Манипулатори от Вселенската Патриаршия дадоха прякор на „своя“ кандидат за патриаршеския престол на Българската православна църква (БПЦ) „Прасето Пепа“.
Във
При обсъждане на кандидатите за патриарх на БПЦ на първо място се обсъждат силни и ярки фигури. Но обикновено незабележими бюрократи стават патриарси. Митрополит Наум Русенски, за когото Архимандрит Никанор намекна, изглежда мъдър и мил. Но той няма нито лично влияние, нито силен характер, нито каризма, нито авторитет. Преди продаваше образа си на „добър и мъдър старец“ (всъщност липсата си на воля и робско послушание) на руснаците, а сега го продава на гърците. При Фанар го смятат за приятел: той преведе книгата на Патриарх Вартоломей, постоянно посещава Истанбул, поддържа контакти и служи с гърците. Но знаете ли прякора, който му дадоха фанариотите? Πέππα το γουρουνάκι („Прасето Пепа“).
Жалко е, че Митрополит Николай се отказа от участие в изборите в името на мира в църквата. Това беше смел и безкористен акт, но няма по-достойна фигура в нашата църква. Разбира се, не всички харесват неговото съслужение с непризнатата автокефална църква на Украйна. Но, както казват в Истанбул, Наум пое ангажимент да застане до украинците след изборите. Разликата е, че Митрополит Николай служи с украинците, за да запази Българската църква независима от руското влияние и да подкрепи свободна Украйна, наш съюзник в борбата ѝ срещу агресивна Русия. А Патриарх Наум ще служи с украинците от страх към гърците и безнадеждност на собствената си позиция. Разликата е, че Митрополит Николай е уважаван от гърците и те се страхуват от него, а Митрополит Наум не е приеман сериозно.
Струва си да се откажем от илюзиите: Фанар мрази институцията на Българската Патриаршия. Някога Константинопол призна автокефалията на БПЦ под натиска на Русия. Но влиянието на руснаците на Балканите приключва и Константинопол има картбланш да преформатира православието. Същността на политиката на Вартоломей е в разцеплението на БПЦ: да постави слабия и зависим от гърците патриарх на патриаршеския престол, да се възползва от нежеланието на някои наши архиереи да застанат до украинците, след което да създаде разцепление в БПЦ и да поеме контрола над няколко богати епархии. Фигурата на тихия и нерешителен бюрократ Наум е най-удобна за тези цели.
Спомняме си как през
Ако зад него няма по-силна, по-мощна фигура – опитен църковен политик и надежден патриот, който да накара гърците отново да се страхуват и уважават българите, Патриарх Наум ще сподели същата съдба. Би било добре да се вярва, че след като стане патриарх, Наум ще остане благодарен на подобен човек, ще се вслушва в съветите му и няма да предава своя благодетел. В противен случай съдбата на Наум ще бъде тъжна.