Москва ще изтегли дипломата и „си запазва право за ответни мерки“
Разкритият от прокуратурата като шпионин руски дипломат се оказа още в България, въпреки че преди ден от външно министерство съобщиха, че е напуснал територията на страната.
Във вторник МВнР обяви дипломатът, който е един от първите секретари в руското посолство, за персона нон грата и е връчена нота с нареждане да напусне България до 24 часа.
От руското посолство съобщиха, че дипломатът ще напусне страната в посочения в нотата срок.
„Руската страна си запазва право за ответни мерки“, посочиха от дипломатическото представителство.
От МВнР обясниха, че още в петък са се срещнали с руския посланик у нас Анатолий Марков и са отправили устно искане руските институции да отзоват своя служител в рамките на 72 часа.
„След като от руското посолство ни уведомиха в понеделник вечерта, че въпросният дипломат не е напуснал територията на страната, руският посланик бе поканен днес на среща в 10 ч в МВнР. Връчена му бе нота, с която се поставя срок от 24 часа руският дипломат да напусне България“, съобщиха от МВнР.
Към момента реакцията на Москва е изключително премерена, ако може да се смята въобще, че има реакция. Липсва информация дали руската страна ще предприеме аналогична мярка спрямо България.
Заместник-председателят на Комисията по външни работи на Държавната дума и заместник-председател на Централния комитет на руската Комунистическа партия Дмитрий Новиков коментира, че властта в България показва „някаква общоевропейска солидарност“.
„България, по един или друг начин, въпреки дългите исторически периоди на приятелство с Русия, днес е в общия контекст на европейската политика. И съответно тя е подчинена на всички тенденции, догми и митологии, които сега се формират в Европа по отношение на Руската федерация. И следователно властта в България е готова в това отношение да покаже някаква „общоевропейска солидарност” и тя се изразява както чрез подкрепата на всички видове санкционни икономически мерки, така и чрез мерки на политическо и дипломатическо влияние. Затова въпросното решение се вписва напълно в общата линия”, посочи Новиков.
Шпионин в посолството
Преди ден прокуратурата съобщи за получен сигнал от ДАНС, че „чужд гражданин събира, с цел да издаде на чужда държава, информация, представляваща държавна тайна /чл. 104 ал. 1 НК/“. Сигналът бил потвърден.
Установено е, че от септември 2018 г. в продължение на близо година руснакът е осъществявал разузнавателна дейност. Провеждал „регулярни конспиративни срещи с български граждани, включително и с ръководен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, ЕС и НАТО“.
Съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения обаче „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“ и затова прокуратурата не може да го обвини в шпионска дейност.
От прокуратурата не съобщиха имената на българските служители, с които се е срещал руският дипломат.
Предисторията
През 2018 година България отказа да експулсира руски дипломати заради покушението срещу двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Лондон. Така правителството на Бойко Борисов остана едно от изключенията в ЕС, които не приеха заключенията на западните служби, че Москва стои зад опита за отравяне на Скрипал.
Тази есен обаче прокуратурата обяви крупен успех като „разконспирира“ шефа на сдружение „Русофили“ Николай Малинов като шпионин, позовавайки се на публично известни данни отпреди 5-6 години. Премиерът Бойко Борисов окачестви случая като „шпионски скандал в кавички“.
Информацията за разкрития руски дипломат дойде броени дни след завръщането на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров, заместника му и бъдещ наследник на поста Иван Гешев и шефове на спецслужби във Вашингтон. Визитата стана седмица преди избора на Гешев за главен прокурор, срещу който протестират граждани и привърженици на прозападни десни партии.
От друга страна сегашното съобщение на прокуратурата за разкрития шпионин в руското посолство става преди важния за ГЕРБ втори тур на кметските избори в София, на които управляващите ще разчитат на гласове от същите хора, които протестират срещу Гешев.
Първи случай от 2001 година насам
В разгара на скандала с обвинения в шпионаж шеф на русофилите Николай Малинов, бившият външен министър Соломон Паси коментира, че само в руското посолство в София шпионите са около 68. Извън него са няколко стотин и техните имена се знаят, каза Соломон Паси.
Въпреки това българското контраразузнаване досега не е демонстрирало сериозни резултати в разкриването им.
В другите страни от Източна Европа и в балтийските държави периодично избухват подобни скандали, но не и в България.
Единственият публично известен случай, в който България изгони руски дипломати, е от 2001 година, когато премиер бе Иван Костов. Тогава трима руски дипломати, начело с военния аташе Виктор Ломакин, трябваше да напуснат страната след шумен шпионски скандал.
На 6 март 2001 година о.р. полк. Яни Янев, бивш шеф на аналитичната дирекция на РУМНО, бе арестуван пред вратите на руското посолство в София с чанта, пълна с материали с гриф “Строго секретно”. Почти по същото време в служба “Военна информация” на Министерството на отбраната (бивша РУМНО) бе арестувана Лиляна Гешева, шеф на секретната секция на служба “Военна информация”.
Янев е имал среща с военния аташе на Русия у нас Владимир Ломакин, като целта е била да му бъде предадена сводка за положението на Балканите, която получил от Лиляна Гешева. Скандалът доведе до отзоваването на Ломакин, а Янев и Гешева бяха дадени на съд.