Доналд Тръмп се завръща в Белия дом. И то не как да е, ами с победа, която се очертава по-убедителна от тази през 2016.
По всичко личи, че Тръмп не само ще спечели по делегати от щатите в Electoral College, но и по абсолютен брой гласове (popular vote) подадени в цялата страна. В момента води с над 5 милиона гласа. Ако тази дистанция се задържи, това републикански кандидат не го е постигал от 1988.
Аз бях убеден в тази победа (включително по отношение на popular vote), но целенасочено избягвах да коментирам темата публично, дори във фейсбук. Плиткоумието на родният политически коментариат, и на тази част (слава Богу малка) от населението, която нарича Тръмп „оранжев палячо“, смята го за луд идиот, или пък агент на Путин (най-малоумното), отдавна ми идва в повече. Животът е твърде кратък, за да си пилиш нервите с хора, които отказват или просто не могат да мислят.
Вместо коментари, направих няколко скромни залога в Polymarket. Включително за това, че Тръмп ще вземе popular vote (залогът, че ще вземе New Hampshire беше за кеф, но показва колко убеден бях в победата). Печалбите ще ми стигнат за няколко Черни джонита, които ще пия в чест на Владо Каролев – пионерът в Тръмп залозите. С носталгия си спомням великото „Черно джони парти“, което организира след победата на Тръмп през 2016 г.
Защо Тръмп спечели (отново)? Първо ще кажа това, което трябва да е разбираемо и за невежите клакьори. Демократическата партия в САЩ е в много тежка криза. Toncho Kraevsky вчера в „Референдум“ добре я обясни. От 2016 г. симптомите са очевидни – Бърни Сандърс, който беше очевидно най-популярният кандидат за президент за редовия демократ беше активно саботиран от ръководството на партията.
Кризата обаче се задълбочи още повече. През 2020 г. имаха толкова огромен проблем с намирането на адекватен кандидат, че прибегнаха до сенилния Джо Байдън. А тази година, понеже той буквално се разпада ментално и физически, в полувремето го смениха с Камала Харис. Тя вероятно е най-слабият кандидат за президент в историята на САЩ и беше вкарана в надпреварата по абсурдно недемократичен начин без никакво първично гласуване. На привържениците на партията им беше сервирана Харис и на практика им беше казано, че искат или не искат трябва да гласуват за нея под строй.
Жена, която освен, че е издигната за кандидат без никакъв демократичен процес, очевидно е и много глупава. Няма как да си поне средноинтелигентен индивид и при сравнение между Тръмп и Харис да твърдиш, че тя е по-умния и компетентен кандидат. Няма да си правя труда да обяснявам повече, просто гледайте някое нейно интервю. Такъв кандидат няма как да ентусиазира електората. Дори Байдън беше по-вдъхновяващ.
По отношение на Тръмп. През годините много се изговори колко е некомпетентен, неподготвен, груб, и разделя нацията. Как ще доведе САЩ до гражданска война и ще съсипе държавата. Знаете ли кой друг кандидат за президент е бил обвиняван в абсолютно същото? Ейбрахам Линкълн. Това по дори не е хипербола. В своето време за политическите си опоненти Линкълн е бил същото, което е и Тръмп. Ако се задълбаете в социо-икономическия контекст на САЩ през 1860 г., когато Линкълн е избран, ще видите, че е стряскащо сходен.
Той също е бил кандидатът на белите промишлени работници, също е бил протекционист, също е бил представител на ново политическо движение, също се е изправил срещу стария елит на САЩ, за който е бил некомпетентен, груб, зъл, диктатор. И разбира се, срещу Линкълн също е имало опити за покушение. Но в крайна сметка той триумфира в тогавашния поляризиран политически контекст и днес се помни като може би най-великият президент на САЩ. Храна за размисъл. Липсата на историческа перспектива е един от най-големите проблеми днес.
Отвъд по-дългосрочните исторически сравнения, контекстът на изборите тази година е много по-различен от този през 2016. Може би най-важната разлика е, че Тръмп вече далеч не е само кандидатът на белия работник. Той вече е кандидатът и на белия предприемач. Илън Мъск, който е безспорно най-успешният предприемач на 21 век и единствената причина в САЩ да се появи електроавтомобилна индустрия и все още да има космическа индустрия.
Освен Мъск, на тези избори много други бизнесмени от Силициевата долина (не Сицилиевата) също са на страната на Тръмп днес. Все такива, които в миналото са подкрепяли Демократическата партия и щедро дарявали на нейни кандидати. Много различен контекст. Демократическата партия вече губи дори претенцията, че е партията на по-умната, по-способната и по-богатата част от американското население. Макар и все още да има много голяма подкрепа от гигантите във финансовия и медийния сектор, ситуацията днес очевидно е много различна. Политическото пренареждане сред елита на американското общество е видимо.
За посланията би трябвало да е ясно. Клишето „икономиката, глупако“ е валидно и на тези избори, както преди 30 години, но само донякъде. Този път е по-скоро „миграцията, глупако“ и след нея, на близка втора позиция, икономиката, особено инфлацията. Записвайте си. Това ще са най-важните теми навсякъде, поне по целия Западен свят със сигурност, в идните десетилетия.
Тръмп имаше политическия нюх отдавна да надуши тези теми. А неговият партньор Мъск отдавна говори и по следващите две ключовите теми, които все още не са толкова наболели, но скоро ще бъдат – демографската криза (която е глобална) и забавянето на технологичните иновации. Всички тези теми са особено актуални и за Европейския съюз. Но уви, нашият елит все още не е толкова събуден колкото американския. Дано втората победа на Тръмп доведе до по-сериозно пробуждане и в Европа.