Търговците предлагаха храни и напитки с доста високи надценки в подножието на Паметника на свободата
5 лева удари цената на кюфтетата и кебапчетата, които се разграбваха като топъл хляб в подножието на Паметника на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Още преди изгрев слънце монументът бе пълен с патриотично настроени българи. Хората изкачваха върха през целия празничен ден.
Търговците се бяха погрижили за бързата си печалба, като предлагаха храни и напитки с доста високи надценки. Продаваха се също знамена, магнити и всевъзможни сувенири, както и картички с изглед към Шипка.
Хиляди се стекоха на върха, развявайки български и руски знамена за церемонията по случай 146 години от Освобождението на България. Присъствието на знамената на Русия тази година бе осезаемо. Буквално всяко второ знаме бе руско. Мнозина бяха избрали да дойдат с народни носии, други пък с военни униформи. Имаше и хора с тениски СССР и шапки със сърп и чук.
Полицията не спираше никого. Униформените обясниха за „Телеграф“, че няма разпореждане да забраняват на хората да развяват руски знамена. Въпреки това при пристигането на официалните лица няколко човека бяха арестувани.
Освен мощни освирквания и викове „Оставка“, отправени към председателя на Народното събрание Росен Желязков, имаше и по-буйни родолюбци, които хвърлиха шишета от минерална вода по преминаващата делегация и това наложи задържането им. Въпреки че имаше строги проверки на изграден КПП при стълбите, водещи към паметника, а от полицията бяха категорични, че има забрана за партийни байраци, такива също масово се виждаха, главно на „Възраждане“ и ВМРО. На фона на освиркванията към председателя на парламента президентът Румен Радев бе бурно аплодиран.
Измежду бурното настроение на множеството една девойка каза „да“ на своя любим. Двамата бяха облечени в народни носии от кюстендилския край. С тях имаше още няколко младежи, които обясниха, че са фолклорна формация от Сапарева баня. От другия край на паметника пък се изви голямо кръшно българско хоро, разбира се, в съпровод на рефрена „Бяла роза“.
Пяха се още църковни песнопения, военни маршове и патриотични песни. Оказа се, че на върха са се изкачили и няколко хора от различни читалища в страната, а децата от тях припяваха в един глас с големите. Най-обединени на паметника бяха българите, щом военният оркестър засвири националния химн. Тогава всички запяха с пълни гърла, а ехото им отекваше далеч в Балкана.
„Идваме тук всяка година, защото обичаме България и сме патриоти. Не искаме война, а мир. Но не може да се отрича историята и че Русия ни е освободила от турско робство. Ние сме българи и защитаваме българщината“, коментира за „Телеграф“ млад мъж, облякъл национална носия. Друг по-възрастен допълни – „Не бива да разделят народа политиците. Не бива да делят хората и да спорят кой е истинският празник на България“.
Проходът Шипка бе затворен за автомобили, а до първите блокади от полиция водеха пълни задръствания, достигащи до над 15 км. Километрични опашки не позволиха на много българи да достигнат Паметника на свободата.
Проходът изцяло запълни капацитета си и се наложи да бъде затворен. След като паркираха автомобилите си, хората продължаваха пеша по алтернативен маршрут. Към паметника някои предпочетоха да тръгнат по екопътеката зад Руската църква, която е с дължина около 3,5 км.
Президентът Румен Радев призова народа за единение в словото си от връх Шипка. „3 март е нашата памет и преклонение пред саможертвата на поколения българи, съхранили искрата на надеждата и борбата в дългата зима на робството – каза Радев. – Няма да забравим, че проповедниците на нихилизма и разделението отстъпиха пред силата на Трети март не от съвест, не от уважение към историята, не от почит към костите на предците ни, а единствено благодарение на категоричната решителност на мнозинството българи“, подчерта държавният глава.
Председателят на Народното събрание Росен Желязков пък заяви, че българите трябва да се гордеят, че са отвоювали свободата и независимостта си. „Няма друго място, което така символно да олицетворява националната гордост, националния идеал, жертвоготовността на българите да жертват живота си за освобождението на нашето отечество, от този връх“, каза Желязков.