Делян Пеевски е вече шефът слънце в партията
ДПС преминава през исторически период. Текат промени. Това е един от важните процеси в живота на България в момента. БСП се стопява и разпада, „градската десница“ – непрекъснато мени, ГЕРБ е основана през 2006 г… Единствената партийна константа в периода след тоталитаризма е ДПС, формацията на турското малцинство у нас. Затова случващото се навлиза в демографията, геополитиката, „общественият договор“ за страната такава, каквато е.
Първата историческа случка бе в двоен аспект: конституирането на тандем лидери на Движението, единият етнически българин. Следващата също бе двойна: второ място на изборите за български парламент, съчетано с безпрецедентно малко изселнически гласове. Третата е също немислимото доскоро разчистване на близки до Ахмед Доган хора (Айсел Руфад, Филиз Хюсменова, Сали Табаков, Рамадан Аталай). А успоредно има и четвърта: пръв евроатлантик в момента е Делян Славчев Пеевски; пръв застъпник на Кремъл през 2015 г. бе Ахмед Демир Доган, прекъснал замонашаването си, за да „разкаже играта“ на Лютви Местан, който бе дръзнал да защити натовска Турция при свалянето на руския самолет – тече нов разказ в играта.
Във всички тези събития, разбира се, има и конюнктура. Второто място трудно ще бъде повторено при нормална избирателна активност; обръщането на запад се дължи на желанието на Пеевски да захвърли усмирителната риза „Магнитски“, наложена му в навечерието на войната в Украйна. Но важното е, че всичко в ДПС е вече свързано с Пеевски, а довчера бе с Доган, независимо като действащ или почетен лидер – за държава, в която властовото функциониране зависи от разпределението на порциите между 2-3-ма души, тази промяна е огромна. Има още нещо знаменателно в личностната сага. Всички други лидери на ДПС (Местан, Мустафа Карадайъ, Джевдет Чакъров) дължат статута си на фактори в държавата на Доган, до преценената от него степен. А Пеевски е без връзка с вододелните събития, кариерата му не тръгва от ДПС; като политико-капиталист той също е рожба на Доган, но от брак по сметка с политико-капиталистическата среда – тя го хранеше, възпроизвеждаше, той я овладяваше – еманципирайки се от другия родител. Накратко, не само ДПС променя същността си, ами и, изглежда, Доган вече е втора цигулка след вундеркинда („феномен“, наречено от него) и средата, която сам създаваше.
Въпросът много или малко ще се отрази случващото се в ДПС на България, както и как, засега е без отговор. Зависи от куп фактори. Те са от сферата на „това, за което не се говори“, но пък различни изказвания повдигат завесата. Например „пенсионираният политик“ Христо Иванов допусна преди дни, че при надмощие на Русия в Украйна Пеевски ще трябва „да сменя камуфлажа“ – „полковник Путин ще си потърси вересиите“, дирейки „стара кредитна линия от времето на Андропов“ (Иванов намеква за генезиса КГБ – ДС – ДПС). Бойко Борисов пък, без да го питат специално, се възмути от журналистически писания, че е охраняван след заплахи от Пеевски. Разказа подробно как двамата се отдали на порядъчен партиен живот и не бивало да се пишат такива неща. Непоискано опровержение ли направи Борисов, или „стреля “ с тия обяснения – той си знае. Но е факт, че покрай конструирането на новата власт има напрежение между лидера на ГЕРБ и Пеевски.
За съдбата на Пеевски и ДПС ще повлияят именно тия отворени все сюжети от вътрешната и външната среда. А и от най-вътрешната – дали Доган все пак няма да отговори на предизвикателствата; щом лично той ръкоположи „феномена“ за кооп лидер и друго действие официално няма после, засега нещата са наред.
Плюс за Пеевски е, че очевидно си е оправен – прекрасно овладява апарата в партия, в която хората са с чужд на неговия етнос манталитет; излиза победител от голямата битка в държавата „срещу олигархията“, провела се през последните 4 години; с негова помощ ДПС излезе и от продължила десетилетие и половина официална изолация. Преди 15 години Бойко Борисов търчеше да разправя на журналистите, че Доган го заплашва, сега – да обяснява, че Пеевски не го заплашва! Но пък минус е очевидният му ламтеж за все повече власт, влияние – в политиката, икономиката, по вертикала, хоризонтала, навсякъде. В живота умните хора си слагат граници. При Пеевски няма, нещата са „колкото повече, толкова повече“ – историята показва провали на много по-големи пълководци поради тази причина. Всъщност, пред него има и един обективен таван – колкото и българи да се инкорпорират в ръководството, да се увеличават мандати или проценти, и независимо от легендите за побългаряването на ДПС, партията си остава етническа, способна да увеличи избирателния корпус единствено с дирижиран вот.
Разбира се, всичко това са плюсове и минуси за оцеляването на Пеевски в ДПС и на развитието на самото ДПС. За България добри новини ще има тогава, когато Движението се отърси от емблематични корупционни практики и клиентелизъм – а това не ще се случи в обозримо бъдеще.
Когато става дума за общите негативи или ползи обаче, следва да се отчита и едно незаобиколимо обстоятелство: в държава на Балканите с етническо или религиозно малцинство, преименувано в миналото, при драматични разломи в световната политика сега, включително и близка война, гражданският мир не е подарък. До момента в сложния така или иначе български живот той цареше не само поради ДПС, но и заради ДПС. Да се молим каквото и да се случва с партията, да не плащаме с непоносима цена!
Николай Иванов