В ранния следобед на 29 юли 2023 г. прочутият лондонски площад „Пикадили“ и булевардите, които водят към него, почерняха. Десетки хиляди мюсюлмани – мъже, жени и деца, облечени от главата до петите в черно и в ръка с корана, манифестираха в памет на известен мюсюлмански светец.
Особено пълноводна бе човешката река по емблематичната за английската столица „Риджънт Стрийт“, по която огромните талази от навъсени и припяващи мрачни религиозни химни хора прииждаха до вечерта. Мнозинството от бутиците и луксозните магазини по известния булевард спуснаха кепенци, любопитните зяпачи по тротоарите отначало бяха доста, но постепенно се изпариха. Малцина обаче останаха да гледат изумени направо страшничкото шествие, но от масите зад големите витрини на малкото останали незатворени кафенета. И добре, че щом човек вдигнеше глава от точещото се като на погребална процесия множество, очите му се изпълваха от великолепието на аристократични сгради в неокласически стил покрай прочутата улица. Иначе като нищо щеше да си помисли, че съдбата го е телепортирала за нула време примерно в Техеран, Кайро, Багдад или друг голям град, където ислямът е всемогъщ и подобни „черни морета“ не са рядкост. Но всичко това да се случи в Лондон, да се съберат на едно място според полицията към четирийсет хиляди мюсюлмани, а според организаторите на шествието поне двойно повече, на 29 юли миналата година изглеждаше прекалено, нереално, истински анахронизъм.
Така бе за обикновения и непредубеден гост на столицата на Великобритания, разбира се. За политиците в страната обаче нашествието на исляма изглежда отдавна не е новост, но те започнаха да говорят за него открито едва след терористичната акция на Хамас на 7 октомври 2023 г. и ответната брутална реакция на Израел подпалиха Близкия Изток и нажежиха до червено обстановката в западноевропейските държави със засилено присъствие на мюсюлмани. Като бившата министърката на вътрешните работи на Великобритания Сюела Брейвърман, изгонена от кабинета от премиера Руши Сунак заради търкания покрай мигрантското нашествие на Острова, заяви на всеослушание, че ислямистите вече контролират Обединеното кралство.
Да, точно това каза неотдавна видната представителка на управляващата консервативна партия и депутатка пред в. „Дейли Телеграф“: „Ислямистите сега управляват Обединеното кралство, те упражняват своето влияние във всички области на обществено-икономическия живот!“.
Политическите наблюдатели в Лондон и в големите столици на Западна Европа веднага обявиха, че изказването на Сюела Брейвърман на практика показва безизходицата на налагания от години и широко рекламиран британски мултикултурен модел за съжителство на различни етноси и е провал на стратегията на политическия елит на страната за интеграция на имигрантите без асимилация. Като атаката на Хамас срещу Израел според коментаторите не само е станала повод да бъде разкрит безкомпромисният фалит на този модел, но е довела до появата на явления, които илюстрират нарастващата агресивност на ислямския екстремизъм във великата държава.
Примери за това напоследък – много, но най-показателно е случилото се в британския парламент след поредица от предупреждения към негови членове от радикални ислямисти направо в джихадистки стил. Ами няколко депутати напуснаха постовете си, други пък обявиха, че няма да участват в следващите избори, след като едните и другите получиха смъртни заплахи или пък в техните избирателни райони бяха организирани масови протестни акции срещу депутатския им мандат. Причината? Ами отказали да подпишат декларация-призив за прекратяването на пожара в ивицата Газа и осъждането на Израел.
В същото време сред парламентаристите неистово оживя и споменът за убийството през 2021 г. от ислямски терорист на консервативния депутат Дейвид Еймъс. Та явно под знака на плъзналия страх председателят на Камарата на общините Линдзи Хойл промени процедурите в британския парламент с една единствена цел – да бъде гарантирана безопасността на народните избраници. Какви точно са тези процедурни и предпазни мерки не е от кой знае какво значение – важното в случая е това, че сплашването и страхът принудиха западната политическа система в лицето на най-старата в света парламентарна уредба да промени коренно начина, по който работи.
Няма начин, след като от 7 октомври насам десетки хиляди хора редовно протестират пред министерства и парламента в Уестминстър срещу военните операции на Израел в Газа, като някои демонстранти дори призовават за „безнаказано насилие“ срещу евреите. И според доста медии лондонската полиция проявява любопитна и неоправдана толерантност към тези манифестации и лозунгите, които се издигат там.
В същото време под натиска на екстремистки групи бяха отменени публичните прояви в подкрепа на Израел, особено след като неотдавна жертва на подобна инициатива стана известният философ Дъглас Мъри.
В парламента, по улиците, в местната власт и в публичното пространство епизодите на ислямска нетолерантност и агресивност наистина показват, че британският мултикултурен модел вече не работи. И може би за това, според не един и двама западни коментатори, Обединеното кралство отдавна е оставило нещата на самотек, като позволява демонстративното изразяване на съответната културна и религиозна идентичност в обществото, в училище или в обществените служби. Като понякога властите стигат много далеч и направо поощряват прилагането в определени квартали на шериата или уреждащото всички аспекти на живота ислямско право.
Закономерен е въпросът какво трябва да направи политическата класа, за да се справи с тази не съвсем лицеприятна ситуация? „Дейли Телеграф“, „Таймс“ „Стандарт“ и други лондонски всекидневници намекнаха, че политическият елит трудно ще реши проблема, тъй като е неспособен да се изправи пред реалността. Ами Консервативната партия е разделена – тя е изключила един от заместник-шефовете си, който се осмелил да критикува сговорчивата политика на кмета на Лондон към радикалните ислямисти. Лейбъристката партия, която като нищо може да спечели следващите избори, пък е уязвима, тъй като за да реши трудния въпрос, тя трябва да се изправи срещу значителна част от нейния електорат от мюсюлмански произход. Популистите на Найджъл Фарадж могат да се възползва от малодушието на консерватори и лейбъристи на следващите избори, но само толкова. Следователно слабостта на двете основни политически партии само ще поддържа още известно време илюзията за успеха на мултикултурализма, докато той окончателно се срути и ислямът вземе своето в Обединеното кралство.
В интерес на истината британците вече са се противопоставяли успешно на подобни трудности. През 80-те и 90-те години на миналия век те се изправиха мощно срещу терористичните атаки на ИРА – Ирландската републиканска армия, и я принудиха да свие знамената. Но ги водеше легендата на консервативната политика Маргарет Тачър. Която за съжаление сега липсва не само на жителите на Обединеното кралство.
trud.bg