За пореден път вместо реформа във възнагражденията на чиновниците се стигна до разпределяне на милиони левове на калпак. Новият модел на заплащане в администрацията, от който се очакваше да отстрани диспропорциите между бедни и богати министерства и агенции, всъщност се оказа вдигане с твърда сума на абсолютно всички заплати. Рязко се увеличават и минималните заплати, отново за всички нива в администрацията. Новият модел за пореден път отказва да се занимава с голямо разходно перо за персонал – наличните средства за допълнително материално стимулиране.
Това става ясно от одобреното от правителството постановление за разпределяне на близо 270 млн. лв. за заплати на чиновниците. Парите бяха отпуснати в държавния бюджет с категорично изискване с тях да бъдат отстранени трупани с години диспропорции, но от постановлението става ясно, че задачата се е оказала непосилна.
Одобреният от министрите в оставка модел предвижда да бъдат вдигнати възнагражденията на абсолютно всички служители, които са били обект на анализ, от общо 304 администрации – министерства, агенции, комисии, областни администрации и т. н. Индивидуалните заплати на тези чиновници се вдигат с твърда сума – от 200 лв. за най-ниското ниво (изпълнител) до 300 лв. за ръководно ниво 2 (главен секретар в министерство). Така се увеличават индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители, независимо дали работят в бедна или богата структура и има ли диспропорция в бюджета на съответната администрация за заплати или не.
Вдигат се рязко и минималните възнаграждения за всички нива в администрацията. За шестте най-ниски нива от 933 то става 1400 лв. – тук попадат стажанти, сътрудници и изпълнители без опит. Минималната заплата за най-високото експертно ниво – съветник в дирекция „Правна“ на МС, от 933 лв. става на 2100 лв. Най-ниското минимално възнаграждение за главен секретар на министерство става 2500 лв. При най-ниските изпълнителски нива се вдигат и максималните заплати.
Вдигането на тези минимални нива е по-свързано с основната цел на задачата – справедливост, защото при служители, които не могат да достигнат новия минимум с одобреното твърдо увеличение от 200 до 300 лв., ще получат повече. Новите минимуми премахват и съществуващи абсурдно ниски нива на възнагражденията, които нямат нищо общо с реалните заплати, а само създават изкуствено ниска долна граница.
От вдигането на минималните заплати и необходимостта да получат по-висока твърда добавка за достигането им ще се възползват 8377 служители, за някои от които увеличението може да достигне реално до 98% спрямо получаваното в момента. Авторите на анализа не представят разчет, който да покаже какъв финансов ресурс ще се разпредели по формулата с твърдата сума и какъв допълнителен ефект идва от въведените нови минимуми, които ще се усетят от най-ниско платените служители.
Целият този модел има почти няма нищо общо с представения преди него анализ за големите диспропорции в държавната администрация. Самият отказ да се изследва делът от целия бюджет на конкретните администрации, който отива за допълнително материално стимулиране, е много сериозен компромис. В анализа по тази тема, готвен от администрацията на Министерския съвет, се обяснява, че тези данни следва да бъдат изследвани от финансовото министерство.
Разходите за ДМС не могат да надхвърлят 30% от разходите за възнаграждения и осигуровки, но в едни министерства и агенции има пари за бонуси, в други – не. Натрупани са и много сериозни исторически диспропорции с безпринципно вдигане на индивидуалните основни месечни заплати в отделни министерства.
Това се признава в прав текст в анализа на МС, че от началото на 2020 г. до края на 2023 г. съответните правителства са приели 89 постановления за увеличаване на разходите за заплати в държавната администрация на обща стойност 947,7 млн. лв. Дори и на места да е помогнало за преодоляване на съществуващи дисбаланси, всички тези решения без отчитане на общия модел на заплащане водят до нови диспропорции, признава администрацията на МС.