„Умнокрасивият интелектуален корпус” не спира да изпада в телешки възторг и да се възхищава на карнавала и бурлеската на церемонията по откриването на Олимпийските игри, в която вижда неконформизъм, смелост, самоирония и „погазване на стереотипите“. Изобщо – So very french!
Тази възхита обаче е също толкова предвидима, колкото и всичко, което се видя по време на церемонията и което по същество е точно обратното – най-глупав конформизъм, преклонение пред всички догми, клишета и визуално съдържание, което идва от либералния мейнстрийм – било от медиите, било от Tiktok или Елисейския дворец.
Не „погазване на стереотипите“, а преклонението пред всички нейни идоли и тотеми на нашата епоха – diversité, fluidité de genre, second degré – отчаяна нужда да се осмиват всички светилища на нашите предци, да се превърща всичко в трагична бурлеска, трансформираща цялата национална история в комикс.
Цялата тази подривна дейност отдавна не е подривна. Предсказуема е до степен на прозяване и адска досада. И както се очакваше, радва тези, които се покланят ниско на новите идоли, виждайки в тях уникален продукт на „цивилизацията на толерантността“.
В същото време всички тези „смели“ индивидуални трансгресивни практики са стари като времето. Достатъчно е да прочетете късните римски историци, за да си спомните, че всичко това вече се е случило. Идва и си отива.