Досега нито едно престъпление, оповестено в разпространен публично запис, не е наказано
„Това е простъпка. Те бързо трябва да влязат в затвора, затова е много спешен този Наказателен кодекс, много. Жал ми е за вас как ще ги интерпретирате“, каза пред актива на ГЕРБ Бойко Борисов за разпространения от сайта „Афера“ аудиозапис на разговор, в който участват Асен Василев, Кирил Петков и Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“, направен преди парламентарни избори през 2023 г.
Борисов явно не осъзнава
иронията на съдбата точно той да критикува за подобни записи.
Защото именно той фигурира в няколко подобни записа, изтекли в публичното пространство. И ако ще се прилагат подобни критерии, то първо трябва да се почне от него. Именно безхаберието на прокуратурата позволява години наред опонентите да се притискат или дискредитират със законни или незаконни записи. Резултатът, независимо че често става въпрос за сериозни престъпления, е един и същ – след време всичко се замазва и смачква. До следващия запис.
Така в началото на 2011 г. вестник „Галерия“ пусна аудиозапис на тогавашния премиер Бойко Борисов с шефа на митниците Ваньо Танов, в който той нарежда да се спре митническа проверка в пивоварна „Леденика“ на Михаил Михов, известен като Мишо Бирата. Избухна политически скандал, цялата опозиция нападна премиера. От ГЕРБ опонираха, че с въпросните записи Алексей Петров си отмъщава заради ареста си като глава на българския „Октопод“. Борисов бе категоричен, че записите са манипулирани и че той е
жертва на чудовищен заговор, организиран от Държавна сигурност
или от търговците на горива.
Година по-късно прокуратурата обяви, че според експертизата става дума за презапис от истински, на практика неманипулирани записи от телефонно подслушване, разрешено по закона за специалните разузнавателни средства и изпълнено от техническата служба на МВР. Борисов първо си замълча. После призна, че всичко, което се чува, го е казал с изключение на някаква много здрава ругатня, която отправил спрямо президента Георги Първанов. „Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия и с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голяма ругатня по линия на президента и я нямаше в записа. Щото от това става ясно, че той ми се е обадил, аз този Мишо Бирата не го познавам, той си беше на Първанов приятел, на Румен Петков. Но нямаше как да не реагирам, след като президентът ми се обади и ме помоли… Но съм си такъв, всеки има своите грешки, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол“, каза Борисов, който никога не е разбирал, че законът третира изпълнението на подобни „молби“ като престъпление.
Накрая се оплака, че само той е пострадал от записа. Колкото и да се опитва да влезе в ролята на многострадална Геновева, истината е, че във записа става дума за сериозни престъпления – за премиер, който признава, че е спрял митническа проверка на предприятие с отнет лиценз, което е хванато да работи и след това. Във всяка друга страна това би имало последици, но не и в България.
Прокуратурата изобщо не видя проблем
Ситуацията не се промени, дори след като тогавашният депутат от НДСВ Минчо Спасов подаде сигнал и поиска прокуратурата да образува дело за престъпление по служба. Прокуратурата отказа, защото признанието на Борисов „изразявало самокритичност към определено поведение“, а това не било „доказателство по смисъла на НПК“. Този отказ бе потвърден и от Апелативната прокуратура.
Нищо не излезе и от твърденията на прокуратурата, че са установени един служител в ДОТО-Добрич и друг в ДАНС, които са изнесли информацията от въпросните СРС-та. Те не само не са наказани, но срещу тях дори нямаше досъдебно производство, макар че също става дума за сериозно нарушение на закона.
Появи се и убийственият доклад на парламентарната подкомисия по контрола на СРС-тата, в който бе констатирано, че Танов е подслушван по сигнал с най-ниска степен на достоверност при липсващи гаранции за законност. Установено бе, че оперативните работници са филтрирали информацията към прокуратурата, но пък напълно незаконно са докладвали на висши началници в МВР. Нещо повече – според прокуратурата разговорът между Борисов и Танов й бил докладван като „проведен разговор между Ваньо Танов с непознато лице, мъж, на служебна тема във връзка с лице, наречено Мишо Бирата“.
Няколко месеца след появата на записите почина един от главните герои – 47-годишният Михаил Михов. В края на март 2011 г. тялото му бе открито в стая в хотел в Правец. Само за няколко часа полицията излезе със заключението, че става дума за естествена смърт, причинена от остра сърдечна недостатъчност. Оттогава периодично се появява някой, който твърди, че става дума за убийство. Но и тук прокуратурата замаза всичко.
Държавното обвинение не се впечатли и от други записи на Ваньо Танов – как се осуетяват проверки на фирми, как се назначават шефове в митниците, как Борисов кара шефа на столичната митница да върне на старото и по-доходно място приятеля му съотборник по футбол Вучката и т.н.
Прокуратурата зае позата на щраус и през 2020 г., когато в сайта „Афера“ беше пуснат аудиозапис, на който се чуваше Борисов да казва, че е наредил на държавни органи да ударят частна фирма, да се хвали, че е предварително уведомен, че на бившия зам. министър на икономиката Александър Манолев ще бъде повдигнато обвинение, да заплашва, че ще „изгори“ депутата от БСП Елена Йончева, да сипе вулгарни думи за председателката на НС Цвета Караянчева. Очевидно бе, че записът е направен в неформална среда, а авторът му е бил в тесния кръг около Борисов. В него ясно си личеше как има срастване на изпълнителната със съдебната власт и че Борисов е незаобиколим фактор в бизнеса. „Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд”, на тоя да му размажат физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно!“, нареждаше по телефона тогавашният премиер.
Няколко дни по-късно Борисов свика драматична пресконференция, на която зад гърба му застана цялото ръководство на ГЕРБ. Там премиерът призна, че аудиозаписът е автентичен, но манипулиран.
Нито самопризнанието на Борисов, нито сигналът, подаден от председателя на „Демократична България“ Христо Иванов, впечатлиха прокуратурата. Тя набързо образува и прекрати проверката, защото наблюдаващият прокурор е стигнал до извод, че няма достатъчно данни, въз основа на които да се направи основателно предположение за извършено престъпление.
„Това постановление е
класически пример за замазване.
Като се започне с това, че прокуратурата всъщност не е проверила дали говори Борисов. Това щеше да е смешно, ако не беше трагично. Две международни експертизи междувременно доказаха, че това е гласът на Борисов, но нашата прокуратура не се интересува от това говори ли премиерът“, коментира тогава Иванов. И добави, че прокуратурата е разпитала само хората, които биха били обект на разследване, без да си направи труда да събере странични данни.
Президентът Радев също си чу гласа в изтекъл запис
При това в неговия случай източник бе самата прокуратура. Тя разпространи запис от приложени СРС срещу тогавашния командир на Военновъздушните сили (ВВС) Цанко Стойков. Записът е направен от ДАНС, а разследването е за престъпен сговор. Шефът на ВВС и президентът обсъждат проверката на антикорупционната комисия заради съпругата на държавния глава – Десислава Радева, която месеци по-рано приключва със заключение, че няма конфликт на интереси.
В сигнала до КПКОНПИ се казваше, че Радев се е облагодетелствал, когато през 2014 г. е назначил сегашната си съпруга Десислава на два щата във ВВС, въпреки че постът на експерт „Връзки с обществеността“ трябвало да се заема от военизирано, а не от цивилно лице, каквато е била Радева (тогава Генчева). Записаният разговор на ген.-майор Цанко Стойков с президента Радев е от време, в което КПКОНПИ още е събирала информация за проверката за конфликт на интереси. В него Стойков отваря темата: „А от КОНПИ тука почнаха да пристигат едни документи заливащи. Аз дocтa държах… положението и нищо не пращах… Аз съм дал указания к’вот мож’ да не пращаме, няма да го пращам“. При тези реплики президентът отговаря едносрично с „да“ и „мъ-хъ“, а след това пита за какво точно става дума. Стойков му обяснява, че е за проверката на Радева и писмата идват от зам.-председателя на КПКОНПИ Антон Славчев. „Добре, а, айде, а, ще ти се обади там, а, Митко или Христозов да ме държиш в течение. Знам ги. Tвa са абсолютни простотии. Знам ги отдавна“, казва след това Радев.
Прокуратурата публикува още два разговора на шефа на ВВС с негови подчинени, в които отново се обсъжда проверката на Радева и събираните документи, които трябва да се представят на антикорупционната комисия. В следващ разговор служител обяснява, че всичко е наред и „не е страшно“.
„Анализът на проведените телефонни разговори разкрива, че същите са по повод вероятно извършвана проверка от КПКОНПИ по отношение на г-жа Десислава Радева. Наблюдаващите прокурори считат, че може да се приеме във висока степен на достоверност предположението, че пълното извършване на тази проверка на КПКОНПИ е била осуетена поради укриване на документи“, обявиха тогава от прокуратурата. Тя твърди, че са констатирани данни и доказателства „за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му“.
Делото бе водено от специализирната прокуратура и на 23 януари 2020 г. бе спряно заради наказателната неприкосновеност на държавния глава, а главният прокурор по онова време Иван Гешев дори попита Конституционния съд за границите на имунитета на президента.
„За съжаление, прокуратурата девалвира две важни за опазването на държавността понятия – „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, като ги употреби като медийна сензация в запитването си до КС, а в последствие ги мотивира със записи, в които всички внушения се самоопровергаха“, заяви по онова време президентът.
Едва ли някой е учуден, че
след голямата шумотевица от цялата история не излезе нищо.
Последната година е белязана със записи, свързани с „Продължаваме Промяната“. Първо се появи т.нар. „Рудигейт“, при който тогавашният все още депутат от ПП-ДБ Радостин Василев представи пред медиите кратка компилация от запис, направен на заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ през май 2023 г. На него се чуват водещите фигури на ПП, които обсъждат как да съгласуват кадрови смени по върховете на спецслужбите с чуждестранни посолства и разсъждават по схема, чрез която водачът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов да запази депутатския си имунитет, ако главният прокурор Иван Гешев му го поиска. Става ясно, че съпредседателят на ДБ Христо Иванов е предложил механизъм, по който подобно искане да се бави във времето – да се направи парламентарна комисия, която да работи, докато се извърши конституционната реформа на съдебната власт. Лидерите на ПП прогнозират, че така решението на парламента по искането „ще се влачи поне 6 месеца“, а дотогава Гешев може да бъде отстранен.
След излизането на записа Кирил Петков заяви, че главната причина за атаката е „възможността да се сформира редовно правителство, което да реформира службите и да вкара България в Шенген“. Според него
става дума за „координация на проруските сили“.
Петков започна да опровергава информацията от записите, но призна, че не може да каже кое е манипулирано в 5-часовия запис.
Христо Иванов пък обяви, че става въпрос за шантаж и опит страната да бъде пратена на нови избори. И призна, че наистина е обсъждал с колегите си от ПП-ДБ практиката на ЕП за искане на имунитети, но това е било заради изявленията на главния прокурор, че ще атакува парламента, защото той се опитва да ограничи безконтролността му.
Прокуратурата и ДАНС по традиция тръгнаха да проверяват записите. И по традиция нищо не направиха.
Пак на ПП са посветени и последните записи, изтичащи през сайта „Афера“. В случая прави впечатление, че за разлика от останалите записи, те са с много лошо качество и на моменти нищо не се разбира. Появиха се предположения, че може да са правени от Алексей Петров.
В единия от записите участват Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова и се говори за финансиране на предизборна кампания, като се използват двусмислени фрази като „официален кеш“ и „неофициален кеш“, а също и „кеш в торби“. Дискутира се как да се узакони „неофициалният кеш“ и какво ще стане, ако се надхвърли таванът за финансиране на кампанията, който е 3 милиона лева /“най-много ще има някаква глоба“/. В края на записа се чува телефонен разговор, в който Кирил Петков разговаря с човек, споменат само с първото му име – Пламен, и го моли да намери спонсори за кампанията, като споменава, че парите „може да са официално, може да са неофициално“.
От ПП веднага потвърдиха автентичността на този запис и дори сами го разпространиха във „Фейсбук“. Според тях от него ставало ясно, че не са успявали да съберат достатъчно пари, за да си финансират кампанията. Те упорито отказват да коментират съдържанието на изтеклите записи, но се обявиха за жертви на незаконно подслушване, което дори сравниха с американската афера „Уотъргейт“. Според тях записите са монтирани, за да се използват като компромат. Не отрекоха обаче, че действително са водили такива разговори за пари преди година, когато записите изглежда са били направени.
От ПП свързват публикуването на записите с изявлението на Асен Василев, че ГЕРБ и ДПС имат план да издигнат лидерите си Бойко Борисов и Делян Пеевски съответно за президент и премиер.
„Ако ДАНС и службите наистина не са замесени, очакваме и тяхната реакция“, казаха от формацията. И до момента не е известно службите и прокуратурата да се занимават с тези записи.
Един единствен запис е докаран до някакво съдебно дело
Става дума за делото срещу често сменящия партийната си принадлежност депутат Радостин Василев за опит за принуда. Същият Василев, който направи записа от заседанието на ПП.
Делото срещу него беше образувано заради скандала в 47-то Народно събрание, когато депутатът беше част от ИТН. След разцеплението на групата той беше обвинен от колегите си, че е принуждавал депутатката Христинка Иванова да напусне партията и парламента. Тогава Тошко Йорданов пусна запис, в който Василев убеждава Иванова да последва него и други отцепници от групата на партията на Слави Трифонов, а тя отказва.
„Тогава си подай молбата и напускаш Народното събрание. Щото аз ще ти пратя хора и ще ти направят молбата, както пише по книгите“, казва Василев и допълва, че Иванова е предател. „Утре ще дойдат хора при тебе, да си подадеш молба за напускане на Народното събрание“, завършва той.
Прокуратурата образува дело и посочи, че в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства Василев да бъде привлечен като обвиняем за това, че на 13 юни 2022 г. е опитал да принуди Иванова да напусне парламентарната група на ИТН и парламента, за което Наказателният кодекс предвижда до 6 години затвор.
През април 2023 г. тогавашният главен прокурор Иван Гешев внесе искане в Народното събрание за снемане на имунитета на Василев, но той сам се отказа от него и беше привлечен като обвиняем. Самият Радостин Василев е категоричен, че не е извършил каквото и да е престъпление.
„Основните лица на мафията са ГЕРБ, Делян Пеевски и всички свързани с тях. Те стоят на първия ред в парламента. Това са хората, които трябва да са арестувани, да са по затворите, а не Радостин Василев. Кюлчета, пачки, всичко е прекратено, изпрани в Народно събрание се разхожда един, който е получил подкуп от 100 000 лева, друг, който е обвиняем за блудство с лице, ненавършило 18 години.Имаме едни, дето направиха държавна измяна – Кирил Петков, Асен Василев и цялата им група, но просто използват Радостин Василев, който да се опитват да го смачкат. Ефектът е обратният, хората виждат кой е единствената защита в позиция пред това, което се случва в момента“, коментира Радостин Василев на първото съдебно заседание.
Тепърва ще се види дали ще има първа присъда по дело, образувано след пуснат в публичното пространство запис. Но отсега може да се каже, че дори да се стигне до някакво наказание, то ще е по-скоро изключение, отколкото правило. И че записите ще продължават да изтичат в ключови моменти в опит да се преобърне определена политическа ситуация или кариера. Досега не са успявали. Резултатът винаги е само и единствено шум в системата и обществото.
Александър Александров