Той се надцени и отвори уста да преглътне хапка, която го задави
Моят прочит на полуфинала Доган-Пеевски, преди да сме стигнали до финала на този напрегнат сюжет. Мнозина от моите познати са в приповдигнато настроение. Драмите в ДПС се преживяват като празник, като развръзка, като някаква форма на възмездие и справедливост спрямо Пеевски. За мен радостта от уреждането на личните сметки между Доган и Пеевски е толкова дребна, че направо не си заслужава да се коментира. Сиромашка радост.
В този сблъсък няма положителен герой. Да си припомним кой е Доган-добрият, и кой Пеевски-лошият, в тази логическа конструкция. Победата на Доган не е тържество на доброто над злото, за да продуцира оптимизъм. Става въпрос за разчистване на сметки в политическата мафия или в мафиотизираната политика. Както повече ви харесва. Подходът на двамата е противопосочен, но резултатите от него са идентични.
Доган е създал политически субект, който търгува чрез „разпределяне на порции“. Партията е неговият капитал, чрез който той влезе в бизнеса. Доган получи милиони за изграждането на язовир, като познанията му в хидротехниката като че ли опират до пълненето на чаша вода от чешмата.
Пеевски дойде от противоположната посока. От малък подготвян за нещо като изпълнителен директор на фирма за всмукване на държавата. Постажува при Илия Павлов, след това го пуснаха малко като следовател в съдебната система, за да помирише нещата от вътре. Капиталът на Пеевски са влиянието и парите, а политиката е средство, модус. В един момент Пеевски се надцени и отвори уста да преглътне хапка, която го задави. За първи път Пеевски застава от губещата страна. Предстои му да преживее разочарованието от предателството на досегашни слуги, които ще предложат услугите си на нов господар.
Очевидно е, че собствениците на акционерното дружество, което го беше назначило за божество, вече нямат полза от него. Той вече не може да предложи капиталът, който предлагаше като стойност. А рискът и неблагоприятните ефекти от него стават прекалено големи и видиме. Гледайте резките флиг-флаци на съдебната система и най-вече на прокуратурата следващите дни. Голямо озъртане ще падне и по регулатори и държавни ведомства. А най-вече следете къде ще се прошмули Йордан Цонев, шампионът по оцеляване не само в ДПС.
Само следва да се надяваме, че плащането на сметката ще стане по-скоро по политически, а не толкова по мафиотски правила. Ясно е и че освен Пеевски, и Доган ще изконсумира щети. Цитаделата е ударена отвътре от човек, който не толкова отдавна беше квалифициран като „феномен в българската политика“ от самия Доган. Всъщност, Доган допусна Пеевски в храма на контролираната държава по външна заръка и едва когато стана на възраст и вече не му се занимаваше с оперативната ежедневна работа. Само че наемателят, с типичния си поведенчески рефлекс, пожела да отнеме къщата на хазяина. Като резултат акциите и на двамата на борсата за изпълнители на политически и бизнес-схеми рязко се обезцениха. След прокуждането на верните на Доган хора от парламентарната група няма съмнение, че Пеевски ще създаде и ново-нещо-като ДПС.
Бойко Борисов също оставен самотен. той имаше изпитано и стабилно партньорство с Пеевски, което функционираше тихо по политическата му логика. Всичко беше предвидимо, включително и проблемите. Очаквам обсесията му по ППДБ да се засили, защото те му остават еднинката надежда за партньор. Съответно и изкушенията и офертите към ППДБ ще се засилят и ще станат по-щедри.
Не за първи път минаваме през рязко напускане на сцената от индивид, който е бил най-влиятелната фигура в държавата. Кога хуманно, кога не дотам. Само си припомните убийствата на Илия Павлов и Андрей Луканов. Големият въпрос е не дали видимата й физиономия ще се именува Делян Пеевски или както искате го кръстете, някой нов артист. Действително, Пеевски се задържа за най-продължителен период. Но не защото е много способен, такива бяха времената, през които преминахме.
Големият въпрос е, че системата продължава да си функционира въпреки персоналните рокади. Бъдете сигурни, че икономическите и мозъчните обединения, които стояха зад Пеевски, вече са готови с новия проект, скоро ще видим новата фасада на привидната ни демокрация. Спомнете си „Тютюн“ на Димов и невидимата система, която управлява. Предстои да ни облее интелигибелната светлина на следващия спасител от следващия лидерски политически проект. Партиите в България са така конструирани, лидерски, отгоре с авторитет, който по-скоро е чорбаджия, защото контролът е много по-елементарен и ефективен. Истинска заплаха за системата би било не нов подобен проект, дори не натоварения със свръхочаквания Радев, а нов тип партия, хоризонтално ориентирана, с коренно различен от всичко познато начин на управление и вземане на решение. Такава партия би могла да експортира демокрация към обществото, тъй като и тя ще функционира демократично.
За мен много по-притеснително е не дали Пеевски ще договори достойни за него условия за оттеглянето си, а публичното тричане на Полина Паунова последните дни заради нейна задявка във Фейсбук. Омерзително! Диагноза на състоянието ни като общество и на вмирисания на оцет, пот и злоба наш манталитет, който крием зад претенциите си да сме граждани. Реинкарнация на Народния съд, само дето смъртните присъди са заменени с публичен разгром.
Прекарах близо година в една НПО-организация и съм омерзен от онова, което видях зад лъскавите фасади и високопарния сленг. Ще разкажа личните си впечатления, включително и с Щалом по-нататък. Ще ви разкажа как самопровъзгласили се за върховни защитници на права всъщност свирепо защитават основно правото си да водят добре заплатен, безметежен, чиновнически живот. В сравнение с който дори и най-безхаберната държавна администрация следва да бъде определена за герой на социалистическия труд. И как свирепо огражда защитени територии некомпетентността. С бюджети, захранвани с обществени фондове от обществени средства. С ефект за обществото, който клони към абсолютната нула. Абе, каквото и да ви разправят, става въпрос за пари. Както при епичния сблъсък Доган-Пеевски.