Участието на репресивните органи в предизборната кампания обслужва Пеевски във войната му с Доган
Целта на поредицата акции на полицията, прокуратурата и антикорупционната комисия е ключови фигури около Доган да бъдат извадени от предизборната кампания, а други сплашени.
Атаката на Пеевски срещу крилото на Доган не е просто фракцията му да бъде отслабена за изборите, а да бъде елиминирана от парламентарната сцена.
В действията на репресивните органи преди изборите се вижда за пръв път в чист вид превземането на институциите.
Когато Ахмед Доган се появи преди два месеца за пръв път от много години във видео по време на среща с младежите от ДПС и на фона на току-що започналото разцепление в партията нарече Делян Пеевски (без да го споменава поименно) „препятствие, което трябва да бъде преодоляно“, най-вероятно си е давал сметка, че това няма да стане лесно.
Дългогодишната му лична секретарка Биршен Ибрямова, която от миналата седмица е в гладна стачка пред сградата на парламента в знак на протест срещу ареста на съпруга й – зам.-председателят на ДПС и депутат Джейхан Ибрямов, повдигна малко завесата как се е стигнало до разрива между почетния председател и Пеевски. Пред bTV тя разказа, че в средата на юни двамата са имали разговор, провокиран от опита на санкционирания по „Магнитски“ политик да се държи като едноличен председател на партията, а не като съпредседател, какъвто е заедно с Джевдет Чакъров.
Безпардонността на Пеевски
На него Доган поставил условието парламентарната група да се оглави от двамата съпредседатели на партията, на което обаче Пеевски отговорил, че няма да се съобрази, защото по разказа на Ибрямова „него хората са го избрали на националната конференция, а Чакъров бил посочен“. „Тогава г-н Доган му каза, че при това положение той трябва да напусне партията. Отговорът на г-н Пеевски беше, че не той, а г-н Доган трябва да напусне партията“, каза Ибрямова. Два дни след този разговор Пеевски оглави еднолично парламентарната група. Според депутата Валентин Тончев чрез трик – депутатите подписали празен лист под предлог, че трябва да бъде внесен важен законопроект, и половин час след това в пленарната зала разбрали, че всъщност са поставили подписите си под решението той да стане председател на парламентарната група. (Досега от публични изявления на близки до него депутати беше известно, че Доган е поискал Пеевски да се съобразява с факта, че не е едноличен председател на партията, чрез имейл, както и че номерът с подписването на празни листове е бил за избора на зам.-председатели на групата, повечето от които лоялни на Пеевски.)
Институционалните му бухалки
Реакцията на условието за съпредседателството би трябвало да е било знак за Доган, че отстраняването на новоизбрания лидер на ДПС ще е трудна задача. Но едва ли е очаквал лично върху него и привържениците му да се стовари цялата институционална мощ на Пеевски в държавните репресивни органи. През годините за мащаба на влиянието му върху тях се подозираше от бруталните акции срещу определени бизнесмени и политически фигури, които по някакъв начин са се изправяли на пътя му. За пръв път обаче сега в действията срещу ключови фигури от лагера на Доган превземането на институциите се вижда в чист вид. И изглежда, че целта на ударите срещу фракцията на почетния председател е не само да бъде отслабена за предстоящите избори, а директно да бъде елиминирана от парламентарната сцена. Заплахата изглежда толкова голяма, че 11 години след масовите протести заради избирането на Пеевски за председател на ДАНС на Доган му се наложи да протестира на жълтите павета срещу откровената репресия на човека, когото първо лансира на висока позиция в изпълнителната власт, след това осигуряваше политически чадър за израстването му в бизнеса и овладяването на държавни структури чрез позициите на движението в парламента, а накрая го овласти и политически, като го инсталира на върха на ДПС. Както и да се извинява на българското общество, наричайки Пеевски „политическо чудовище“.
Разцеплението е в сърцевината на ДПС
От войната помежду им се видя, че Пеевски така се е вкопал в ДПС, че има на своя страна немалка част от партийния апарат по места и кметове от движението, което на практика означава, че разцеплението е съвсем реално и е в сърцевината на мюсюлманската общност.
„В тази общност в последните две десетилетия има много сериозна концентрация на клиентелни мрежи, които далеч не са само купен вот. Има много по-мащабни като дял форми на зависимости, които предопределят вота на част от тази общност. И това са клиентели, свързани със силните хора на ДПС по места – партийни функционери и кметове. В по-малките общини кметовете се явяват най-големият работодател в общината. Местната власт е и единственият достъп до свеж финансов ресурс, който се разпределя през обществени поръчки за местния бизнес. И съответно този местен бизнес, който зависи от общината, може да мобилизира т.нар. корпоративен вот“, посочи политологът Димитър Ганев от социологическата агенция „Тренд“. Това потвърждава и съуправителят на „Алфа рисърч“ Геновева Петрова. „Проучването ни в началото на предизборната кампания регистрира много ясно географско разпределение за едното или другото крило на ДПС, т.е. не в една община да има подкрепа както за крилото около Доган, така и за това около Пеевски, а в едната община имаме подкрепа за едната фракция, в друга – за другата“, каза тя.
Масираната атака от различни държавни органи прави ситуацията за Доган и хората около него още по-сложна. Ударите на Пеевски срещу доскорошните му съпартийци изглеждат така:
–Като по команда през последните няколко месеца МВР, прокуратурата, ДАНС, НАП и Комисията за борба с корупцията (КПК) привикват на разпити и извършват проверки на кметове и представители в местната власт, лоялни на почетния председател на ДПС. За подобен натиск върху кметицата на Дулово Невхис Мустафа спомена Джевдет Чакъров. Самата тя съобщи на брифинг, че натискът върху нея е започнал преди месец с поредица от проверки на дейността на общината и личния бизнес на членове на семейството й. По неофициална информация на депутати от фракцията на Доган тази седмица в ДАНС са привиквани кметове на ДПС от Разградска област, които били питани за различни проекти.
–В навечерието на откриването на предизборната кампания беше арестуван кметът на хасковската община Минерални бани Мюмюн Искендер, който е единственият представител на движението в местната власт от областта, застанал на страната на Доган. Последва спорният от гледна точка на законите и конституцията арест на депутата Джейхан Ибрямов. А тази седмица на бившия кмет на Кърджали Хасан Азис, който управляваше града в продължение на пет мандата, беше наложена мярка на неотклонение „подписка“. Обвинението срещу него е, че през 2022 г. е възложил почистването на дерето в квартал „Байкал“ чрез покана и оценка на три предложения от фирми, а не чрез обществена поръчка. Причината е, че сумата за изпълнението е надхвърляла с 8 хил. лева прага от 60 хил. лв. с ДДС, под който не се изисква обществена поръчка. На фона на поръчките за милиони, които Азис е провел за 20-те години на кметския пост, това обвинение изглежда меко казано странно. Още по-странна е наложената му мярка за неотклонение, която кой знае защо се прави от прокуратурата в Пазарджик.
Как репресиите обслужват Пеевски
Атаката на полицията, прокуратурата и антикорупционната комисия срещу тези фигури от крилото на Доган никак не е случайна. Джейхан Ибрямов е зам.-председател на ДПС, който отговаря за местните структури и е основният човек в крилото на Доган, който отговаря за предизборната кампания. Очевидната цел на ареста му е да бъде елиминиран от участие в кампанията изобщо, защото дори и да бъде освободен, най-вероятно ще е с друга мярка за неотклонение. По същата причина е и забраната за Хасан Азис да напуска Кърджали. Той не е кандидат за депутат, но е един от хората от лагера на Доган, които отговорят за изборите в Турция, и често му се налагаше през последния месец да пътува до там. Мярката му за неотклонение „подписка“ на практика му отнема възможността да води кампанията в южната ни съседка, откъдето ДПС получава доста гласове. Целта на ареста на кмета на Минерални бани и на проверките и разпитите на другите лоялни на Доган представители на ДПС в местната власт също е прозрачна – да бъдат сплашени и също да не участват в предизборната кампания.
Репресивните действия на държавните органи постигат и още един ефект. Според депутати фракцията на Доган трудно намира средства за финансиране на кампанията си, защото бизнесмените масово отказват от страх да не ги сполети същата съдба. Нещо повече – по неофициална информация и държавната субсидия за ДПС се е забавила с три месеца от подопечното министерство на близката до Йордан Цонев финансова министърка Людмила Петкова.
На този фон крилото на Пеевски в движението няма проблеми с финансирането. От обявените пред Сметната палата дарения за първите две седмици от кампанията се вижда, че коалицията му е набрала внушителната сума над 1.2 млн. лв. Впечатление прави, че даренията са направени основно от кметове, кандидати за депутати и областни председатели от ДПС, лоялни на Пеевски. Сред тях се открояват двама кметове – Радослав Ревански на Белица, дарил 100 хил. лв., и Ерол Мюмюн на Кърджали – 50 000. Кметът на Белица вече трети мандат е декларирал пред КПК около 238 000 лв., което означава, че е дарил почти половината си спестявания за кампанията. Не е известно пък как кметът на Кърджали е отделил такава сума, защото в декларацията си е посочил спестявания в банкови сметки малко под 5 хил. лв. И двамата са декларирали пред Сметната палата, че дарените средства са от заплати. Иначе рекордьор по дарени средства е областният на ДПС в Търговище Хамди Илязов с 200 000 лв., чийто внук Джем Яменов е в листите на Пеевски и е дарил 20 000 лв.
Двете крила засега са в паритет
Според социологическите проучвания в началото на предизборната кампания между двете крила на ДПС има паритет с лек превес на крилото на Доган от малко под 2% според „Алфа рисърч“ и 2.7% според „Тренд“. Но на този етап социолозите не се наемат да прогнозират в каква посока ще се развие подкрепата за двете части на ДПС. Причините според тях са няколко. „Поради тежкия конфликт, който настъпи в общността, има притеснение от страна на респондентите да кажат мнението си за кого ще гласуват. Това е проблем, който не сме срещали в последните години. В този смисъл не сме убедени в достоверността на емпиричната информация, която получаваме от терена при проучването“, каза Димитър Ганев. Според Геновева Петрова резултатът на двете фракции до голяма степен ще зависи от мотивацията на обичайните избиратели на ДПС да гласуват. „Защото от данните, с които разполагаме в началото на кампанията, една съществена част от тях заявяваха по-скоро отказ от участие в изборите“, каза тя.
Другото голямо неизвестно и според двамата е вотът в Турция, защото социолозите измерват нагласите на избирателите само в България. „Този електорат е варирал през различните години с различна степен на мобилизация – може да гласуват между 30 и 60 хил. души и не можем да кажем в каква степен ще се разпредели съотношението на силите там. Другото неизвестно е дали турската държава, която има инструменти за влияние върху изселническите организации, ще вземе страна“, обясни Ганев.
Третата трудност пред социолозите е свързана с невъзможността да се определи накъде ще се насочи контролираният вот. „Не можем да оценим до каква степен и с каква тежест би бил т.нар. контролиран вот, защото не е тайна, че доскоро монолитното ДПС беше една от партиите, които доста активно разчитаха и на генерирана по този начин подкрепа“, каза Петрова.
Велина Господинова, Капитал