Толкова често десните тестват верността на поддръжниците си, че накрая може да се докарат до съдбата на НДСВ
Колко хора помнят все още НДСВ? Партията, основана от Симеон Сакскобургготски, изригна като вулкан на политическата сцена пред 2001 г., когато разгроми на парламентарните избори ОДС на Иван Костов, като получи подкрепата на почти 2 милиона избиратели. НДСВ управлява страната през следващите 8 години в коалиционни правителства – първо с ДПС, а после с движението и с БСП. Резултатът – на изборите през 2009 г. избирателите на „царската партия“ се стопиха до 127 хиляди, а на последния парламентарен вот през април м.г. бяха по-малко от 7 хиляди.
Този упадък е хубав урок за политиците. Особено предвид на това, че политическите сили се „похабяват“ все по-бързо през последните няколко години.
Избирателите вече не се колебаят да зарежат веднага партиите,
които са ги разочаровали и да потърсят алтернативи. И тъй като изборите зачестиха, хората имат възможност редовно да местят вота си от една формация към друга, при това масово. А това довежда някои партии до бърз срив в резултатите – както се случи с ИТН, чийто електорат намаля 6 пъти (!) от 2021 г. до 2023 г.
Човек би очаквал, че подобни тенденции ще разтревожат политическите сили. Най-вече такива, които имат слаби партийни структури в страната, което страшно затруднява поддържането на голям и стабилен електорат. ПП-ДБ попадат точно в тази категория. Това се видя ясно на местните избори в края на 2023 г., когато десните получиха кметове в едва половин дузина общини в страната. Вярно, победиха в София и Варна, но така само доказаха, защо ги наричат „градска десница“. А останалата част от страната попадна в ръцете на ГЕРБ, БСП и ДПС.
За да се преодолее толкова неизгодно положение, една политическа сила се нуждае от дългосрочна стратегия, за да печели избори. Не изглежда ПП-ДБ да имат такава. Десницата не полага особени усилия да разшири влиянието си в страната, а се е хванала като удавник за сламка за сглобката с ГЕРБ и ДПС. И точно това я поставя
в огромната опасност да пропадне напълно
през следващите няколко години.
А усилията й всячески да съхрани сглобката изобщо не помагат това положение да се промени. Ето, например, подкрепата на ПП-ДБ за кандидатурата на Десислава Атанасова за конституционен съдия. Това беше откровено глупав ход, който може само да отврати избирателите на десницата. Атанасова е политик от ГЕРБ вече 15 години. Достатъчно дълго я гледаме в парламента, за да знаем, че няма нужните професионални качества за елитарна институция като Конституционния съд. Това доскоро беше проблем на Бойко Борисов, който я издигна. ПП-ДБ обаче го направиха и свой проблем, когато лидерите им се подписаха под номинацията на Атанасова – при това заедно с Борисов и с кандидат-лидера на ДПС Делян Пеевски!
Отгоре на всичко, десните позволиха на водачите на ГЕРБ и ДПС да се разпишат под собствената им кандидатура за конституционен съдия – на Борислав Белазелков. Е, за какво беше това? Не им стигаше, че компрометират себе си като застават зад Атанасова, но трябваше да опетнят и репутацията на кандидата си, като наредят зад гърба му политиците, които доскоро сочеха като лицата на статуквото. И всичкото това в името на опазването на сглобката – пардон, на диалога и консенсуса!
Изглежда обаче, че
ПП и ДБ са прекалено улисани да търсят дребните изгоди
от съюза с довчерашните си врагове, за да мислят за дълготрайните последици. Ето, сега покрай ротацията на властта предстои избор на следващия председател на Народното събрание. Десните тихичко се боричкат на кого да бъде номинацията – дали Никола Минчев (ПП) или Атанасов Атанасов (ДБ). Който и да бъде, трябва да получи подкрепата поне на ГЕРБ, за да заеме поста. А предвид спецификата на сглобката, където всички правят всичко заедно, в избора ще бъде привлечено и ДПС.
Какво излиза? Че бившите противници на десните – „партиите на статуквото“, както ги наричаха, ще имат последната дума у кого да отиде важният и авторитетен пост. Как се получи така, че ГЕРБ и ДПС взимат такива решения за ПП-ДБ? Ами, сготвиха ги. Десните си го знаят, но не изглежда да го взимат присърце (дори и когато ГЕРБ ги изнудва с разглобка, за да получи каквото иска). Защо? Толкова ли са уверени, че могат да запазят лоялността на симпатизантите си, след като така често и здраво я тестват?
А във въздуха вече се носи идеята за коалиционно споразумение с ГЕРБ. Случайно или не, това дойде от готвещия се за
председател на парламента Атанас Атанасов
От есента на миналата година той чука на вратите на Борисов и Пеевски, за да получи благоволението им за желаните от него рокади в спецслужбите. Те не му го дават, но той продължава да го чака, а вече и за гласовете на депутатите им, за да оглави Народното събрание. И междувременно говори, че няма нищо лошо да са разпише на хартия „фактическата коалиция“, както нарича сглобката. Значи десните са толкова омекнали към представата за сътрудничество със статуквото, че вече коалиция не им се струва мръсна дума, както преди. Даже не се свенят да приемат поздрави от украинския президент Володимир Зеленски заедно с Борисов и Пеевски, които преди обвиняваха, че са прокремълски настроени.
Десните избиратели обаче не са нито глухи, нито слепи, нито глупави. И цялата тази поредица от сделки (компромиси стана слаба дума) с политиците, които уж трябваше да сваляме, чегъртаме и подменяме, все повече ги отвращава. Те виждат колко здраво се споява десницата със статуквото и им става все по-трудно да преглъщат това в името на евроатлантическата ориентация и политическата стабилност. На предстоящите евроизбори ще разберем колко далеч са отблъснали ПП-ДБ своите поддръжници. И колко близо са до съдбата на рухналото НДСВ.
„Сега“