Съдебната реформа, ограничаваща правомощията на главния прокурор, която бе приета миналата година, беше посечена от Конституционния съд (КС). Бе запазено ограничението президентът да избира служебен премиер от предварително зададен списък от хора на държавни длъжности.
За съдебната система членовете на КС са решили, че почти всички конституционни разпоредби запазват редакцията си отпреди промените в основния закон от края на миналата година.
Така промените, препоръчвани години наред от европейски институции и международни организации, се сблъскаха челно с българската конституционна мисъл. Постановката на КС е, че подобни текстове могат да бъдат приемани само от Велико народно събрание, защото правомощията на главния прокурор са дадени от създателите на основния закон през 1991 г. с определена цел, а премахването им засяга конституционния ред в страната. Иначе казано промените стават почти невъзможни, защото е нужно свикването на Велико народно събрание.
Служебното правителство, парламентът и двойното гражданство
По отношение на орязаните правомощия на държавния глава гласовете са били 6 на 6 и затова те остават в сила. Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.
Това означава, че и занапред президентът ще трябва да посочва за служебен премиер един измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или зам.-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Конституционните съдии не постигнаха мнозинство и за текстовете, с които беше решено парламентът вече да не се разпуска при предсрочни избори, а да продължава да работи до полагането на клетвата на новоизбраните народни представители.
Остава в сила възможността за депутати да бъдат избирани кандидати с двойно гражданство.
Само Велико народно събрание може да закача главния прокурор
Според конституционните съдии обикновено народно събрание не може да отменя правомощията на главния прокурор да контролира всички обвинители в системата. Те посочват, че тази възможност е дадена с приемането на основния закон през 1991 г. Волята на тогавашното Велико народно събрание била чрез тези правомощия главният прокурор да може да „допринася за реализирането на контрола, упражняван от него в подчинената му структура на съдебната власт„.
Това е т.нар. надзор за законност, по силата на който шефът на държавното обвинение може да отмени абсолютно всеки акт на редови прокурор. Според КС обаче това не означава намеса в решенията на обвинителите. В случая става дума само за правилно приложение на законите, с които те работят. Иначе прокурорите са свободни да преценяват какво да правят с едно дело на база на доказателствата и вътрешното си убеждение.
По сходен начин стои въпросът и с методическото ръководство, т.е. инструкциите как да се разследват определени дела. И тъй като тези две правомощия на главния прокурор са закрепени на конституционно ниво, те могат да бъдат отменени само от Велико народно събрание.
Създателите на конституцията от 1991 г. са предвидили, че принципите за изграждане на прокуратурата трябва да са „единство, йерархическа зависимост и несменяемост на прокурора„, пишат конституционните съдии, цитирайки стенограма от обсъжданията преди повече от 30 години. Тъй като главният прокурор е „самостоятелен държавен орган„, това „предполага наличието на инструментариум от специфични правомощия, свързани с осъществяването на специфичната задача на прокуратурата в рамките на съдебната власт – да следи за спазването на законността„, се посочва в решението.
Конституционните съдии не са съгласни и с формулировката, че главният прокурор ръководи единствено върховната касационна и административна прокуратури, а не и останалите звена в държавното обвинение. С тази постановка на практика се „преструктурира конституционно“ прокуратурата, което може да бъде направено отново само от Велико народно събрание.
Неясно до степен неприложимо
Механизмът за разследване на главния прокурор също не среща подкрепа от конституционните съдии. По неговите правила шефът на държавното обвинение и неговите заместници могат да бъдат разследвани от спеицално избран за целта съдия, който се назначава от Висшия съдебен съвет. Този механизъм вече действа и специалният прокурор Даниела Талева проверява няколко сигнала, но към момента няма данни за образувано дело.
Според КС разпоредбата в основния закон по този въпрос е „неясна до степен да е неприложима„. В същото време обаче съдиите са отказали да отменят разпоредбата в НПК, с която се регламентират правомощията на специалния прокурор. Мотивите по това дело, което в отделно производство от конституционните промени, още не са публикувани. Засега е ясно, че при еднаква разпоредба в единия случай КС вижда проблем, а в другия – не.
Два съвета, ама друг път
Отменена е и промяната, според която Висшият съдебен съвет се разделяше на два – съдийски и прокурорски. Това бе направено с цел да се гарантира, че обвинителите няма да се месят в кариерното развитие на съдиите. Освен това бе променено и съотношението в двете звена. В съдийското мнозинство бяха съдиите, избрани от магистратурата, а в прокурорското – онези, избрани от парламента.
КС няма против правомощията на съветите, защото те съществуваха и до преди промените, но под друго име – съдийска и прокурорска колегии. Конституционните съдии обаче смятат, че промененият баланс при избора на членове е проблем. Те посочват, че в прокурорския съвет мнозинство ще имат хора извън системата, което „създава небалансираност на представителството както вътре в рамките на системата на прокуратурата, така и в рамките на съдебната власт предвид броя на съдиите, прокурорите и следователите„.
КС посочва също и че намаляването на мандата на членовете на ВСС от пет на четири години противоречи на конституцията. Аргументът е, че още през 1991 г. е направено това „разминаване“ между мандата на парламента и този на съдбените кадровици, за да се гарантира, че техният избор няма да съвпадне със следващите парламентарни избори и така политическите сили да им оказват влияение.
Очаквано
Решението не е изненадващо. Че това е най-вероятният сценарий се говори неофициално от седмици. Така обаче на практика се блокира всеки опит за някаква по-сериозна реформа в съдебната власт. Конституционното мнозинство е изключително трудно за постигане, а съгласие за свикване на Велико народно събрание е почти невъзможно. За последно такова е заседавало през 1991 г., когато е приета действащата в момента Конституция.
С отменените от КС поправки бяха орязани сериозно правомощията на главния прокурор. Освен това мандатът му бе намален от седем на пет години. Висшият съдебен съвет бе разделен на съдийски и прокурорски, за да се гарантира, че прокурорите няма да се намесват в избора и кариерното развитие на съдиите. Беше въведен и механизъм за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор и неговите заместници.
Всички тези промени бяха приети след дългогодишно забавяне. Те са препоръчвани многократно както от Европейската комисия, така и от редица международни организации.
Само два дни преди решението на КС комисията излезе с поредния си доклад за върховенството на закона. Всички промени в Конституцията бяха оценени положително.
Промените в Конституцията бяха окончателно приети от 49-ото Народно събрание през декември миналата година. Те бяха и една от причините, довели до постигнатата миналото лято договорка между ПП-ДБ, за които съдебната реформа е важен приоритет, и основните им опоненти от ГЕРБ за редовно ротационно правителство. Именно заради промените в основния закон и ДПС стана ключова част от парламентарното мнозинство, което се разпадна предсрочно.
През януари първо Радев сезира КС за измененията, като искането му за обявяване на противоконституционност не засягаше съдебната реформа, а само отрязването на собствените му правомощия. Дни след него жалба до КС подадоха и тогавашните депутати от „Възраждане“ и ИТН, които обжалваха всички промени, включително и за съдебната система. По-късно КС обедини двете искания и така се стигна до днешното решние.