Може да намирисва на Дадзибао, но държа да покажа Министъра на Истината по нашите земи. Ралица Ковачева, шефка на фактчекърите, нормативният главен цензор на републиката, по съвместителство – преподавател във Факултета по журналистика към СУ.
И това е най-тъжното – тя възпитава и обучава бъдещите журналисти. Репродуцира подли доносници, не труженици на свободното слово.
Завършил съм тоза факултет, преподавали са ми Марко Семов и Филип Панайотов и ме е срам от това, което се случва в момента там. От патоса на наратива, имам предвид.
Ковачева е ковачница на мръсници, на гьобелсчета.
Тя от години банва публикациите ми в социалните мрежи, затри ми цяла лична страница със 70 000 последователи. В момента статутът на профила ми е…оранжев. Тоест, ограничен, защото бил проблемен.
С какво е проблемен? С „език на омразата“, по стандартите на либерал-фашизма, мултикултурализма и кръга „Капитал“.
Ралица, разбира се, е кадър на този кръг, няма как да има различен генезис.
„Езикът на омразата ми“ е всъщност езикът, който говореше свободно, че ограниченията през ковида са репресия и остракизъм, че режимът на Зеленски е корумпирана хунта от комисионери, обслужваща Демократическата партия, че православна Русия не е символ на злото, а наш брат, че злото са джендър-анархистите на Урсула и Сорос от ЕС, че нормалното е да се зове за мир, не за война, че третият пол и прайдовете са извращение, че извращения е и посегателството над традиционните семейни ценности…
Никакво геройство, просто вербална артикулация на естествени истини, излезли от устата на бял мъж, българин, християнин, а последните три накуп са реалната тревога на фактчекърите, не „проблемният ми език“!
Ралица Ковачева не е частен проблем, а системно зло. Тя е цензурата, която ни внуши да се автоцензурираме, защото само така може да се оцелява и просперира в неолибералния свят на прогресивизма и глобализма.
Не вярвам, че Ралица Ковачева ще си отиде. Просто ще излезе в болнични, като Урсула. Ще изчака своя реванш, падането на Тръмп, обръщането на тренда и после нейната полиция на мисълта отново ще запретне ръкави.
Ралица Ковачева е страхлива и повратлива като своя шеф Зукърбърг, милиардер с маломерна душица на розов комсомолец, който се самозакла пред цялото човечество и доказа колко сме били прави в „езика на омразата си“.
Помнете жената от снимката, не й отмъщавайте, но и не й прощавайте! Не прощавайте и на себе си, че я захранвахте с търпението си. „Захранвахте“, буквално – нейната работа на Кириак-Стефчов е прескъпо платена, тя е Шесто управление на пречупената съвест.
Цензурата си има лице и име, у нас се казва Ралица Ковачева.