Владимир Чуков е професор арабист, специалист по процесите в Близкия Изток. Автор е на книги и изследвания, член на различни международни научни организации.
През 2024 година е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.
– Г-н Чуков, има ли пряка заплаха за България от ожесточаването на конфликта в Близкия изток?
– Пряка заплаха няма, тъй като България се намира на 2000 километра от театъра на военните действия. Това не означава, че косвената заплаха, която съществува, не може да се превърне в пряка и то на базата на потенциала за значителна бежанска вълна.
– Очаквате ли се голям наплив на бежанци към Европа и България?
– Това всъщност е най-вече голямата опасност за България. Все още сме в началото на сухопътната операция в Южен Ливан. Тя върви не повече от две седмици, но перспективите са да продължи относително дълго. Това, което се усеща, е че южното предградие най-вероятно ще се превърне във втора Газа като разрушения.
В момента около милион – милион и двеста ливанци са напуснали своите домове. 300 хиляди са преминали в съседна Сирия, което показва, че част от тях вече са на територията на Кюрдската автономия. Това е каналът, който много отдавна наблюдаваме, защото те преминават през територията на Турция и след това се насочват към обетованата земя, наречена Германия. Така или иначе, някои от тези бежанци остават и в България. С повишаването на доходите и по-доброто заплащане, особено в строителството у нас, някои се изкушават да останат тук за по-дълго време. Това, което заработват на строежите, вече е чувствително по-конкурентно, отколкото в Турция.
Що се отнася до другата заплаха – транзитирането на сблъсъка между двете страни от Близки изток на територията на България, такава заплаха няма. Наченки на подобни сблъсъци обаче виждаме в съседни балкански държави като Сърбия и Косово. Там критериите за сигурност са различни от тези на Европейския съюз и НАТО и има много по-широки територии за създаване на ядра, което косвено представлява опасност за България. Не бива да забравяме все пак, че Турция редовно провежда антитерористични операции към членове на Ислямска държава и на ислямски радикали. Ето това са симптомите за създаване на рискова среда за националната ни сигурност.
– А доколко България е част от този терористични структури? Имам предвид, че страната ни беше замесена в историята с пейджърите и т.н.
– България няма никакво отношение, не съдейства, не участва, под какъвто и да бил предлог в подобни операции. Но България се стреми да покрие критерии на свободна търговия, за създаване на оптимални условия за развиване на бизнес. Поради тази причина някои от критериите за регистриране на фирми, за транзакции не са в унисон с критериите за сигурност. Вероятно така се е получило с тази сигнал за норвежеца от индийски произход. Той не е стъпвал в България, а има фирма тук. Оказва се, че с подобен статут са много такива фирми. В този случай са нарушени критериите за разкриване на сметка. Тоест, когато се търсят печалби, трябва да има някакви критерии, които да са в унисон със Закона за борба с прането на пари. Очевидно там е Ахилесовата пета на нашата държава. Това не е характерно само за България, а и за държавите с открита пазарна икономика. В търсене на максимални печалби през тези сметки са минали милиони, а от тях са получени чувствителни комисионни.
– Какви са мащабите на близкоизточния конфликт в световен план?
– Този конфликт в момента е водещият във всички световни медии, тъй като става въпрос не само за сигурността на региона, но и за място, където се намират две трети от енергийните запаси на света. Досещате се, че това пряко влияе върху цената на световните енергоресурси. Не по-малко важни са бежанските потоци. За съжаление, най-сериозно засегната е Европа и частично България. Това ерозира нашите амбиции за пълноправно членство в шенгенското пространство.
– Каква е вероятността за пълното изчезване на Ливан, както прогнозират някои анализатори?
– Не, Ливан няма да изчезне като държава. Това е абсурд. Но проблемът е, че Ливан като структура и като етническа картина е повторение на всичко, което има в Близкия Изток. Тоест това е един малък Близък изток с всичките му противоречия, конфронтации и усложнения. И затова тази държава много трудно се управлява политически, икономически, военно-стратегически.
Ливан, вследствие на тази конституция, която е направена още по време на френския мандат, просто закрепва вероизповеданието. Това означава, че президентът задължително трябва да бъде маронит (последователи на християнска църква в Ливан – бел.ред.), председателят на Министерски съвет трябва да бъде сунит, а председателят на парламента – да бъде шиит.
Това не го пише в конституцията, но те си го спазват още от 30-те години на миналия век. Ситуацията е много сложна, особено при променена демографска картина. Най-динамични са шиитите и поради тази причина се увеличи тежестта на Хизбула. Всъщност, тази военна организация открадна ливанската държава. В южен Ливан има някакви наченки на законна армия, но там най-вече са бойците на Хизбула, които са много добре подготвени, финансирани и структурирани. Това е държава в държава, а Хизбула е най-мощната и най-силната неправителствена армия в света. Всичко това няма как да не натежи в полза на открадването и монополизирането на ливанската държава от Хизбула.
– А какво се случва след обезглавяването на Хизбула?
– Тази военизирана организация се намира в криза. След ликвидирането на лидера на Хизбула Хасан Насрала се забелязва силна динамика за избор на президент. Президентът на Ливан се избира от парламента, който е от 128 депутата – 54 мюсюлмани и 54 християни. Трябва да има 86 гласа, за да бъде избиран президентът, но има много силни лобита и външна намеса. От една страна е силното влияние на САЩ, както и на Франция, която традиционно е закрилник на християните маронити – това са католиците. От друга страна са сунитите, които традиционно са силно подкрепени и под влияние на Саудитска арабия. Сега се вижда активизирането на Катар, на Обединените арабски емирства и особено на Египет, както и на шиитите, знаете – това е Иран.
– Ще повлияят ли изборите в САЩ на този конфликт?
– Не бих казал, че ще има някаква огромна промяна специално за Ливан. Това е много малка държава, тя е една десета като територия от България, някъде около 10 хиляди квадратни километра, но с население колкото българското – около 6 милиона и половина. От тях около един милион са сирийци, които ерозираха икономиката на Ливан. Икономиката на Ливан рухна под натиска на сирийските бежанци. Не могат да ги изхранят, имат социални проблеми, търкания. Ливан е на второ място по приемане на сирийски бежанци на главата от населението след Кипър.
– Може ли да се говори за настъпването на хуманитарна криза в този район?
– Вече не говорим за хуманитарна криза, а за катастрофа. Много от бежанците, които намериха своята гибел по пътя към Германия, всъщност са сирийци, дошли от Ливан. Те вече нямат бизнес, не могат да съществуват.
– Докъде могат да ескалират нещата според вас? Какви са прогнозите ви?
– На този етап и двете страни в конфликта говорят за екзистенциална битка и двете се борят за съществуването си. Това подсказва невероятна мотивация, невероятен хъс и нежелание да отстъпят дори педя земя.
Петя БАХАРОВА