Колкото по-бързо градската десница се разпусне и БСП изтрезнее, толкова по-добре за политическия пейзаж
Винаги съм се надявал, че партиите схващат деня след изборите като ден за равносметка, за осмисляне и за покаяние. И винаги не съм бил прав, тъй като денят след вота е съвсем нормален ден за българския партиец. В този ден той продължава да се рее на два метра над земята, да живее в своя измислен свят, където продължава да словоблудства и да се къпе в измислената народна любов.
Целият анализ на Бойко Борисов например започна и приключи с „безапелационна победа за ГЕРБ“. ГЕРБ, разбира се, победи, и то категорично – едва ли може да има друг прочит на изборните резултати. Управляваща партия взе отново от раз кметските места в Бургас, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и с помощ – в Кюстендил и Монтана. Това е успех. Нещо повече – ГЕРБ разшири присъствието си, като отбеляза чисти победи в Хасково и Враца.
Ако анализът на Борисов спре дотук обаче, няма да е пълен. ГЕРБ влоши резултатите си в Русе, където партията се разцепи; в Благоевград, където Камбитов очевидно е харесван само от твърдото ядро; в Смолян; във Варна – където Портних все още е „на кантар“, и, разбира се – в София! Ако Борисов вижда безапелационна победа при тези резултати в София (минус 100 000 гласа за Йорданка Фандъкова) и във Варна (минус 35 000 гласа за Портних), очевидно е загубил тотално представа колко бързо се слиза от власт. ГЕРБ тотално загуби Ямбол и го няма в Пазарджик.
Това са изборите за кмет, ще кажете вие – кметските избори продължават, а тези за общински съветници свършиха. Така e. И истината е, че
ГЕРБ има по-лоши резултати
в приключилите избори за общински съвети, отколкото тези за кмет. Партията ГЕРБ има по-слаби резултати там, където кметовете на ГЕРБ безапелационно спечелиха първия тур на местните избори – примерно в Бургас, във Велико Търново и Стара Загора. Във Варна герберите имат по-добър резултат, отколкото в тези три спечелени на първи тур „крепости“.
Колко голяма е ГЕРБ, е ясно точно по изборите за общински съвети – партията масово спечели между 1/3 и 1/4 от местните парламенти. На места като Плевен, Перник, Ловеч, Шумен, Пазарджик, Разград ГЕРБ ще държи само около 20% от общинските съвети, което не е кой знае каква гордост. Сигурно в ГЕРБ ще се похвалят с първото място в Благоевград, но този резултат е чиста трагедия – всъщност ГЕРБ ще има 12.25% от ОбС и е първи само защото общината е парцелирана на дребно.
Чух с ушите си Кирил Добрев да казва, че БСП се завръща в местната власт. Това е силно притеснително –
мисля, че сме били на различни избори
Подозирам защо Кирил Добрев смята, че БСП е в подем – защото партията има шанс да вземе Русе, да си върне Перник и да спечели Разград. Хубаво е обаче в БСП да си припомнят защо се представиха добре в тези общини – защото там ГЕРБ има организационни проблеми. Т.е. доброто представяне на червените не се дължи просто на добрите им кандидатури, а на слабите им противници.
Ако искате да видите истинското състояние на БСП, погледнете Северозападна България – тази част на страната бе опора на социалистите през целия преход. Сега БСП не стигна до балотаж във Видин, загуби за пореден път Монтана, загуби на първи тур и Враца. Добавете Плевен, където просто БСП липсва, и свършете своя път в Ловеч, където не е сигурно как ще завърши балотажът. За разкош добавете малко от централната част на страната – Габрово и Търново, където ГЕРБ е категорична. Това е огромна част от страната, в която няма БСП.
Всъщност единственото хубаво нещо, което се случи на БСП, е историята с Мая Манолова – второ място в София, балотаж. Нека само да напомня, че това е кандидатура, която партийното ръководство не желаеше и не подкрепи логистично по време на кампанията. БСП може да си върне 2-3 областни центъра, така е. Но с тези темпове БСП ще се върне във властта към 2050 г. – плюс-минус пет години. БСП – партия, която бе сведена средно до 15% от местния вот, не се възползва от спада на доверието в ГЕРБ – върху това трябва да се замисли Кирил Добрев.
Същата мисъл донякъде трябва да е в главата и на българската градска, т.е. софийска, т.е. жълтопаветна десница. Онази, която и днес не може да прецени
колко голяма е нулевата принадена стойност на кандидата й
за кмет на София – онзи, който в края на изборния ден все още си мислеше, че има 25% и аха-аха ще мине Фандъкова и Манолова. Говоря за тази десница, която вини днес мажоритарния кандидат Борис Бонев, че се е явил сам и взел сам толкова, колкото цялата им коалиция. Откраднал им бил нещо. Всъщност няма как да откраднеш нещо на някого, който няма нищо. Крайно време е, ако не „Демократична България“, то поне телевизиите да разберат, че тази коалиция е софийска, а не национална организация. ДБ е пета или шеста сила в пловдивския общински съвет с 6.72%, във Варна тази част от десницата е с 6.25%, в Стара Загора едва мина 5%. Радан Кънев реши да се похвали с успехите на ДБ в Перущица и Долна Оряховица и с успехите на един от лидерите на движение „Русофили“ в Плевен… Боже, наистина ли?
„Демократична България“ трябва час по-скоро да се закрие, защото от автентичната десница първо не остана нищо автентично, а после и нищо дясно. Не че ДБ няма да се самозакрие на следващите избори, когато ще се разпадне за последен път – на ДСБ и „Да, България“ – просто не бива да си губи времето повече със спекулации, че съществува. Ако градската десница има шансове, вече е пределно ясно къде са те – сред младите, компетентните и амбициозни хора като Борис Бонев. Не е ли ясно, че с лидери, които имат зад гърба си само загуба и разпад, шансове за изборна победа няма как да се появят? Не вярвам някаква лампа да светне в главите на ДБ лидерите и сега. Тези хора молеха Бонев за партиен кандидат преди изборите, а след изборите го наричат „градска левица“. Толкоз. Амбициите за завръщане на жълтопаветното дясно се изпариха с влизането на няколко души в общинските съвети. Да се радват…
За разлика от Патриотите, които се представят колебливо дори на места, в които имат добри структури – Бургас, В. Търново, София и Благоевград,
ДПС продължава да разширява позициите си
Партията на Доган вече е трайно представена в общини, в които не се предполага, че има структури. Примерно 24% от общинския съвет в Тетевен ще се държи от ДПС, 22% от ОбС в Никопол – също. ДПС спечели 17% в Луковит, 14% в Чупрене, по 13% в Угърчин и Пордим. ДПС има още по-добри резултати в Монтана, Берковица, Якимово и Брусарци, където се яви в коалиция с НДСВ и Новото време (честно казано, не съм сигурен, че последните две партии изобщо мърдат). Накратко, ДПС расте в Северозападна България, там, където няма кой знае колко етнически турци. Там, където са крепостите на ДПС, партията се представя според очакванията – 7 от 7 общини в област Кърджали, балотаж в Търговище.
Политическите партии изпаднаха в дребнавост и безтегловност в ерата на Борисов и тези избори просто потвърждават тенденцията. Тези избори не са камък в блатото, а кротък бриз над безсмислен пейзаж. Тези, които могат да променят пейзажа, са заети с вътрешнопартийни борби. Те се себедоказват сред своите и нямат нищо против да бъдат приласкани от властта. При еднакви грешки няма как да получиш нов резултат.