Най-после доживяхме промяна. Толкова е усмихната, иска да я щипнем по бузката! Описа я Бойко Борисов в изборната нощ. Той оплака една от загубите така: “Ами в Банско, новият кмет? Кадев ли беше… Преди да стане кмет, дойде при мене човекът. Той беше секретар на общината, бивш шеф на ДАНС – Благоевград, работили сме заедно”. Въпросният Кадев още на първи тур отвя ГЕРБ като независим кандидат с подкрепата на БСП и “Воля”. Ето я промяната – всички ходеха до скоро на килимчето при Борисов, но ако съответният претендент за власт не му стоплеше сърцето, си налягаше парцалите; сега мераклиите пак ходят, но дори отритнати, имат смелост да се противопоставят, даже да спечелят.
Колкото забавен или дребен да изглежда този пример, той е функционалното (чисто практическо) олицетворение на общите политически процеси, катализирали в приключилия вот. Досега ГЕРБ бе приобщила цялата местна власт. Пак е първи фактор в нея. Но поради неминуемата ерозия в дългото управление и
без дисциплиниращата роля на Цветан Цветанов
се пропуква – появят се субекти, оспорващи лидерството й, заедно с доста подкрепящи ги избиратели. Политолозите наричат процеса “енергии за промяна”. Няма смисъл да се разсъждава относно качественото съдържание на “промяната”. Жителите на Банско например я припознаха в полицай, който до скоро е бил в администрацията на ГЕРБ, а вече е полицай от БСП и “Воля”. Няма смисъл и да се преувеличават тенденциите – все още ГЕРБ мачка другите партии. Но е факт, че успоредно нарастват пробивите срещу нея. След 2014 г. тече бавен устойчив процес, в който ГЕРБ губи власт и контрол – падна на президентския вот, в парламента е задължена да формира неприятни коалиции, сега неочаквано изпусна важни общини. Някъде загубите на ГЕРБ се дължат на собствено подценяване на обстановката (Благоевград и региона), другаде на вътрешен разнобой (Ямбол), в трети градове – разнобой плюс читави конкурентни кандидатури (Русе ). Но каквито и да са причините, факт е, че срещу мастодонта расте успешно съпротивление по обществените хоризонтали и вертикали.
Телевизионен анализатор обобщи изборните резултати така: “Стана лек земетръс. Къщата на властта остана цяла, но отдолу основите се поразместиха. Предстои да видим как точно”. Няма по-точна метафора на случващото се. Малко по-късно от
процепите на поразклатената къща
се подаде глава, тя роди важната новина в дългосрочен план. Но преди да се спрем на нея, следва да отчетем друга незаобиколима характеристика на вота – изключително брутални опити за манипулирането му. Пари кеш, ваучери за лекарства, кебапчета, печени пилета, инструкции пред урната, контрол до завесата бяха част от “моралните влияния” (Алеко Константинов, “По изборите в Свищов”). Плюс лъжлив екзитпол и акции на МВР, разчистващи терен за пазаруване. Трудно може да се прецени дали подобни похвати бяха повече от преди. Но значението им нараства при намаляващото население (гласуващите се свиват, електоратите, обект на въздействие, остават същите количествено). Следва да се отчете още, че при тези “морални влияния” пролича масовата коалиция между ГЕРБ и ДПС – помагаха си в Хасково, Плевен, Шумен (обратно на официалните изявления), Сливен, Разград, Кубрат, Исперих… Това не попречи на Мустафа Карадайъ да се оплаче от ГЕРБ за “погубване на демокрацията” в общините, където не се разбраха. Не попречи и 220 млн. лв. да бъдат заложени в бюджета тия дни за подобряване на инфраструктурата край пристанището на Ахмед Доган до Варна.
Като стана дума за Варна, градът заслужава няколко специални думи в контекста на контролирания вот. Там се случи нещо дребно, но уникално. То дава нови индикации за дълбочините, които превземат порочните практики. На балотажа в неделя Иван Портних (ГЕРБ) спечели 49 200 гласа, а предната – 49 700. Къде се изгубиха 500 гласа? Може да се предположи, разбира се, че 500 души са се тръшнали болни. Или 500 метеорита са се стоварили върху 500 глави. По-вероятно е обаче нови симпатизанти да са подкрепили Портних, изненадани от неочаквания балотаж.
Къде тогава се губят гласовете?
Най-вероятно в отговора на версия, обсъждана в града между двeте недели: всичко като “организация, ресурси” е било планирано до първи тур, никой не е очаквал втори; така определено количество избиратели изведнъж се оказват немотивирани на 3 ноември; на 27 октомври са се появили гласоподаватели, интересуващи се най-вече от съветнически мандати и преференции (ГЕРБ, сателити), те подкрепят и Портних; после тези гласоподаватели изчезват, защото вотът не е за мандати и преференции. Подобни игрички подпечатаха вота в цялата страна. Повлиян от мащаба, президентът Радев обеща съвещание заради “честността”, макар неподходящо да го оповести в хода на гласуването.
А сега за новината, която излезе изпод разместените пластове на политическата къща. Мая Манолова заяви, че ще се постарае да не пилее “събраната гражданска енергия”, а да се бори за “промяна на модела в България”. Това едно към едно е заявка за нов политически проект, загатнат още при издигането. Ако някой досега не бе разбрал, вече трябва да е наясно – местните избори съдържаха не само залог за столичното управление, но и ражда ли се нова национална политическа сила. Отговорът е – да, ражда се. Манолова загуби с едва 20 000 гласа, привлече към себе си десни партии и симпатизанти, в дясна София направи борбата невиждано оспорвана, взе максимума срещу машината на ГЕРБ – изключително представяне! Тя е от добрите стари български политици, който прекрасно знае как да влезе в
роля на изпъдена от олигархията алтернатива
И вече я играе – подкрепи протеста срещу Гешев, ще обжалва изборите и т.н. Манолова няма шанс да бъде нов цар или Бойко, но има сили да бъде значим политически участник в дългия декаданс на ГЕРБ. Всички се чудеха защо тя страни от БСП в кампанията и флиртува с “градската десница”. Ами защото спринтът й е по-дълъг – в него ще се опита да приобщи “нещо и от лявото, и от дясното”. То ще бъде позиционирано едновременно срещу ГЕРБ и БСП.
Резултатите от местния вот в крайна сметка са такива, че всеки може да се счете за победител. ГЕРБ събра най-много гласове, мандати и кметства, БСП направи чутовен пробив в четири областни града, дори “Демократична България” е щастлива от успехите в столичните райони. И антисистемни играчи си имаме (Бонев, Ревански, Костадинов…), които тепърва ще наблюдаваме колко точно са антисистемни, лъвове ли са или зайчета. Това многообразие е следствие от поразместените основи на къщата. Сега ще стартира отдавна очакваното им преналиване. Местният вот не даде оптимизъм, че ще се случва без байганьовските мурафети.
Диян Божидаров, „Сега“