Ердоган договори нова сделка с Путин в Сочи
В деня, в който изтече договореният със Вашингтон срок от 120 часа за спиране на огъня на територията на Северна Сирия, където Турция провежда своята военна операция „Извор на мира“, Реджеп Ердоган разговаря в Сочи с Владимир Путин. Тази среща на 22 октомври бе следена с повишено внимание по цял свят. Тя се предхождаше от разговори в Анкара между вицепрезидента на САЩ Майкъл Пенс и държавния секретар Майк Помпео, както и от телефонен разговор между президентите Макрон и Путин в навечерието й.
Ердоган прие Пенс и Помпео в резиденцията си и постигнатото след 4 часа разговори споразумение включваше както спиране на турската военна операция в Северна Сирия за 120 ч, така и изтегляне в този срок на частите на военните организации на сирийските кюрди (YPG и PYD) от създаваната „зона за сигурност“ по границата между Турция и Сирия. Приело се е, че след изтеглянето в определения срок на кюрдските сили, наричани терористи от Анкара, турските военни ще напуснат заетата от тях сирийска територия между Тел-абият и Рас-ал-Айн. От своя страна САЩ са обещали да отменят наложени на Анкара санкции заради турската операция „Извор на мира“.
В същото време сирийската армия, подкрепена от руски сили, зае позиции в Мембидж и Кобани, които бяха под контрола на кюрдите. Така се оказа, че в един тесен регион се намират руски, сирийски, турски и американски военни. Обстоятелствата принудиха Анкара да се съобразява и с Русия, и дори с „режима на Асад“, както продължават да го наричат в Турция.
Стигна се до ситуация, при която сирийските кюрди се принудиха да потърсят подкрепата на Дамаск и Москва, за да отстояват позиции и своята квази държава Рожава в Северна Сирия, след като Вашингтон даде „зелена светлина“ на „Извор на мира“. Не бива да се забравя, че в Москва действа тяхно представителство.
Думи като „забиха ни нож в гърба“, както се изразиха лидерите на сирийските кюрди, за съюзник като САЩ не вършат работа. Геополитическите играчи се съобразяват само със собствените си интереси. На този етап от събитията в Северна Сирия сирийската армия на Башар Асад стигна до турската граница, където руски сили стоят между нея и турски военни. Създаде се нова ситуация. Дали Вашингтон е целял създаване на положение, при което турски сили са на косъм от военни действия срещу сирийци, подкрепяни от Русия, може само да се гадае. Важното е, че Анкара се нуждаеше спешно от съгласуване с Москва, даже от ново споразумение с Путин относно Сирия. Редица турски наблюдатели обобщиха случващото се с „Турция ще трябва да следва една много балансирана политика между Русия и САЩ“.
Според Дмитрий Песков, говорител на президента Путин, „решението докога турските сили ще останат в Сирия е право на сирийското правителство, не е на Русия“. От своя страна президентът Асад вече обяви, че няма да допусне Турция да „присвоява богати на зърно и петрол сирийски територии, което е нейна цел“. А след договорките между Путин и Едроган в Сочи той незабавно благодари на Русия и президента й за постигнатото.
Всъщност след срещата на „четири очи“, продължила повече от 6 часа, стана ясно че Турция спира операцията, сирийските граничари ще се върнат на границата с Турция, руски и сирийски сили ще изведат кюрдите от 30-километровата зона, поискана от Турция, войските на войските на YPG ще напуснат Мембидж и Тел Рифат, ще се действа за доброволното завръщане на бежанци в района. Т.е. САЩ станаха излишни. Всичко се реши без тях, което е и основният резултат от срещата.
Доказа се, че без Русия няма как да се реши нито един проблем в Близкия изток, не само в Сирия. И неслучайно в „Уолстрийт Джърнъл“ пишат, че „Путин е новият цар на Сирия“. Допълва го Си Ен Ен: „Споразумяха се за Сирия, най-големият губещ са САЩ“ и поясняват, че след тези 10 точки от споразумението между Путин и Ердоган Вашингтон няма място в определяне бъдещето на Сирия. „Ню Йорк Таймс“ пише, че „Ердоган е получил всичко, което е искал, на цената да споделя контрола в региона заедно с Асад, когото не признава“. От Лондон „Файненшъл Таймс“ пише, че „Путин се опитва да въздейства на Ердоган за Сирия и след Сочи Русия е станала значителна сила в Сирия като влияе на турската операция там“. А Аарон Щейн, директор на Институт по външна политика във Филаделфия, пише, че „тази договорка има резултат да оправдае войната на Турция в Сирия, но цената е да се признае Асад. Ердоган е бил изправен пред избор ПКК или Асад. Избрал е Асад“.
Да, пред опасенията от създаване на независим Сирийски Кюрдистан Анкара няма как да не се споразумее с Асад. А Русия да остане с ореола на добър медиатор, т.е. посредник в регион, който се слави като терен за сделки, търговия и надцакване в името на Аллах и собствени интереси. Дали ще са шиитски или сунитски, важното е да не се хващат за гушите, че народите се умориха от войни. Не е случайно, че и президентът Доналд Тръмп често отстоява подобни позиции. А дали турският външен министър Чавушоглу е прав, когато казва, че „Сирия няма сили да прилага споразумението от Адана и ние нямаме директни връзки с Асад“, времето ще покаже.