Година и половина след създаването си обединението „Демократична България“ дава поводи за повече въпроси, отколкото отговори. След три преминали избора е време за анализ. Детският период на „Да, България“ премина и извиненията вече не вървят. А големият извод отново е тъжен за прогресивно мислещите „десни“ хора в България. Към момента изглежда, че ако на това обединение възлагат надеждите си, то ситуацията им е по-скоро безнадеждна.
Фактите – резултат, недостатъчен за парламентарно представяне на изборите през 2017 г., един евродепутат, вкаран на косъм през миналата година и чутовен провал на местните избори с апотеоз София.
Основното подозрение, което може да се отправи към „Демократична България“ е, че това е обединение, контролирано и работещо в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ. Защото основното, което то постига, е да размива иначе силната „дясна“ енергия в България и така да няма реална опасност за промяна на властта.
Защо са съмненията спрямо връзки с Бойко Борисов? От периода на създаването си досега „Демократична България“ в лицето на лидерите Христо Иванов и Атанас Атанасов, говорят изключително безобидно политически , не критикуват запомнящо се, методично Бойко Борисов и ГЕРБ, и по никакъв начин не демонстрират капацитет и желание да са реална алтернатива на управляващите. Въпросът е не могат или не искат. Познавайки интелекта и на Иванов, и на Атанасов, изглежда, че е по-скоро второто.
И всичко това някак щеше да се случва по-скоро незабелязано, ако не беше въпиющата глупост на местните избори в София. Която беше най-голямото доказателство, че има нещо гнило в „Демократична България“. И всичко води към това, че си имаме легитимирана патерица на ГЕРБ.
Да се представяш като опозиция и в момент, в който ГЕРБ е разклатен от редица скандали, от напускането на майстора на изборите Цветан Цветанов, и да издигнеш като алтернатива… Борислав Игнатов, е всичко друго, но не и реално желание за печелене на избори. Избори, които можеше да са началото на края, за управлението на ГЕРБ и всичко да тръгне от столицата. Вместо това станаха началото на края на поредните „сини“ надежди.
Говорейки за алтернатива, няма как да не се намеси името на Борис Бонев. Човек, притежаващ всичко, което Борислав Игнатов няма. Но останал независим, без подкрепа от „десните“.
Бонев каза, че „10 години ЕС толерира мутренското управление на Бойко Борисов и ГЕРБ“. Кога ли ще чуем подобно нещо от „Демократична България“, вместо успиващи приказки за лека нощ? Но не, те бяха заети да издигнат кандидат, който спечели сходен брой гласове с незапомнения от никого Вили Лилков преди 4 години!
Странно е, когато цяла България знае за традиционните безумни цепения на вота на „десните“ в София, от „Демократична България“ да направят точно това. Позорно е, че от хора, гравитиращи около обединението, масово обвиняват Борис Бонев за резултата си. Фактите – Борис Бонев се занимава с проблемите на София от поне 10 години, официално. Кандидатурата му беше първата издигната на тези избори. И оттук нататък Христо Иванов и Атанас Атанасов трябва да отговорят адекватно на следните въпроси или да освобождават час по-скоро „дясното“ и съзнанието на немалко хора, които им вярват.
Защо „Демократична България“ не подкрепи Борис Бонев за кмет на София?
Уплашиха ли се в „Демократична България“ от това, че Борис Бонев и „Спаси София“ бяха най-яростните критици на Йорданка Фандъкова през последните години?
Защо „Демократична България“ няма подготвени кадри, та се налага да бъде издиган човек с харизмата на фикус за кандидат в най-важния вот на град с традиционен „десен“ потенциал? Човек, чийто провал предрекохме отдавна.
Защо при положение, че очевидно това обединение е толкова бедно откъм човешки ресурс, за кмет на София не се кандидатира някой от лидерите му?
Защо бе допуснато Мая Манолова да е на балотаж в София, при положение, че общата стойност на гласовете на Борислав Игнатов и Борис Бонев е близък до нейния резултат? При положение, че ефектът от разделянето на гласовете в София е ясен и на малките деца.
Радан Кънев ли беше единственият подготвен кадър на „Демократична България“?
Защо „Демократична България“ се държи като секта, която изхвърля инакомислещите, подкрепя само строго партийни лица и няма модерността, за която се претендира?
Каква е основната политическа цел на „Демократична България“?
За кого работи „Демократична България“?
Васил Хаджийски