по делото заради негови изявления покрай аферата.
Държавното обвинение дори привлече към наказателна отговорност тогавашния шеф на ГДБОП, а сега вътрешен министър, Калин Стоянов за натиск върху магистрати. Според прокуратурата той си е позволил с „неподходящ тон“ да иска от наблюдаващите прокурори да разпитат обвиняемия Борислав Колев, който заявил, че е готов да съдейства срещу споразумение. В последствие делото срещу Стоянов беше прекратено.
Борислав Колев беше обвинен през декември 2021 г. за пране на 53 млн. лева от строителството на „Хемус“. Първоначално мъжът беше оставен в ареста, където е поискал да съдейства на разследването, като посочи имена. После Колев беше поставен под домашен арест и по-късно освободен срещу „подписка“, когато изтече максималното време, което законът допуска да стои в ареста.
След конфликта на наблюдаващите прокурори по делото „Хемус“ с разследващите полицаи от ГДБОП и техния началник Калин Стоянов, двама от тримата магистрати си направиха отводи. Те обаче не бяха приети от Софийската апелативна прокуратура.
Събраните доказателства по делото за пране на пари от строителството на АМ „Хемус“ сочат, че е налице добре организирана и планирана схема, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции. До това заключение достигна Софийският градски съд в едно от определенията си, свързани с разследването. „От наличните и проверени доказателства може да се направи извод за съпричастност на обвиняемия към престъплението. Не са налице нови доказателства, които да оборват този извод, дори са събрани още доказателства, че е налице добре организирана и планирана схема за пране на пари, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции“, определи съдът, решавайки за ареста на Колев.
Останалите обвиняеми са собственици на строителни фирми и хора, участвали в прехвърлянето на парите. Техните имена никога не са съобщавани официално от МВР и прокуратурата.
Източването на бюджетни средства е ставало през държавното дружество „Автомагистрали“, което формално се води строителят на пътища. То обаче работеше с различни частни фирми, избирани без ясни критерии и на тъмно. „Автомагистрали“ плаща на тези дружества авансово. В момента, в който парите отидат в сметките на частните дружества, те започват да се прехвърлят и в крайна сметка потъват в неизвестна посока.
МВР разкри, че 60 млн. лв., получени за Лот 5 на АМ „Хемус“, са изтеглени само за ден от банка без предварителна заявка, в сакове и чували. Според разследващите схемата е реализирана посредством буферно дружество, което е имало за цел да прекъсне връзката между търговското дружество, подписало договора за строителство, и крайните изпълнители на строително-монтажни работи. „Буферната фирма незабавно превеждала парите по сметки към създадени за целта кухи фирми, регистрирани на социално слаби и ниско грамотни лица, голяма част – криминално проявени за престъпления от общ характер“, съобщи тогава главният секретар на МВР Петър Тодоров.