На тези избори ясното публично лидерство победи задкулисието на пионките
През февруари 2018 година бях поканен като гост на едно републиканско събрание в Далас. Дори не ми бяха казали, че ще ми дадат думата и затова взаимно се изненадахме. Аз се изненадах от големите очаквания към скромната ми личност като говорител на това събрание, а те се изненадаха от моята изненада.
И тъй като не бях подготвен с нещо специално, просто им разказах за нашата епична битка срещу джендър-идеологията в лицето на Истанбулската конвенция.
Казах им, че джендър-идеологията им обещава светло бъдеще, но ние в Източна Европа сме добри експерти в сферата на „светлото бъдеще“ и затова им заявих ясно – в джендър-идеологията няма нищо светло, а още по-малко има някакво бъдеще. Лъжи и мрак, нищо друго.
Това беше през февруари 2018 г. Запомних добре това събрание в имението на една дама – кандидат за Конгреса, както и личното й отношение след речта ми към мен самия – като към популярна рок-звезда. Беше почит, каквато трудно може да се види по нашите географски ширини. Имат такава култура хората, така са си устроили цялата социална архитектура, за да могат силните и стойностни личности да вървят напред и да се оформят като лидери в обществото.
Ето затова американците избраха отново Доналд Тръмп. И в някаква степен този избор показва защо Щатите са световен лидер и ще продължат да бъдат. Защото имат верни оценъчни критерии и качествена вътрешна селекция.
На приключилите току-що избори хладилникът спечели срещу телевизора. Коментатор от Скай нюз в решителната заключителна нощ на вота сподели как не вярва демократите да спечелят Северна Каролина /Тръмп я спечели часове по-късно/, въпреки уверенията им за кампания „от врата на врата“.
Аз бях в този щат и се срещнах с много хора буквално по улиците, направих си своя анкета за техните настроения, сподели коментаторът от Скай нюз. Почти всички, които попитах, ми казаха, че ще гласуват за Тръмп и всички от тях – до един! – заявиха, че ще го подкрепят заради икономиката! Всичките сладки приказки на демократите за светло бъдеще някога зад хоризонта, заедно с всичките ужасни заплахи за лошия Тръмп – всичко това оттече в канализацията на дълбокото пренебрежение и презрение.
На тези президентски избори в САЩ американското семейство победи Холивуд. Никакви вопли на цяла камара звезди като Де Ниро, Клуни, Голдбърг, Лонгория, Диас и още други не толкова известни в Европа образи как ще напуснат САЩ още на другия ден, ако спечели Тръмп, не трогна американското мнозинство, което с дълбока убеденост гласува за него. Засега никоя от тези разглезени персони, живеещи в своите паралелни вселени, не напуска САЩ и не се мести в Канада. Или в Мексико например, или в Зимбабве. Все още никой. Чудно нещо, нали? А още по-чудно е очакването на някой в Америка да му пука къде точно живеят. Защото Тръмп спечели именно поради очакването на хората да има с какво да живеят.
На тези избори се случи още нещо – ясното публично лидерство победи задкулисието на пионките. Кой не видя и не разбра, че нелепото поведение на Камала Харис и липсата на способност за формулиране на три поредни смислени изречения се дължи на един-единствен факт – тя е марионетка на глобалисткото задкулисие и е използвана срещу интересите на американското мнозинство. Точно така, както беше използван и все по-неадекватният Байдън. Ето затова силното публично говорене на Тръмп и доказаното му лидерство като 45-и президент /заедно с всички пропуски и въпреки тях/ го доведе до победа в публичния вот – нещо, което за последен път е постигано от републикански кандидат пред 1988, след два мандата на Роналд Рейгън от неговия вицепрезидент Джордж Буш-старши.
Дай боже, това да се повтори през 2028 г. от следващия републикански кандидат, който сега се оформя като вицепрезидент – Джей Ди Ванс.
„Докато се обърнем, и Доналд Тръмп грабна трофея на президентските избори в САЩ“, тъжно констатира в своя статия близката до Сорос медия „Свободна Европа“ и добавя като утеха: „Но това не беше чак толкова изненадващо“.
Така е, не беше изненадващо, зависи за кого.
И няма да бъде изненадващо, ако Доналд Тръмп спре финансирането на своята глобалистка мрежа и отровните й пропагандни пипала на практика да бъдат отрязани.
А защо председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се усмихва слугинажно до Александър Сорос (син на Джордж Сорос) и какво изобщо може да има между нея и наследника на пагубната глобалистка политика – това е добра тема за следващ мой анализ.