При тоталната му изолация остава само да драпа за нови избори с надеждата, че ще стане незаобиколим
Тази година за Делян Пеевски действително беше ново начало. Той премина през голяма трансформация – в началото на 2024 г. само оглавяваше парламентарната група на ДПС; през февруари вече стана председател на цялата партия, но споделяше поста с Джевдет Чакъров; а сега свика национална конференция на ДПС, на която се обяви за едноличен лидер на движението.
Преди броени дни съдът подкрепи претенциите му, след като отказа да го заличи от ръководството на партията, както искаха противниците му от групата на почетния председател Ахмед Доган. Самият Доган, доскоро неоспорим лидер на ДПС, беше натикан в ъгъла и принуден да влезе в коалицията АПС, заедно със Земеделския народен съюз, заради което хората на Пеевски подигравателно го наричат „земеделец“.
Означава ли това обаче, че санкционираният по американския закон „Магнитски“ политик е победил? Не съвсем. Вярно, спечели няколко сериозни битки.
Противниците му се провалиха в опитите да оспорят в съда лидерството му над ДПС. Не успяха да го спрат да участва на изборите през октомври т.г., на които Пеевски класира водената от него коалиция „ДПС-Ново начало“ като четвърта политическа сила. И най-важното е, че Пеевски нанесе тежък удар върху репутацията на Доган като му отне контрола над партията, която Доган беше основал преди почти 35 години.
Националната конференция, която Пеевски свика на 22 декември, за да подпечата триумфа си, обаче показа, че победата му е доста несигурна. Първо, като се изключат групата негови сподвижници в ДПС, които подкрепиха „Новото начало“, Пеевски е напълно изолиран в политически план. На партийния конгрес през февруари, когато беше избран за председател заедно с Чакъров, го почетоха високопоставени партийци от ГЕРБ и БСП. А сега не дойде никой. Даже герберите отказаха да пратят човек, а партията на Бойко Борисов се смята за единствения съюзник на Пеевски. А може би вече не е такъв?
Тази ситуация отразява положението на Пеевски в политическия живот.
Никой не иска да работи с него
Никой дори не иска да говори с него. Борисов не посмя да отиде толкова далеч, че да подпише декларацията за санитарен кордон, която предложиха ПП-ДБ. Герберският вожд обаче публично се отрече от лидера на ДПС-НН като политически партньор. На Пеевски беше отказано да излъчи зам.-председател на Народното събрание, неговите депутати няма да ръководят парламентарни комисии, което до голяма степен ще блокира парламентарната група на ДПС-НН. А президентът Румен Радев отиде толкова далеч с неприязънта си, че дори сътвори прецедент като отказа да го покани на консултациите за редовно правителство.
Още по-тревожна за Пеевски е неговата международна изолация. Не го припозна нито един от големите политици на европейските партии. На партийния му конгрес имаше само половин дузина чуждестранни дипломати, повечето с нисък ранг и представители на арабски и африкански държави. ЕС напълно го пренебрегна. Нямаше представител на Украйна, което силно принизи претенциите му, че е най-големият приятел на Киев у нас, и обезсмисли украинския медал, който Пеевски наскоро получи.
И което е по-важно,
почти никакво внимание не получи от Турция –
не дойде посланикът в София, управляващата в Анкара партия ПСР формално прати един от своите депутати и само една изселническа организация се отчете с писмено приветствие. А на предната конференция през февруари депесарите получиха видео обръщение лично от президента Реджеп Ердоган, а тогавашният посланик дойде на крака на форума. Отгоре на всичко, нямаше го главният мюфтия – духовният ръководител на мюсюлманите в България, който иначе е редовен гост на депесарските конгреси. Това е удар за Пеевски, който търси да придобие легитимността, че представлява ДПС, а оттам и турско-мюсюлманската общност в България. Засега обаче този статут изглежда остава монополно притежание на съперника му Ахмед Доган.
Какво му остава на Пеевски в такава ситуация?
Да бута страната към предсрочни избори,
на които се надява, че ще изкара по-добър резултат и ще стане по-трудно всички да го заобикалят, както правят в момента. Това прави перспективата да се състави редовно правителство особено неприятна за него. А реален шанс за това е налице – ако ГЕРБ, ДБ, БСП и ИТН успеят да се разберат.
Преговорите обаче вървят страшно мудно, четирите формации усърдно бягат от парливите въпроси, а междувременно върху тях се сипят удари. Първо, прокуратурата атакува – поиска депутатските имунитети на Кирил Петков и Лена Бориславова от ПП, и арестува сътрудник на Асен Василев. Това удря върху преговорите за правителство, тъй като задълбочава пропастта, която разделя ПП от ДБ и прави по-трудно за последната да влезе във властта, ако партньорът им ПП е в беда. Второ, прът в колелата сложи и служебният кабинет – премиерът Димитър Главчев поиска разрешение от парламента да сключи военно споразумение с Украйна, което кара БСП да настръхне и да иска гаранции, че този договор няма да се подпише.
И в двата случаи Пеевски се намесваше – за да сипе обвинения върху ПП и ДБ, както и да настоява за незабавното придвижване на споразумението с Украйна. Мотивите му са прозрачни – да се затруднят максимално преговорите, така че в един момент да рухнат и да се отиде на избори.
Дори и да стане така, това не означава, че ситуацията му ще се подобри драстично. Ако Борисов действително се отдалечава от него, а президентът Радев остава все така враждебен, тогава независимо какъв е изборният резултат на ДПС-НН, Пеевски отново ще остане извън властта и в изолация. А ако все пак се създаде редовен кабинет, тогава едно мнозинство, настроено срещу него, може да му създаде още по-големи проблеми. Нещата за лидера на ДПС-НН изобщо не изглеждат добре и може би прибърза с триумфа.
Людмил Илиев