В безпрецедентно решение КЗК цитира „проблеми“ на холдинга и притеснения на ДАНС за националната сигурност, ако сделката за ЧЕЗ бъде одобрена

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проваля и втория опит на чешката ЧЕЗ да продаде активите си в България. Точно в ден, наситен с протести и вълнения около избора на нов главен прокурор, и непосредствено преди местните избори КЗК излезе с решение, че не разрешава „Еврохолд“ да е купувачът. Нещо повече, в мотивите за отказа си антимонополният регулатор хвърля тежки съмнения върху сделката и върху холдинга, позовавайки се на „тревоги“ на други държавни институции. КЗК цитира ДАНС и Комисията за финансов надзор, които се притесняват, че „Еврохолд“ имал проблеми с някои свои дъщерни дружества зад граница, а също и че холдингът нямал опит в енергийните дела. ДАНС дори намеква, че подобна сделка можела да застраши националната сигурност.

Подобни твърдения и внушения, при това в официален акт на държавна институция, са изключително тежки и биха могли да създадат огромни беди на компания, чиито акции се търгуват на борсата – какъвто е случаят с „Еврохолд“.

Категоричното и експресно „отсъждане“ на КЗК е изненадващо и защото само преди дни комисията обяви, че започва задълбочен анализ на проектосделката, за да провери дали няма да се създаде риск за конкуренцията. Подобни проучвания обикновено продължават със седмици, дори с месеци, но ето че регулаторът бързичко е стигнал до непреодолим проблем –  групата „Еврохолд“ имала голямо присъствие на пазара на застраховки в енергетиката и при покупка на активите на ЧЕЗ това щяло да създаде предимство за придобиваните дружества.

От „Еврохолд“ реагираха светкавично на новината за отказа – не без доза горчива ирония. „Компанията уважава преценката на регулатора да не разреши сделката и вярва, че тя е взета след внимателна и задълбочена дисекция. Като публична компания с голям брой международни и институционални инвеститори „Еврохолд“ ще изчака решението на надзорния съвет за по-нататъшните стъпки по сделката и за развитието на инвестиционната си стратегия в енергийния сектор“, се посочва в съобщение до медиите.

КЗК за втори път отхвърля кандидат-купувача, избран от ЧЕЗ. Предишният неуспех бе с „Инерком“ на Гинка Върбакова. КЗК обяви, че е против сделката, защото Върбакова притежава няколко фотоволтаика, които, добавени към активите на ЧЕЗ, щели да застрашат конкуренцията. Върбакова още си търси правата в съда след отказа на КЗК, но междувременно чехите решиха да потърсят друг купувач. Сега обаче е пред провал и сделката им с „Еврохолд“.

Още преди дни от ЧЕЗ обявиха, че ако отново българската държава им направи обструкции, те ще се откажат да продават дружествата си у нас и ще продължат да работят както досега.

В решението на КЗК за отказа се казва дословно:  „ДАНС посочва, че разполага с информация по отношение на „Еврохолд България“ АД, постъпила с междинен доклад от Комисия за финансов надзор от юни 2019 г. във връзка с продължаваща проверка. Докладът е изготвен в съответствие с упражнявани от КФН надзорни функции, свързани с борсово търгуваното дружеството „Еврохолд България“ АД и дружествата в холдинговата структура, извършващи дейност по застраховане и предоставяне на услуги по инвестиционно посредничество“.

„Налична е също така информация относно проблеми с дейността на дъщерни дружества на „Еврохолд България“ в Гърция и Румъния. Казусът в Гърция касае трикратен отказ на Гръцката централна банка да разреши на застрахователна компания от холдинга да закупи гръцката Credit Agricole, действаща в областта на животозастраховането. По отношение на случая в Румъния се посочва, че през 2018 г. дъщерното дружество на Еврохолд „Евроинс Румъния“ заедно с още осем компании е глобено със сума над 50 млн. евро за установено от Румънския антимонополен орган нарушение на националните и европейските антитръстови правила. Нарушението се изразява в координиране на пазарното поведение на тези дружества с цел нарастване стойността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

„ДАНС изразява становище, че дестабилизацията, ограничаването или спирането на производството и преноса на електроенергия застрашава енергийната сигурност и създава предпоставки за заплаха за националната сигурност на страната. От важно значение е недопускането на деструктивно въздействие върху елементи от енергийната система при евентуална смяна на собствеността на дружествата на ЧЕЗ в България, както и промяна във функциите и дейността на дружества – обект по сделката.

Асен Христов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *