Няма шега, няма майтап. Чиста истината си е, че въпросното дело е скалъпено, ама толкова зле, че сценаристите и главните действащи лица просто трябва да си подадат оставките и дружно да заминат на село, където я патки да пасат, я оборска тор да ринат.
Случаят е елементарен: двама души се скарват, единият налита на бой (т. нар. служител на НАП Павел Лисев), а другият (журналистът Димитър Стоянов) се брани, както си знае и както си може, но… без да проявява ентусиазъм. На всичкото отгоре, има двама свидетели, които също участват в екшъна. Има и записи от охранителни камери, които обаче много услужливо са сведени… до едно единствено 4-минутно видео.
И колко процесуално-следствени действия си мислите, че са извършили разследващият полицай и наблюдаващият прокурор за тези седем месеца? Точно… николко. Или по-скоро две в началото – ареста на Стоянов и повдигането на обвиненията срещу него, и едно… онзи ден – в събота: по разпореждане на наблюдаващия прокурор, разследващият полицай е привикал на разпит един от адвокатите на Стоянов – Александър Кашъмов. Нещо, което е толкова незаконно, че няма накъде повече…
На 22 ноември стават точно 7 месеца, откакто на 22 април се случи инцидентът, светкавично бе образувано досъдебно производство, а Димитър Стоянов е арестуван и освободен след повдигане на две обвинения – за хулиганство и заплаха с убийство (чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс) и за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в неуважение към обществото (чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс).
До момента обаче извършените процесуално-следствени действия
се броят на половината от пръстите на едната ръка.
Причината е семпла – разследващият полицай от Пето РПУ и неговите преки и “заобиколни” началници на всяка цена трябва да изпълнят една бойна задача: да извършат криминална регистрация на Димитър Стоянов с всички произтичащи от това последствия – вземане на ДНК-проби, отпечатъци от пръсти, биометрични данни, обикновени снимки и т.н. Тоест – да го вкарат в системата, от която измъкване няма. Нищо, че в Закона за МВР пише друго.
И като казахме още в началото, че сценаристите и изпълнителите на този водевил отдавна трябваше да са си подали оставките и това никак не е случайно. Защото дори и най-важната им бойна задача – да извършат полицейската регистрация на Стоянов, им отнема… цели пет месеца. Защото са умни, процесуално подготвени и познават
както българската съдебна практика, така и европейската “такава”.
И така – припомняме какво се е случило два дни след екшъна. Защото – както гласи един от най-важните стандарти на оперативната полицейска работа – в рамките на 48 часа следите са горещи, а шансовете за разкриване на престъплението и арестуването на извършителя – много големи.
На 24 април по обед, след пускането на Стоянов на свобода срещу парична гаранция от 5000 лв. (нещо, което само по себе си е откровено малоумие), той дава интервю пред БНР, в което заявява: “Аз не разбрах, че е служител на НАП. Отидох да се освидетелствам в “Пирогов” и да подам жалба в 5-о РПУ и там ме задържаха. Аз съм този, който подаде сигнала на 112 и отказаха да дойдат на място. Бързах за тв-участие и като казаха, че нямат екип, потеглих…”.
Анотацията на интервюто, като и пълният му аудио запис са публикувани в сайта на БНР в 14.23 часа.
Точно 120 минути по-късно – в 16.27 часа – в сайта на БНР се появява второ тематично интервю, този път – с Любомир Николов, директор на СДВР. Според когото, естествено,
картинката е била толкова различна, че сякаш колегата говори за друго събитие:
“След намесата на нашите служители, лицето е установено и му е дадена възможността да се освидетелства при дежурен лекар в “Пирогов”, след което лицето е задържано за 24 часа и спрямо него е повдигнато обвинение за хулиганска проява и заплаха с убийство. Искам категорично да заявя, че това е една дейност на Столична дирекция, която е ежедневна, рутина, по протокол, по процедура и тя не зависи от това кое лице е обект на сигнала или срещу кое лице е подаден сигналът”.
И с това… интересът на всички към случая угасва като огън във вакуум. Колкото и да търсихме някаква публикация след 23 и 24 април – независимо дали е плод на журналистическо любопитство, или
е резултат от услужливо подхвърлена следствена тайна на “съответните” медии.
А не би трябвало да е така, защото още тогава стана известно “едно” много любопитно съвпадение.
В интерес на истината, колегите от BIRD.bg са хвърлили доста усилия, за да “разкостят” Калин Стоянов – бивш шеф на ГДБОП, бивш министър на вътрешните работи и настоящ депутат на Делян Пеевски. Вместо обаче той да потърси поне веднъж изконното си право на отговор, което колегите няма как да му откажат, той директно скача в най-дълбокото –
завежда дело срещу Димитър Стоянов и Атанас Чобанов за 65 000 лева.
След което… над Димитър Стоянов са извършени две нападения с цел провокация към по-невъздържана реакция, която да доведе до неговия арест и публично компрометиране.
За първия инцидент никой не знае нищо, а той дори не желае да си спомня за въпросната простотия. Вторият опит, извършен от т. нар. служител на НАП Павел Лесев, обаче успява да свърши работа. Или поне така си мислят неговите идеолози, сценаристи и главни действащи лица (Лесев да не се слага сред тях, защото той е най-обикновена пионка, която също ще бъде похарчена в подходящия момент).
И така – какво се случва след датата 24 април, когато всички дружно губят интерес към т. нар. скандал?
Ами най-общо казано, полицаи лъжат, наблюдаващ прокурор маже, а “надзорният” съдия благославя всичко, което се поиска от него. Оттук нататък само факти. Е, и някой и друг коментар от наша страна, естествено.
На 29 април главен разследващ полицай К. Войташ с изрична депеша до Началника на Пето РПУ – комисар Пламен Максимов, иска от него съдействие за
извършване на полицейска регистрация на обвиняемия Димитър Стоянов.
Основанието е чл. 11, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, в сила от 17 ноември 2014 г. и неремонтирана от 28 юли 2015 година. Тоест – толкоз овехтяла и неактуална, че спокойно може да бъде изхвърлена от употреба още утре.
Съвсем логично, когато разбира, че ще бъде тикнат завинаги в картотеката на престъпниците и терористите, Димитър Стоянов категорично отказва да бъде подложен доброволно на процедурата и удостоверява това свое нежелание с изрична декларация за отказ.
На 10 май началникът на Пето РПУ – комисар Пламен Максимов, удовлетворява искането на своя подчинен и пуска до Софийския районен съд (СРС) “Искане за изготвяне на разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация”, в което грозната истина лъсва на бял свят. В смисъл такъв, че инцидентът се разиграва на 2 април около 17 часа, а
още на следващия ден на Стоянов са му повдигнати две обвинения
– за хулиганство и за заплаха с убийство чрез насочен боен пистолет. Само въз основа на сигнала, подаден от т. нар. служител на НАП – Павел Лисев, който започва скандала с псувни и го завършва с удар по движещата се кола на семейство Стоянови. Нищо, че е бил пребит и уплашен до смърт от извадения пищов на Стоянов.
За протокола – постановлението за привличане на обвиняем е връчено на Стоянов на 23 април в 18.54 часа, но със сигурност то е писано по-рано. Въпреки това, на първа страница откриваме груба фактологическа грешка – според наблюдаващия прокурор разправията между журналиста и т. нар. служител на НАП е гръмнала около 18 часа, а според таймерът на охранителната камера, записала всичко, е започнало в 17 часа и 11 секунди…
На картинката се вижда и с невоъръжено око, но защо ли да се вманиачаваме толкоз? Въпросът, чийто отговор продължаваме да търсим звучи така “Къде точно можем да открием щателно разследване, извършени многобройни процесуално-следствени действия, освен един обиск, извършен в жилището на Стоянов през нощта на 22 срещу 23 април?”
А защо ни трябва този отговор? Много е просто – защото, ако номерът мине и през трета съдебна инстанция, Стоянов може да прекара в затвора шест години. И понеже това няма как да се случи, делото му ще бъде размотавано между
органите на досъдебното производство и трите съдебни инстанции поне петилетка и половина.
Време, през което полицейската му регистрация ще бъде разпратена до всички държави членки на ЕС. Ей така – за назидание. Да се знае кой и защо прави разследваща журналистика в България.
Да се върнем обаче на хронологията, от която никой – вече седми месец – не се интересува.
Както вече няколко пъти стана дума, искането на шефа на Пето РПУ заминава за Софийския районен съд на 10 май, ден петък.
За разлика от стотиците и хиляди стандартни случаи, в които хора, адвокати и институции чакат слугите на Темида в СРС да се натуткат и напипкат, т.е. да съобразят действията и актовете си с изискванията на закона, морала и вътрешното си убеждение, сега нещата са решени светкавично – в рамките на един работен ден.
Денят е вторник, датата – 14 май, а “ресорният” съдия – Феня Стоянова, която вече 11-12 години е командирована в СРС от Районния съд в Гълъбово. Чудно защо ли тя все още не е назначена за щатен магистрат в столицата? Или поне в сайта на СРС и ВСС нищо друго не пише по въпроса?
Както и да е – подробности от задкулис… – пардон – просто от пейзажа. За сметка на това обаче след задължителния реквизит от сорта на кой е Димитър Стоянов, кой е поискал полицейската му регистрация и декларацията, с която той отказа да се подложи на процедурата, съдия Феня Стоянова
сътворява едно откровено безумие, с което опровергава характеристиката,
направена й от Комисията по професионална етика на ВСС – че еднакво добре е запозната и владее както българското, така и европейското право. Цитираме дословно: “Видно от приложената декларация Димитър Костадинов Стоянов възпрепятства полицейските органи при провеждане на процесуално-следствените действия по разкриването на престъплението, за което на лицето е повдигнато обвинение.”
Забележително! Умозаключение, което задължително трябва да влезе в учебниците по наказателен процес като пример за
тъпотия, от която бъдещите магистрати трябва да бягат като дявол от тамян.
Извиняваме се за качеството на факсимилето, но у нас все още е така: досъдебното производство е инквизационно, т.е. заподозреният или обвиняемият няма никакво право на защита.
Разликата между нас и цивилизования свят е, че там всеки има право на адвокат във всяка фаза на процеса – от първия разпит в полицията до влизане на присъдата в сила.
Докато Тук изобщо не е така, защото човек
придобива право на адвокатска защита едва след предявяване на материалите по делото,
т.е. след съчиняване и връчване на обвинителния акт срещу него.
И още една огромна разлика има между нас и тях – Там, след повдигане на обвинение, делото най-много до месец трябва да е в съда. Докато Тук може да минат 5 години и пак нищо такова да не се случи.
Връщаме се на на акта, произведен от съдия Феня Стоянова.
Първа грешка – полицейската регистрация никога не е имала нещо общо с процесуално-следствените действия, така че декларацията за отказ на Димитър Стоянов не възпрепятства абсолютно нищо.
Втора грешка – след като на Димитър Стоянов са повдигнати две обвинения още през април, след видеозапис на скандала и след като от 24 април до 14 май не е извършено дори половин следствено действие, разкриването на какво престъпление възпрепятства декларацията на колегата Стоянов? Прочетете следващото изречение на съдия Стоянова и сами ще откриете… доказателството за професионалното й (уж) престараване.
Следва продължение, от което ще стане ясно защо дела не се купуват на първа и втора съдебна инстанция и защо номерът с “мокрите поръчки” минава само на ниво МВР и прокуратура…
„Банкер“